Обсебила си моя ден и час

със своя смях - и златен, и зелен.

С браздите си, със житния си клас

ти цялата си, Добруджо, във мен.

Годината си тръгва с благ поклон,

изниза се, стопи се като влак.

Изчезва и последният вагон.

И Новата стои пред твоя праг.

Стои смирено, чака тя отвън.

Звезда едрее в тихия простор.

Все още не ехти камбанен звън.

И ангели настройват своя хор.

Във святата, във коледната нощ,

отприщи ли се синята река,

със цялото си гърло, с пълна мощ

хей тези думи аз ще изрека:

"Доброто нека да ти бъде гост.

Да се засява хляб, да се гради.

Със чедото на Бог - Иисус Христос,

един нов Йовков в теб да се роди.

Да сътворят човешките ръце

дела прекрасни - цяла върволица.

Под стряхата на дом и на сърце

гнездо да свие бяла лястовица."