Г-н Пападопулос, по какъв начин смятате да протестирате срещу повишенията в цените на билетите?

Когато учредихме движението преди около 15 месеца си казахме, че не сме „пътни касиери”, т.е. че няма да се занимаваме само с пътните такси. Нашият лозунг е „Не плащаме пътни такси, не плащаме за тяхната криза”. С това имаме предвид кризата, която бе създадена в страната от някои, които усвоиха средствата, а нас просто ни информираха, че трябва да платим сметката.

В тази логика е включена и тактиката ни да не плащаме за много неща. Смятаме, че е съвсем нелогично един работещ с много ниска заплата, който в най-добрия случай получава 600 евро или някой пенсионер, който не получава месечно повече от 400-500 евро или един безработен да плащат билет от евро и половина в едната посока, за да отидат на работа или до болницата или до трудовата борса и още толкова, за да се приберат. Това са 3 евро или 1000 някогашни драхми, не е малка сума.

Ако сметнем по 3 евро на ден, което е и минимумът, защото на всеки може да се наложи да използва градския транспорт още няколко пъти в рамките на деня. В този случай ще са му нужни около 10 евро на ден само за да се придвижи в града. Ако умножим тази сума по 25 дни, защото все някой уикенд ще отиде някъде, говорим за 250 евро на месец. Когато заплатата му е 600 евро помислете какво ще му остане за храна, наем и т.н.

Ние сме за безплатен градски транспорт за всички. Съществуват социални блага като свободното движение по пътищата, градския транспорт, болниците, образованието, електричеството, водоснабдяването, комуникациите, въздухът, който дишаме, морето. Никой не е в състояние да ни ги отнеме, нито пък някой може да печели от тях. Те винаги ще предизвикват загуби, защото залогът за едно общество е да бъде в подкрепа на хората. Тук не говорим за нещо излишно или преувеличено, като един луксозен автомобил например, а за неща от първа необходимост.

Нашето движение е и против „пътната такса” от 5 евро за всеки преглед, която искат да наложат в болниците. Изобщо, искаме да премахнем всички бариери, които имаме пред себе си. Бариерите на страха в главите ни, който ни налагат различните режими, бариерите на границите, които разделят хората по цвят, език, произход и най-вече бариерите, които спират хората по пътищата.

Кога ще започнат протестите за билетите?

Утре в 3 часа след обяд ще се проведе среща между представители от всички средства за транспорт (автобуси, тролеи, метро, електричка, трамваи, влакове и т.н.), комисии на движението „Не плащаме” и граждани. Срещата е открита за всички желаещи да участват. Там по демократичен начин се изказваме всички и после приемаме решенията за нашите акции.

След това ще започне осъществяването на акциите. На 1 февруари, когато ще влязат в сила увеличенията на билетите в градския транспорт ние ще проведем протести в автобусите и в станциите на метрото.

В какво ще се изразяват тези протести?

Ще „окупираме” станции, ще се опитаме да блокираме машинките, които дупчат билетите, без да ги чупим разбира се, просто ще ги покрием. Ще влизаме в автобусите и ще призоваваме хората да не дупчат билетите си, за да ни последват и други граждани и лозунгът „Не плащам” да се превърне в общо съзнание.

Знаете, че когато един човек работи, обикновено чака автобуса по едно и също време всеки ден заедно с други хора, които вижда почти всеки ден на спирката. Нашата цел е в по-късен стадий тези хора да се организират помежду си в отказа да дупчат билети и да се подкрепят взаимно. Така на кондукторите ще им е много по-трудно да се справят с недоволството на всички пърници в автобуса.

Това, което прави системата е да ни разделя, като насъсква една група хора към друга. Казва на служителите в частния сектор, че за всичко са виновни държавните служители, а на тях, че в частния сектор се случват еди си какви несправедливости. И така ни управляват с древното римско мото „разделяй и владей”. Ние искаме да превъзмгнем това и да създадем връзки на солидарност помежду ни. Да се завърнем във времето, когато възприемахме протегнатата към нас ръка като знак на приятелство и подкрепа, а не като заплаха.

Как коментирате факта, че правителството започна преговори с фирмите-концесионери, за да бъдат намалени пътните такси?

Това показва колко са безпомощни тези хора. В момента много фирми и банки искат да се оттеглят от концесионните договори. На банките не са им изгодни, защото са дали на фирмите заеми с много ниски лихви и с покачването на спредовете губят пари. От друга страна, фирмите също не са доволни, понеже строенето на обектите се бави, защото не се правят отчуждавания и на някои места съществуват пречки във връзка с опазването на околната среда, които не могат да бъдат превъзмогнати лесно. И разбира се, защото съществува движението против пътните такси, което непрекъснато се разраства.

Смятате ли, че това е една ваша победа?

Разбира се. По-скоро смятаме, че това е един признак на победа. Мисля, че нашето движение е основният фактор, защото ако не бяхме ние фирмите и банките щяха да се споразумеят помежду си както винаги.

Това, което ги плаши е, че имат срещу себе си едно движение, което не се намира под ничий покрив. Нито партия, нито политици управляват движението. Разбира се то е ни е дълбоко политизирано. Това, че не се намира под ничие партийно покривало не означава, че в него не участват хора, които членуват в различни партии. Това, което казваме ние е, че в движението ни всички са добре дошли, независимо дали членуват в някоя партия или не, стига да не са расисти или фашисти.

Но правителството и фирмите не бяха притиснати само от движението, а от стотиците хиляди граждани, които намериха при нас един начин да изразят своето недоволство към всичко това, което им създава проблеми в ежедневието: високите цени, безработицата, МВФ, строгите икономически мерки, меморандумът, орязването на осигурителните права и т.н. В движението се включват дори хора, които нямат свидетелства за управление на автомобили, но тяхното мнение има същата тежест, каквато и мнението на най-образованите хора между нас, ако бих могъл да се изразя по този начин.

Фактът обаче, че сме свободни от „покровителства” е нашето най-голямо богатство. Ние дори изгонихме от движението хора, които се опитаха да ни поставят политически „шапки”.

Можете ли да ми кажете колко хора участват във вашите акции?

Стотици хиляди. В тях не включваме само тези, които идват на организираните акции, на които отваряме бариерите пред пътните каси, а и всички тези, които го правят сами в ежедневието си. Ние казваме, че е много лесно да отваряме бариерите и да преминаваме свободно, но не е точно така. За да можем да го направим преди всичко трябва да превъзмогнем страха си. Това, от което се бои властта, независимо от коя партия произхожда е информираният гражданин. Когато научаваме своите права спираме да се страхуваме и тогава разбираме, че силните сме ние, а не някои други, които се представят за такива.

Освен това непрекъснато се сформират местни комисии от хора, които досега не познавахме. Непрекъснато ни се обаждат и ни канят в градовете си, за да се запознаем и да дискутираме и от там нататък започват да организират акции сами. По този начин бе постигнато разпространението на движението досега. Този процес ще продължи. Ще имаме присъствие във всеки квартал, всяко работно място, село и град и ще се занимаваме с всяка тема, която ни безпокои докато изгоним всички тези, които „вчерняват” живота ни.

Кои са следващите ви действия?

Подготвяме една десетдневка от акции. Първата ще се проведе на 28 януари, когато ще отворим бариерите на пътя Атики одос в Атина. Втората ще е на 1 февруари срещу повишаването на цените на билетите. На 5 февруари пък ще отворим бариерите по пътищата в цялата страна.

Нашето движение се развива непрекъснато. Прилича на малко дете, което започва да пълзи, после лека-полека започва да става, пада, но отново става и продължава, докато започне да бяга бързо. Ние в момента се намираме точно в тази фаза: ставаме и започваме да вървим с бързи стъпки.

Съвсем скоро ще се заемем със сметките на електроснабдяването, заедно с които ни налагат да плащаме общински такси. Тях не трябва да ги плащаме, защото сме ги платили хиляди пъти и чрез годишните данъци.

Как ще стане това?

Съществуват технически начини. Можем да плащаме сметките за ток във фонд „Депозити и кредити” и така ще плащаме само за стойността на електричеството.

Цената на тока също се покачва.

Да, така е. И в един момент хората ще спрат да плащат, просто защото няма да имат пари да платят. В тези случаи нашето движение ще се явява в подкрепата на хората, чието електроснабдяване ще бъде прекъсвано.

По какъв начин?

Много лесно, стига да има хора, които имат желанието да бъдат съпричасни. Ще поставяме отново бушона, който премахват служителите на фирмата за електроснабдяване. Не е възможно в 21-и век хората да остават без електричество. По този начин човек буквално не може да оцелее, защото няма как да се стопли, да сготви храната си, да чете и т.н.

Нещата са много прости, стига човек да има желание да ги направи. Само на пръв поглед изглеждат трудни. Но преди на хората се струваше странно как някой би могъл да вдигне бариерата и да не плати пътна такса, а сега го правят масово.

Нашето движение даде надежда на хората и предизвика в тях чувството на увереност и достойнство, което много от тях бяха загубили. Не е въпрос само на финансови средства.

Василис Пападопулос обяви протестни действия и срещу таксата от 5 евро за всяко посещение в болница, която според него се налага дори на кръводарителите.

http://bulgaria.indymedia.org