изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-05-31 @ 20:51 EEST
Босия: Съветникът на външния министър е чужд шпионин    
Интервюта
Кукловодите от ЦК още дърпат конците на дипломацията.


- Ако погледнем статистически на списъка с дипломатите, работили за ДС, се оказва, че в 114-те задгранични представителства на България в момента 40 на сто от ръководните кадри са били обвързани с бившите тайни служби. В предварителния ни разговор изразихте скептицизъм към цитирания процент. Защо?
- Да, дълбоко не съм съгласен с този процент. Той показва само видимата част на айсберга. За да пробие български посланик в чужбина, през тези 21 години трябваше да има пълни гаранции, че той е под контрол. Но 40 процента, дори още по-малко – около 30 на сто, беше допустимо по времето на народната република, когато имаше квота между ЦК и Държавна сигурност. Хората на ЦК по принцип бяха проверявани за вярност и не бяха вербувани. А тези, които отиваха по линия на ДС, трябваше да бъдат значително по-малко, за да не могат да имат такава голяма власт. Защото тогава ченгетата бяха подчинени изцяло на ЦК и не можеха да имат върховенство в посолствата. ЦК, политбюро и лично първият секретар решаваха какво да стане. Добре, излязоха хората на ДС, но защо не излязоха на ЦК? Нали тяхната квота беше по-голяма?

Формално посланиците се изваждаха от ДС, когато ги изпращаха в чужбина.

По нормативна база те не трябваше да бъдат офицери и агенти на ДС. Но такива бяха хора с по-нисък дипломатически статут. Можеха да бъдат дори шофьори. С една заповед на Държавния съвет, на другаря Тодор Живков тогава, въпреки че до вчера си бил агент или офицер на ДС, щом си назначен за посланик, вече нямаш право да се занимаваш с тези неща. Посланиците трябва да бъдат “чисти” и да не знаят какво става в посолството. За разлика от резидентите, които знаят всичко.

Оттогава нищо не се е променило. Вярно, няма го ЦК на БКП, но тези кукловоди отзад, които знаят за какво става въпрос, тези, които вкараха децата и внуците на комунистическата номенклатура по посолствата, са си в едно образувание. От време на време се сбиват един с друг, пускат малко кръв, малко обелени колене и носове и по някой изкъртен зъб, но след това, като видят, че нещата отиват на зле за тях, пак се събират и отново измислят нещо, което е срещу държавата или срещу обществото по-скоро и само в тяхна полза. Така че списъкът е абсолютно непълен. Гледах и кои се явяват по телевизията и мога да ви кажа, че

поне половината от тях не фигурираха в списъка.

Нещо повече. Поканиха, колкото и да е идиотско, тогавашните ченгета и цекисти да обсъждат, да анализират и да дават оценка на ставащото. Това е наистина идиотско! Все едно да поканиш Хитлер или Гьобелс да оценяват пропагандата по време на Третия райх! Искам да кажа и нещо друго. Във Външно министерство, както и във Вътрешно, никога не се е правила реформа. Те са дълбоко нереформирани. Там нищо не е пипнато. Те са “светая светих”.

Трябва да се знае обаче, че единствено посланиците се назначават от Георги Първанов. Всичко надолу – пълномощни министри, съветници, аташета, консули – се назначават от МВнР. И понеже вече няма ЦК, се оказа, че бившата ДС е по-силна от него. Това в крайна сметка не е вярно, но излиза, че едва ли не Държавна сигурност решава. А истината е, че няколко кукловоди-цекисти, някои от които и ченгета, вземат тези решения – кой да бъде назначен, с какъв мотив, какви задачи да изпълнява. Така че Външно министерство всъщност не е институция, която прави анализи и взема решения, а прави анализи, дава ги някъде и оттам получава нареждания какво да изпълнява.

Ето, бащата на известния дипломат Марин Райков – Райко Николов, беше изгонен навремето от Париж. Той беше персона нонграта във Франция. Съгласете се, че не всеки може да отиде там и да вербува министър за Москва. А пък Марин Райков, когато първия път го изпратиха в Париж като посланик, се беше срещнал с един дребен чиновник от тяхното Външно министерство на име Никола Саркози.

И е било преценено, че тук има перспективи.

- Може да е било просто приятелска среща на чаша перно примерно?
- Защо не го прие президентът? Или външният министър? Прие го шеф на отдел. Това е обидно за един посланик. Нека не забравяме и кой е сегашният външен министър.

- В интернет-форуми се появиха писания, че бил племенник на Петър Младенов?
- Да, племенник е. А баща му не е бил офицер, а старшина, защото е бил шифровчик. Веднага ще кажа и къде – в Дамаск.

- Това е много специфична длъжност. Авторите на шпионски четива твърдят, че шифровчиците нямали право да излизат, когато им хрумне, от посолството, за да не би да ги отвлекат или да им сложат “опашка”...
- Те излизат много рядко, и то само с придружители. Нека не се забравя, че от един шифър може да зависи една война. Но да се върнем към Николай Младенов. Човекът е некомпетентен, зависим по няколко линии, няма да ги изреждам сега, за в бъдеще ще се види по кои пътеки е интересен. Това, което изригна във Фейсбук, показва пълна липса на етика, на морал, на дипломатически качества, на самоконтрол...

- Но Николай Младенов “изригна”, както се изразихте, по адрес на хора, които са действащи дипломати, обаче са служили под една или друга форма на ДС. А вие говорите за неговия баща. Нали “синовете не отговарят за бащите”?
- Николай не съм го проверявал. След Нова година обаче ще го проуча. Но самият факт, че той има зависимости, означава, че към него е имало интерес. Освен това е факт, че бащите учеха децата си към кое управление да се насочат, за да могат да правят бърза кариера и да получат съответното образование.

- И какво се оказва – че най-много “невинни” има в търговските представителства?
- Какъвто и да е общественият строй и режимът, те се нуждаят от пари. Когато човек се готви за война, той трябва да има много пари, защото основното в една война е кой ще издържи финансово. Това са изключително важни неща. Затова имаше Министерство на външната търговия, но то бе ликвидирано по най-бързия начин и архивът му не се знае къде отиде. А този архив беше свързан изцяло с ЦК и в някаква степен с ДС. Точно тук стигаме до един много важен факт. Наскоро един слушател каза по радиото, че и Путин бил гебист, но ето как прекрасно ръководел Русия. Искам да кажа, че те са абсолютно равностойни, защото и българските ченгета, и Путин работеха за Москва.

Нито един български цекист или кадър на ДС не е работел за България.

И това е най-укоримото в случая! Ще кажа и нещо, което хора като Бригадир Аспарухов не искаха да кажат. А то е, че когато КГБ или ГРУ искаха някой агент, който е служител или агент на българските служби, оттам го отписваха и този човек отиваше да работи само за КГБ или за ГРУ. Ще дам и конкретен пример. С Бойко Ноев, който аз знам защо, но нека другите да обяснят, е съветник на сегашния външен министър Николай Младенов. Червенков пък, един от оперативните му работници, беше шеф на РУМНО, а след това стана шеф на кабинета на агента си Бойко Ноев. Виждате ли какви зависимости се получават.

- Назначават се един друг?
- Не само това. Той привидно е подчинен, а всъщност управлява изкъсо агента си. За Бойко Ноев има едно писмо, което седеше в касата на Червенков, но се намери един бързак, който успя да го размножи в два екземпляра и да го изнесе. Другото беше декларацията на Бойко Ноев, с която става агент на РУМНО. От това писмо се разбира, че Бойко Ноев и компания през 1988 г. са вербували един гръцки дипломат във Виена. И понеже гъркът много е издал, писмото уличаваше Бойко Ноев, че е чужд шпионин.

- Няма да питам чий. Но щом Бойко Ноев стои до Николай Младенов и го съветва, в това сигурно има някаква висша държавническа целесъобразност?
- Бойко Ноев не може да назначи за министър Николай Младенов, но той може да го назначи за свой съветник. Тъй че явно има необходимост от такива съветници, има необходимост от неговия шеф на кабинета Валерий Рачев, който преди това беше в Министерството на отбраната. Ами скандалите, които стават във Външно министерство и за които никой, кой знае защо, не пише? Например назначението на един арменец с италианско гражданство за генерален консул в Милано? Това е абсурд, защото ние не можем да гарантираме имунитета на чужд гражданин. Друг скандал в развитие е с един български дипломат, който е удрян от Валерий Рачев, шефа на кабинета на външния министър, и след това е изхвърлен от МВнР. Този човек ги съди в момента.

- И какво трябва да се направи с тези “зависими” хора? Да се отстранят чрез лустрация? Вече се чуват такива гласове, пък и се направиха конкретни стъпки – имам предвид оставките на министъра без портфейл Божидар Димитров и на зам-.шефа на МВР Павлин Димитров.
- Когато става дума за лустрация, тя трябва да започне от ЦК на БКП и да мине през ДС и всички тоталитарни организации, съществували тогава. Нищо, че пищят хора като Бригадир Аспарухов, като Димитър Иванов – Митьо Гестапото... За Бригадир съм писал, но сега пак ще спомена, че е бил агент на КРО – контразузнавателния отдел в Първо главно управление /ПГУ/ на ДС, и е клепал колегите си. Аз съм писал и за това, че Бриго беше по едно и също време с брат си Аспарух в ПГУ. А това наредбите, правилниците не го допускаха. Тези хора са работили не за България, а за Русия. На такива като тях не може да се разчита. Директно да ги махат. Другите не ги знам какви са. Но щом не мога да бръкна в картотеките на КГБ и ГРУ, ги мета всичките. Иначе, ако оставя една капса, утре огънят може да пламне.

- Изненадахте ли се на някои имена в списъка на посланиците, агенти на ДС?
- Не,

изненадах се само от липсата на някои имена.

Но не много. Защото знаех, че ги крият. Видях тези хора по телевизията да защитават демокрацията, да говорят пламенно срещу Държавна сигурност, бидейки нейни агенти. Какво да се прави –явно кармата на България е такава, че да се вярва на “добрите” агенти.

- Признавам си, че не очаквах да срещна името на Богдан Богданов. Той е сред седемте дипломати, служили навремето за Шесто управление на ДС.
- Не са били седем, много повече са. Зависимите хора много лесно ставаха плячка на Шесто управление. Лошото е, че никой не зададе този въпрос на Димитър Иванов. Тези хора лъжат и мажат и си защитават интересите.

- Вярно ли е, че повечето от агентите на Шесто са били вербувани на базата на т.нар. компроматериал?
- Да, имаше такива компромати и зависимости. Но да не забравяме, че в края на 80-те години Шесто управление имаше много повече власт, извършваше и контраразузнавателни задачи, имаше и агенти в чужбина. Тоест, те вече до такава степен се бяха разпрострели, че имаха възможност да контролират и хората от ПГУ в посолствата, във фирмите, нелегалите...

- Ако сравним този списък с “оня списък”, скандализирал държавата през далечната 1992 г., какво ще се окаже – че обявените тогава дипломатически кадри не са били редови “агенти” на ДС, а “резиденти”?

- Знам цялата схема за “оня списък”, знам, че хората, чиито имена се споменаваха в него, действително бяха дипломати и ченгета, но начинът, по който беше направен, не ми харесваше. Търсеха се само морални подбуди, а не реални причини тези хора да не бъдат във Външно министерство. И това беше грешката на онова момченце Стоян Ганев, което прие по този начин да бъде направен този компромат. Тук употребявам “компромат” в добрия смисъл на думата – тоест, че почиваше на верни неща, но бе написан по социалистически. Ходил еди-кой си с жената на еди-кого си... Все пак това изигра ролята си. Лошото е, че притъпи вниманието и на малкото млади журналисти и те повече не потърсиха истината за тези неща.

- С какво си обяснявате 18-годишната пауза между двата списъка?
- За последните 21 години в България с изключение на двама души от РУМНО, които бяха арестувани, а след това пуснати, други обвинени в шпионаж нямаше. Нашите служби не работят. Не искат да работят. Имат заповед да не работят. И колкото и да е странно, вътре няма нито един читав човек. Всички останали си траят и си пазят задника и шията.

- Защо точно сега Комисията по досиетата огласи този списък? Дали защото е дошъл редът на дипломатите според процедурата, или е имало натиск отвън?
- Нищо подобно. А понеже наближават избори. Това си е наша, вътрешна работа. Кой създаде този закон? Кой плюе срещу този списък? Те си направиха закона и те плюят, че се издават тези имена. Ето, това е двойната игра. Това е политически и нравствен травестизъм.

Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА

http://www.blitz.bg

Станете ни приятел във Facebook
Станете ни приятел
във Facebook


 


Сходни връзки

Босия: Съветникът на външния министър е чужд шпионин | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди