Имат право тези, които сравняват Калина Илиева и Румяна Желева. И бившата шефка на фонд “Земеделие”, и бившата външна министърка са кадрови провали на ГЕРБ и на България. Дели ги обаче съществена разлика. У нас не се намери кой да спре Илиева по пътя към максималното й ниво на некомпетентност. В Европа се намери кой да спре Желева.

През януари Европарламентът заплаши да бламира цялата комисия на председателя Жозе Барозу, ако тя остане в състава й.

В България и за Желева, и за Илиева никой не послуша медиите, когато предупреждаваха, че те не стават за поверените им постове.

В Европа ги послушаха. Затова ЕС днес няма комисар по борба с кризите, който не знае къде е Аденският залив. Но България година и два месеца имаше шеф на евросубсидиите, когото Германия сега търси за фалшификация.

Желева не се спъна в Европа на чиновниците и правителствата. През тях тя мина безпрепятствено до номинацията си за комисар. Спъна се обаче в Европа на гражданите - парламента. И тук нейният случай си прилича с този на Илиева. И за нея се оказа решаваща другата форма за граждански контрол върху властта - свободният печат.

Илиева е поредният повод да сравним нашата демокрация с европейската. Да се замислим над фините нюанси на понятията “демокрация” и “народовластие”. И да признаем, че българската система за подбор на ръководители няма достатъчно защитни механизми.

Тя пропуска до високи нива хора, които не знаят кое копче да натиснат.

Това е опасно в държава с атомна централа. Не мога да давам оценки за ръководството на АЕЦ “Козлодуй” и искрено вярвам, че там има само висококвалифицирани специалисти.

Поставете се обаче на мястото на европейските ни партньори, които не ги познават. Как да им се доверят, щом България така избира външния си министър и шефа на агенция, разпределяща 6,2 милиарда евро от 2007 до 2013 година?

Каква е гаранцията, че зад другите важни копчета в “тази балканска страна” седят надеждни хора? Каква (освен расова и физико-географска) е разликата с Нигерия, Хаити и Кот д'Ивоар?

И аз да съм на европейците, ще искам да затворя атомната централа на такава държава. Или поне тези блокове, които нямат бетонен похлупак.

Но проблемът не свършва дотук. Той продължава в Европа.

Само година след като Европейската комисия е върнала доверието си в България и е размразила еврофондовете за земеделието й, се оказва, че българската началничка на тези фондове е обвинена във фалшификация на документ, за която дават до осем години затвор. Не само това, ами е пращала и стотици съмнителни сигнали за нередности, по които Бог знае колко плащания са забавени или спрени.

Комисията може да е права, че работата на агенцията е европейски въпрос, а дипломата на Илиева - чисто български. Само че тепърва предстои да видим каква е работата последвала от тази диплома. И дали тя е само българска работа?

Източник от Брюксел призна под сурдинка, че темата Илиева няма как да бъде заобиколена при посещението на еврокомисаря Дачиан Чолош в България в петък. “Ще се изненадам, ако комисарят напусне България без ясно обяснение на ситуацията”, каза източникът.

Критично важен е и въпросът за ролята на ОЛАФ в назначаването на Илиева. Премиерът Бойко Борисов го обоснова именно с препоръки от ОЛАФ. Службата засега твърдо отрича да ги е давала. Но ще е голям конфуз да се окаже, че някой борец с измамите е ходатайствал измамник да оглави фонда, който самата ОЛАФ скъса от проверки за измами.

Изборът от възможни обяснения на такава ситуация не е богат: (а) постъпихме глупаво, (б) постъпихме нечестно. Отговор (в) няма. Поне засега.

Опозицията в България ще има аргумент да твърди, че замразяването на земеделските помощи при тройната коалиция и възстановяването им при ГЕРБ е било чисто политически мотивирано. Докато безобразията не са спирали.

Как случаят “Калинка” е възможен въпреки подобрените системи за одит и контрол във фонда и повишения му административен капацитет? Ако Калинка е този капацитет, ОЛАФ и Еврокомисията взаимно да си изядат (законните) дипломи.

До вчера най-вече заради административния капацитет спираха еврофондовете за България. Сега изведнъж той става вътрешен български въпрос, който не засяга Брюксел. Как така?

От чисто драматургична гледна точка може да се спори, дали случаи като Илиева и Желева са трагедия или комедия.

Трагедия са, защото (по философското определение) са гибел на красивото (европейската мечта на България) в непреодолим конфликт (борбата за власт). Комедия са, защото (по поетиката на Аристотел) представляват несъответствие на амбиции и възможности.

Най-правдоподобно изглежда да ги определим като трагикомедия. Трагедията е за българите. Комедията - за останалия свят. http://www.trud.bg