изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 17:55 EET
Значими годишнини през 2011 година    
Календар- 1330 години от основаването на българската държава /681/. С подписването на българо-византийски мирен договор през същата година България официално е призната от Византия. Мирният договорът е засвидетелстван в изказването на сирийския презвитер Константин на 16-ото заседание на VI Вселенски събор в Константинопол от 9 август 681 г. Победата на войската на хан
Аспарух над византийската армия, предвождана от император Константин IV Погонат, в битката при Онгъла (680) и последвалото завладяване на земите от българите на юг от р. Дунав предопределят основаването на българската държава, чийто граници обхващат земите от днешен Шумен и Преслав до Черно море и от Стара планина до областите между реките Серет, Прут и Днестър.


- 2080 години от рождението на Клеопатра, последната царица на Египет, от династията на Птолемеите (69 г. пр.н.е.-30 г. пр.н.е.).

- 1310 години от смъртта на хан Аспарух (ок. 644 - ок.701), прабългарски хан от династията Дуло. Основател и пръв владетел на българската държава от създаването й през 681 г. до смъртта си. Загива ок. 701 г. в сражение с хазарите. Според някои учени гробът му е в с. Вознесенка (дн. част от гр. Запорожие, Украйна) на р. Днепър. Хан Аспарух е третият син на хан Кубрат, основателят на Велика България. След разпадането й хан Аспарух потегля с част от прабългарските племена на запад и ок. 660 г. се заселва в земите на север от Черно море в местността Онгъл. По негово време са изградени най-ранните прабългарски поземлени валове и столицата Плиска.

- 1135 години от рождението на Йоан (Иван) Рилски /876-946/, български светец и 1065 години от смъртта му (18 август 946). Основател на Рилския манастир (Х в.). Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Избира пътя на отшелничеството за да постигне духовно усъвършенстване и начин на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Установява се в Рила и основава Рилския манастир. Преди да умре, св. Йоан написва завет към своите ученици и към целия народ, който и днес звучи поучително : "Ако ли се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете от вашето събрание, за да не обърне това в разяждаща живеница и да не се разпространи злото между добрите". Погребан е в църквата на Рилския манастир. Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 г. мощите са пренесени в Унгария, но скоро след това отново са върнати в Средец. През 1195 г. цар Асен I тържествено пренася мощите на св. Йоан в Търново, където остават почти три столетия. През 1469 г. мощите са върнати в Рилския манастир. Според преданието е извършил много чудеса през живота си и след смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. В деня на годишнината от смъртта му се отбелязва църковният празник Успение на Свети Йоан Рилски.

- 1125 години от смъртта на Ангеларий (р. неизв.- ок. 886), български книжовник, ученик и продължител на делото на славянските просветители Кирил и Методий. След смъртта на Методий заедно с другите ученици на Кирил и Методий (Климент, Наум, Горазд и Сава) е преследван от латино-немското духовенство. Заедно с Климент и Наум се отправя за България, за да продължи просветното дело на своите учители, но умира скоро след като пристига в столицата Плиска.

- 805 години от появата за първи път в писмените източници на гр. Дрезден, Германия (1206 г.).

- 690 години от създаването на Флорентинския университет в Италия - един от най-старите университети в Европа /1321/.

- 505 години от завършването на портрета на млада жена - известен като "Мона Лиза" от италианския художник Леонардо да Винчи - едно от най-великите произведения на майстора от Ренесанса /1506/.

- 425 години от отливането на "Цар-пушка" - паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство /1586/. Най-голямото оръдие в света е дело на майстора от Оръдейния двор Андрей Чохов и се намира в Кремъл (Москва) и с него никога не е стреляно. Дължината му е 5,34 м, тежи 40 тона. През ХVI-ХVII в. се е намирало в Китай-город пред Спаските порти, като е осъществявало защитата на Кремъл от посока на Москва река.

- 410 години от рождението на Петър Богдан (светско име Петър Бакшев - 1601-1674 г.), български книжовник, историк и политик. През 1640 г. обикаля българските земи и Влашко и ги описва в подробен доклад до католическата конгрегация в Рим, в който са включени данни за миналото и настоящето на българските селища, за населението и неговия бит, за духовния и културния живот по време на османското иго. През 40-70 години на XVII в. заедно с Петър Парчевич действа за политическото освобождение на България и балканските народи. Първият католически архиепископ на Софийска епископия (1642). Автор е на първата "История на България", написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като "История на Охрид - столица на България", "Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий", "Призренската епископия" и др. Умира през септември 1674 г. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква "Санта Мария" в Чипровец (дн. Чипровци).

- 405 години от откриването на част от южния бряг на Нова Гвинея и западото крайбрежие на полуостров Кейп-Йорк /1606/. Открито от холандския мореплавател Вилям Янсон и наречено от него Нова Холандия. През XIX в. тази територия получава името Австралия ("Южна Земя").

- 305 години от смъртта на Иржи Йозеф Камел /1661-1706/, чешки ботаник и фармаколог. Изследовател на флората и фауната на Източна Азия, в частност на Филипините. Получава световна известност, когато шведският ботаник Карл Линей нарича на негово име едно от най-красивите растения на Далечния Изток - камелията.

- 285 години от публикуването "Пътешествията на Гъливер", сатиричното произведение на британския писател Джонатан Суифт - пълното заглавие е "Пътешествия до някои далечни страни в света, в четири части. От Лемюел Гъливер, първо лекар, а после капитан на няколко кораба", /1726/.

- 280 години от създаването на Филаделфийската обществена библиотека от Беджамин Франклин - първата в северно американските колонии обществена библиотека /1731 г./.

- 270 години от издаването на първата българска книга със светско съдържание "Стематография" от Христофор Жефарович във Виена /1741/. Книгата е илюстрирана с гравюри на мед и с графики. Съдържа 58 изображения на южнославянски владетели, придружени с гербовете на различни народи и области и с обяснителни четиристишия под тях. В книгата са използвани класическите византийски названия за четирите провинции - Мизия, Тракия, Македония и България.

- 240 години от завършването на последната част на "Речник на изкуствата и науките за целия англоезичен свят", в Единбург /1771 г./. Едновременно с това се появява и създаденото на негова основа първо издание на "Енциклопедия Британика".

- 235 години от публикуването на двутомното издание "Изследване за природата и причините за богатствата на народите" на шотландския икономист и философ Адам Смит, оказало голямо влияние върху развитието на икономическата мисъл /1776/.

- 235 години от основаването главното тихоокеанско пристанище на САЩ - в град Сан Франциско /1776/.

- 230 години от написването на "Критика на чистия разум" /1781/ от немския философ Имануел Кант, родоначалник на немската класическа философия.

- 230 години от рождението на Иван Николаевич Денкоглу (ист. име Иван Ненов Денков - 1781-1861), български възрожденски деец, покровител на просветното дело през Възраждането, и 150 години от смъртта му (16 май 1861). През 1844 г. основава в Московския университет стипендиантски фонд, със средствата на който много български младежи получават висше образование. С негови средства през 1849 г. в София е построено училище. Подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и други. В завещанието си оставя големи суми за софийските училища и черкви и за други благотворителни цели.

- 205 години от изобретяването на кафеварката /1806/, от американския физик Бенджамин Ръмфорд.

- 185 години от откритието, че силата на тока в даден проводник е пропорционална на напрежението, приложено към краищата му - дело на немския физик Георг Симон Ом /1826/. Физическият закон определя зависимостта между напрежението, тока и съпротивлението на проводника в електрическата верига, по-късно е наречен "Закон на Ом".

- 160 години от рождението на Атанас Узунов /1851-1907/, български революционер, участник в нациолноосвободителното движение и писател. След смъртта на Васил Левски е определен от Българския ревобюционен централен комитет (БРЦК) за негов заместник. През 1873 г. е арестуван и заточен в Анадола. През 1876 г. избягва от заточение и работи като учител в гр. Орел. Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като преводач. След Освобождението е окръжен управител в Лозенград (1879), учител в София (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). Депутат в III Велико народно събрание (1886-1887). След военните бунтове от 1887 г. живее в гр. Орел, в имението на жена си. Инспектор при българската екзархия в Цариград (1904-1906). Автор е на драмите "Цвятко войвода" (1876) и "Добър хайдутин" (1880), на брошурата "Железниците в Княжество България" (1881).

- 155 години от откриването в пещерата Фелдхофер в долината Неандер в Германия /1856/, на останки на човекоподобно праизторическо същество от немските естествоизпитатели - анатомът Херман Шаафхаузен и местният учител по естествена история Йохан Карл Фулрот. Наричат го "неандерталец" по името на мястото на откритието. Поставя се началото на палеонтологията - наука, изучаваща произходът на човека.

- 155 години от рождението на Джорджина Баримор /1856-1893/, американска актриса. Родоначалник на известна американска театрална династия.

- 155 години от смъртта на Бойчо Войвода (ист. име Бойчо Цеперански - р. неизв.-ок. 1856), български революционер. Загива в бой с турската потеря в местността "Бели бук", Тревненско, а според други източници в местността "Косов камък" в Стара планина. Подвизите му са възпети в народните песни и в поемата на Христо Даскалов "Бойчо войвода" (1930).

- 145 години от използването за първи път на "екология" като термин от немския учен еволюционист Ернст Хекел /1866/.

- 145 години от появата на класическия труд "Рефлекси на главния мозък" /1866/ на руския учен и мислител Иван Сеченов.

- 140 години от завършването на двутомното издание "Основи на химията" (1869-1871) от руския химик Дмитрий Менделеев - първото стройно изложение за основните принципи на неорганичната химия. Той открива периодичния закон за химичните елементи и създава периодичната система на химическите елементи, като пръв в историята на химията открива съществуването на неизвестни дотогава елементи - скандий, германий и галий.

- 140 години от рождението на Ана Карима (ист. име Ана Тодорова Велкова - 1871-1949), българска писателка и общественичка. Автор на литературно-критични статии, разкази, романи ("Голгота"(1933), "Ирина"(1935) на повестта "За свободата" (1908), на драми "Подхлъзна се "(1901), "Загубен живот "1907), и др., на пиеси за деца. Основава женското образователно дружество "Съзнание" (1897), което подава петиция до Народното събрание за допускане на жените до университета. Основава също и в. "Женски глас" (1899) и съюз "Равноправие" (1908) с орган в. "Равноправие" (1908-1921). Открива в София първото в България
женско търговско училище (1916).

- 130 години от откриването на първия център за спешна медицинска помощ във Виена - Австрия /1881/.

- 125 години от основаването на град Йоханесбург /1886/ - най-големият финансов и промишлен мегаполис в Република Южна Африка.

- 120 години от изграждането на на Орлов мост в София /1891/. Построен е над Перловската река като символ на свободата, тъй като там за първи път са посрещнати освободените затворниците от Диарбекир, надигнали глас против османското иго. През 1889 г. започва iтроителството на моста. Фирмата "Братя Прошек" поръчва на фирма "Ото Вагнер" във Виена изработката на металните парапети и орлите, заради които получава и името си. Построеният по проект на инж. Прошек мост е широк 15,80 м. Орлов мост е един от първите монолитни мостове, строени в София след Освобождението от османско иго (1878). Построен е две години по-късно от Лъвов мост. Върху масивни каменни колони по четирите му страни са поставени четири орела с разперени криле. Парапетите на моста са с богато орнаментирани чугунени решетки. На парапетите е отбелязана годината на построяването на моста - 1891 г. През 1970 г. във връзка с разширението на бул. "Цариградско шосе" северната част на моста е изместена.

- 115 години откриването на явлението за радиоактивния разпад на атома на урана /1896/ от френския физик Анри Бекерел - известно като "естествена радиоактивност". Носител на Нобелова награда за физика за 1903 г.

- 105 години от предоставянето за първи път в Европа - във Финландия - на правото на жените да гласуват и да заемат държавни постове /1906/.

- 105 години от въвеждането за първи път в употреба на термина "алергия" /1906/ от австрийския педиатър Клеменс Пирке.

- 105 години от разработването на методиката за диагностициране на сифилиса (реакция Васерман) /1906/ . Разработена е от немския бактериолог Август фон Васерман заедно с Алберт Нейсер и К. Брун.

- 100 години от откриването на първия онкогенен вирус /1911/.

- 100 години от създаването на първото филмово студио в Холивуд в Лос Анджелис, САЩ /1911/.

- 95 години от публикуването на "Общата теория на относителността" /1916/ на немския учен Алберт Айнщайн. Първо систематично изложение на създадената от него Обща теория на относителността.

- 95 години от учредяването на наградата за журналистика "Пулицър" в САЩ /1916/. Наградата "Пулицър" е основана от Джоузеф Пулицър /1847-1911/ - публицист, журналист и издател на някогашния ежедневник "Ню Йорк уърлд". Малко преди смъртта си той реализира две от най-големите си мечти. Едната била да създаде от журналистиката университетска дисциплина и затова завещал 2 млн. долара, които да подпомогнат финансирането на новата школа по тази дисциплина - през 1912 г. е открит Факултет по журналистика към Колумбийския университет в Ню Йорк (САЩ). Останалата сума от богатството си той завещал на специален фонд за журналистически награди, както и за отличия в сферата на образованието и хуманитарните науки, като с него е учредена наградата "Пулицър" - най-престижната американска награда за журналистика, литература и музика. Наградата се присъжда всяка година. За пръв път е присъдена през 1917 г. за белетристика, драма, исторически или биографичен труд. По-късно се включват награди за поезия, музика, нехудожествена проза, международен репортаж, репортаж на вътрешна тема, фоторепортаж, журналистическо разследване. Наградите се присъждат ежегодно в 17 категории от Съвета на Колумбийския университет, като лауреатът получава 7500 долара.

- 85 години от откритието за фокусиращото действие на магнитното поле на заредените частици и разработената от него електронна магнитна леща - на немския физик Ханс Буш /1926/. Откритието е смятано за началото на електронната оптика.

- 85 години от създаването на правителствената служба за радио и телевизия на Република Корея "Кориан бродкастинг систем" (1926).

- 85 години от създаването на информационната агенция на Ватикана - "Адженция интернационале фидес" (1926).

- 75 години от откритието на витамин Р (рутин), дело на унгарските биохимици Ищван Русняк и Албърт Сент Дьорди, които го извлечат от стръковете на червената чушка (паприка) /1936/.

- 75 години от създаването на Асоциацията на специалистите в областта на научното изследване на снега и леда в Лондон (Великобритания - 1936). От 1972 г. е Международно глациологическо дружество.

- 75 години от създаването на организацията "Фонд Форд" /1936/, един от най-големите благотворителни фондове в света. Основана от създателя на американската автомобилна компания Хенри Форд и неговия син Едсел Форд.

- 75 години от излизането на първото издание на международния биографски справочник "Кой кой е" ("The International Who's who" - 1936).

- 45 години от създаването на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (СИПРИ) - 1966 г.

- 35 години от първата телефонна карта в Италия /1976/.

http://calendar.dir.bg

 


Сходни връзки

Значими годишнини през 2011 година | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди