Миналия месец за пръв път електоралната подкрепа за ГЕРБ бе по-малка от сбора на останалите парламентарно представени политически сили. През декември подкрепата за партията на премиера Борисов остава сравнително непроменена.

“Партията на негласуващите” е втора политическа сила, след като от края на май тази година зае първото място и досега увеличаваше преднината си пред останалите (виж диаграмата в галерията). Негласуващите започват да се топят, тоест стават отново политически активни. Логично е, че това намира отражение в подкрепата за другите партии. Нещо повече - електоралната подкрепа за ГЕРБ е на път да спадне под психологическата граница от 30%, което на теория е окончателна раздяла с идеята за абсолютно мнозинство при скорошни избори.

Най-съществен е ръстът в подкрепата за БСП и “Синята коалиция” (СК).

Двете традиционни политически сили започват да се припознават като приемлива алтернатива на управляващите от свои бивши избиратели, които до този момент им бяха ядосани или сърдити.

Критичните нагласи спрямо правителството рикошират в продължаващото плавно оттегляне на подкрепата за ГЕРБ и по-радикално в отношението към “Атака”, която за пръв път е изпреварена от СК. Устойчива и непроменена остава подкрепата за ДПС, което запазва третото място. Публичната активност на партия РЗС кореспондира със спад в подкрепата за формацията на Яне Янев и тя е в нива под 1%.

От друга страна, демографската структура на подкрепата за парламентарно представените политически сили не подсказва бързи и сигурни промени. Възможно е ГЕРБ да задържи преднината си и да защити водещата си позиция. Едно обаче е сигурно - ГЕРБ загуби политическия си монопол и оттук нататък все по-трудно ще може да притиска, както досега, малките си партньори със заплаха за извънредни избори, защото не може да постигне самостоятелен успех.

Това ще рече, че управляващата партия ще става все по-зависима от искания и условия за подкрепа, които ще налагат по-малките партии, от които в много голяма степен ще зависи стабилността на кабинета.

Кои са основните причини за всичко това?

Водещо продължава да е отношението към действията на правителството. Впечатленията, които оставя работата на кабинета, водят до все по-дълбоко и масово разочарование и все по-изчерпващи се надежди за промяна към по-добро . Вън от съмнение е, че отпечатък върху обществените настроения слага и поредицата от публични скандали, представили управляващите като цяло и отделни ключови представители на властта в неблагоприятна светлина. По-съществено влияние върху електоралните нагласи оказва масовото усещане за загуба на ориентация на страната и на обществото. Както и засилващото се чувство на обреченост и безнадеждност на ситуацията, за която доскоро се смяташе, че се дължи на световната икономическа криза.

Расте делът на хората, които преценяват, че не живеят като всички останали, а по-зле от тях. В сравнение с декември миналата година този дял е нараснал с 1,5 пъти.

Това не е всичко: страхът от загуба на работа става обществено осезаем.

Една пета от анкетираните в трудоспособна възраст споделят, че се страхуват за запазването на работните си места. А половината от тях - че допускат да ги загубят в близко време. Във всяко четвърто домакинство има най-малко един човек, на когото през последната година се е наложило да се раздели с работното си място.

Постепенно всички тези случки и събития започват да се оформят като критични оценки към дейността на кабинета и да се отдалечават от хипотезата, че е виновна световната криза или наследството на тройната коалиция.

Времето на старите пропагандни послания окончателно приключи. Хората вече са склонни да получават обяснения, а не оправдания.

Юрий АСЛАНОВ

Анализа може да прочетете и в електронния бюлетин на агенция АФИС - www.afis.bg. Заглавието е на редакцията.