Най-силен отпечатък върху образа и доверието към ГЕРБ през последните месеци на 2010 г. оставят поредицата от скандали, свързани пряко или косвено с лица от управляващата партия, сочи социологическо изследване на Алфа Рисърч. В резултат, за първи път откакто ГЕРБ пое властта, се забелязват признаци на ерозия в моралния кредит на доверие, който преди година и половина избирателите дадоха на партията на Бойко Борисов. Това показват данните от редовното тримесечно проучване на социологическата агенция, проведено в периода 4-12 декември сред 1002 пълнолетни граждани от цялата страна.
Изследването показва, че общественото мнение реагира много по-силно и остро на казуси, свързани с моралните стандарти на политическия елит, отколкото на чисто експертни и политически теми. В резултат от активизацията и динамиката на обществените нагласи настъпват съществени промени в оценката за ключови министри от кабинета Борисов.
Класацията на антисъбитията, оказали най-негативно влияние върху общественото мнение, се води от групата на 16-те депутати, които напуснаха гласуването в Народното събрание, за да получат скъпи мобилни телефони. Отрицателният отзвук от медийния експеримент е огромен и достига до 70% от българите. На второ място, с 67% се нарежда сагата около бившия директор на Фонд „Земеделие” Калина Илиева, а на трето - с 51%, разкритията около имотите на Цветан Цветанов и Андрей Иванов.
Втора ос от негативни обществени реакции се формира около предизвикалото бурни дебати и протести управление на парите за здраве. 55% оценяват отрицателно решението на правителството да прехвърли част от резерва на Здравната каса към националния бюджет, 46% се солидаризират с лекарските протести.
Позитивите за имиджа на ГЕРБ през последните месеци идват основно от избирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар и европеец на годината (67%) и от започналото събаряне на незаконни строежи (46%) след години на държавно толерирано беззаконие. Подписаните споразумения с Русия за строежа на „Южен поток” и на АЕЦ „Белене” предизвикват противоречиви реакции в обществото. Около една трета от българите ги оценяват положително, но над 40% се въздържат от определено мнение, преди да станат ясни повече детайли по проектите.
През декември за първи път Цветан Цветанов слиза от първото място в рейтинга на министрите. Спадът в доверието, който се наблюдава при по-голяма част от министрите закономерно води и до спад в цялостната подкрепа за правителството. Започналото през юни обръщане на положителните и отрицателните оценки за дейността на кабинета се засилва. През декември негативните мнения (39%) вече значително преобладават над позитивните (24%).
Бавно намаляват и положителните оценки за дейността на премиера Борисов, но балансът остава позитивен (42% положителни оценки срещу 29% отрицателни). Много по-съществена е качествената промяна във възприятията за управляващите и управлението От доминиращо позитивна тя започва да преминава в критична. В равносметката за управлението на ГЕРБ до този момент е налице същият малък, но симптоматичен обрат - 46% доволни, срещу 51% недоволни. Честата промяна в позициите и скандалите от последните месеци в редица сфери ерозират в най-голяма степен доверието към кабинета.
В края на 2010 г. оценките както за икономическото състояние на страната, така и на домакинствата, остават почти същите както в края на 2009 г. Едва 10% са на мнение, че икономическият климат се подобрява, 42% смятат, че остава същият, а според 48% ситуацията се влошава. Почти еднакво критични са както хората с ниски доходи, пенсионерите и заетите в частния бизнес, така и хората на ръководни позиции и частните предприемачи. Подобни са оценките и за личния материален стандарт. Интересното тук е, че в личен план оценките са малко по-позитивни, отколкото на равнище страна.
Динамиката на обществените нагласи през 2010 г. сочи, че през 2011-а пред управляващите се очертават две основни предизвикателства - съхраняване на започналия да ерозира морален кредит на доверие и преодоляване на негативните икономически тенденции. Традиционно в края на всяка година оптимизмът за близкото бъдеще се възражда. Малко над една трета са оптимистите срещу 24-27% песимисти. Най-значителен обаче остава делът (42%) на хората, които не виждат признаци на съществена промяна през следващата година. http://dariknews.bg