Фотографът Михаил Филев разказва за хилядите снимки, които е направил през годините, за работата си в авиобазата, за предизвикателството на новите технологии...

* Спечелихме награда с кинофилм за идването на Фидел Кастро в Добрич

* Първите си снимки направих с руски фотоапарат "Смяна"

* При портретите е важно да доловиш човекът какъв е

- Спомняте ли си първите снимки, които направихте?
- Първите си снимки направих като дете, както всеки вероятно. Тогава снимах с един руски любителски фотоапарат "Смяна". Никой не ми показваше, работех в една таванска стая. Купих си химикали и направих първите снимки. И така вече доста години... Всичко правех за собствено удоволствие. Впоследствие започнах да работя с по-сериозни фотоапарати. Спомням си, че първия си го купих с голям мерак от Варна на изплащане. Тогава заплатата ми беше 130 лева, а фотоапаратът струваше 150 лв. Записах се и в първия фотоклуб в Добрич, на който ръководител беше Георги Колев. Бяхме само млади момичета и момчета и се организираха т.нар. снимачни дни - например, в събота и неделя, правехме и изложби. Така, с годините, хобито ми се превърна в професия.
Държа да отбележа обаче, че всичко това е свързано с много часове стоене в лабораторията за обработка на снимките. Всеки може да вдигне фотоапарата и да щракне, но какво ще се случи оттам-нататък е по-важно.

- Как се учихте през годините?
- С четене на специализирана литература, както и от по-опитни колеги... Но, преди всичко, то ми идва отвътре. А и вероятно има връзка с факта, че аз от дете винаги много съм обичал да рисувам.

- Работил сте дълги години в добричката авиобаза. С какво точно се занимавахте там?
- 20 години бях там и се занимавах с аерофотография. Правеха се учебни разузнавателни снимки, а аз бях ангажиран с тяхната наземна обработка. Това бяха учебни ситуации, разбира се, правеха се големи схеми, които след това се разчитаха. Всичко трябваше да е с много добро качество.
През годините съм снимал и разбили се самолети. Това не е за хвалба, но е част от професията. Пращан съм по командировки в Чехия, Германия и т.н. През 1987 г. се пенсионирах от армията.

- Предполагам, че сте снимал много портрети. Какво е специфичното при тях?
- Снимал съм всякакви хора. А същественото е, дето се казва, да доловиш самият човек какъв е. Важно е и светлината да е естествена.

- Как се случи така, че снимахте космонавта Георги Иванов?
- Отбелязваха един юбилей и така се случи, че аз бях три дни с него. Един вид - личен фотограф. Няколко пъти и в Пловдив ходих, викаха ме на летището, където провеждаха ежегодната си летателна подготовка.

- Къде са публикувани Ваши снимки?
- Имам много снимки, отпечатани в списание "Българска фотография", както и награди от конкурси на изданието. А първата си самостоятелна изложба направих в Художествената галерия и в нея представих повече от 120 снимки . Бях кореспондент на "Български воин" и "Страж на родното небе". Доста изложби правехме и с Клуба на фотодейците, който бе създаден към в. "Добруджанска трибуна". Аз десетина години водех кръжок към Дома на народната армия, бях и ръководител на фотоклуба към тогавашната Първа гимназия.

- Защо зарязахте фотографията след 1989 г. и кога отново се върнахте към нея?
- Когато настъпиха промените, зарязах фотографията, защото с нещо трябваше да се издържам. Захванах се с търговска дейност.
След като излезе дигиталната фотография аз нямах намерение да се занимавам. Викам си - дядо съм, компютрите не са за мен. Но си купих компютър и оттогава мира нямам. От две години снимам - с фотоапарата на сина ми, и обработвам снимките с различни програми. По-активно се занимавам от миналата година. Сега всичко става с натискане на един бутон, всичко може да се постигне много бързо. А преди една фотосоларизация отнемаше един ден, така наречената изохелия - два дни.
Имам повече от 500 снимки в Google Earth - основно от Добрич и Албена.

- Заедно с Ваши колеги сте правил филм за посещението на Фидел Кастро в Добрич. Бихте ли ни разказал подробности?
- Тогава правехме много кинофилми, а с Георги Колев имахме няколко награди в любителски кинофестивал. Посещението на Фидел Кастро го снимахме трима души. Георги Колев го посрещна на село Стожер,  аз бях качен на блок "Свобода", още един наш колега беше при тогавашния партиен дом. Още следобед същия ден монтирахме филма и Георги Колев замина за кинофестивала, където получихме награда.
  
Разговаря Велина ВЛАЙКОВА