НДТ и ndtnews.hopto.org открива гражданска дискусия: Медицинското обслужване в Добричка област. Идеята е да поставим на дневен ред пред обществото реформата в здравеопазването и проблемите в медицинското обслужване. Ще дадем думата на здравни специалисти, на гражданите, на неправителствени организации. Крайната ни цел е да помогнем за подобряване на медицинското обслужване в Добричка област. Началото на дискусията поставяме с интервю с доц. Ташо Ташев.

- Доц. Ташев, първо бихте ли споделили за читателите на НДТ колко години стаж имате, какви постове сте заемали, къде сте работили?
- Като лекар в болницата в Добрич имам 39 години и един месец стаж. След като напуснах, имам още шест години стаж - в болниците в Тервел и Каварна. Така че ми се събират над 45 години трудов стаж. Шест години бях консултант във Военно-медицинска болница във Варна - в Отделението за интензивна терапия и остри отравяния. Трябва да кажа, че в края на септември-началото на октомври м. г. се проведе третият национален конгрес по клинична токсикология в България и излезе една монография, където е описана цялата 45-годишна история на българската токсикология. Там аз излязох с модел за Добрич, който създадохме наравно с тези за София и Пловдив. За съжаление, там вече изостанахме. Както изостана и цялото здравеопазване. И в този сборник е споменато, че под мое ръководство там се разреши да има студенти, да се обучават практически. Лекциите ги четях аз и двама души под мое ръководство защитиха дисертация и сега са доценти. Аз съм единственият лекар от Добрич, който е бил консултант във Варна и който е чел в продължение на години лекции във Варненския медицински университет, а се е водил на работа в Добрич. 
Аз съм минал по всички стъпала на здравеопазването. Започнах като участъков лекар, след това станах основател и завеждащ на Окръжното отделение за бърза помощ. След това станах заместник-главен лекар по лечебната част - близо седем години и половина, осем. После заех поста завеждащ отделение - второ вътрешно. След като се хабилитирах, станах и завеждащ клиника. После имаше един период, в който бях медицински управител на болницата. И завърших трудовия си стаж в болницата като завеждащ Второ вътрешно отделение. Т. е. - минал съм през всички стъпала. Бил съм и в продължение на седем мандата - 32 години - и преди 10-и, и след 10-и, общински съветник. Накрая завърших кариерата си като председател на Общинския съвет. По този начин и от страна на ръководните органи имам поглед върху здравеопазването.

- На базата на натрупания Ви опит, каква е оценката Ви за здравеопазването днес, сравнено с това през годините?
- Според мен, каквато каша има в момента в здравеопазването, никога не е имало. Всичко започна още през първите пет години след промените, след 10 ноември. И от тогава задълбава, задълбава. 15 години се правят все реорганизации, но няма концепция, няма линия, която да се създаде, за да се прави тази промяна в здравеопазването. Трябва да има една национална концепция и всеки, който дойде на власт, да работи по нейното изпълнение, като внася някои нюанси. А сега какво става? Всеки, който дойде, смята, че светът започва от него и започва да прави реформа тъй както той я вижда, без да се съобразява с нищо. В България, още след Освобождението, се създава здравеопазване в името и в полза на народа. И това се е развивало през годините. Това не само че не продължи, ами и се прави нещо съвсем ново. Какво означава това да правиш здравеопазване на пазарен принцип? Медицината не може да се прави на пазарен принцип. Направиха болниците търговски предприятия. Как може? Целта на едно търговско дружество е печалбата. В здравеопазването не можем да мислим за печалба. Медицинският управител, завеждащият клиниката, завеждащият отделението сяда с калема и започва да прави сметки какво ще спечели. За да може да плати на своите лекари, за ремонти и апаратура. Това не е негова работа. В болниците на Запад си има медицински директори, икономисти и прависти, те се занимават с тези въпроси. Вярно, че винаги са се правили икономии, защото медицината е много скъпа дейност и иска много пари. Но рационалното използване на парите, които се отделят, далеч не това, което се прави. Защото и сега парите, които се отделят, не са малко, но няма рационално използване. Може би това е национална черта на нас българите - всеки смята, че светът почва от него, всеки смята, че той е най-умният и като дойде на ръководен пост, забравя всичко направено преди него, всичко, направено от неговите опоненти, е лошо и трябва да се откаже. Няма традиции. Винаги съм се възхищавал на англичаните. Имат закони на 500 години и не ги сменят. Има традиции, има ред, знае се как ще бъде. Сменят се правителства, обаче чиновниците не се сменят по политически причини, а се оставят и съответната линия, те я водят. А при нас какво става - смени се едно правителство и започва смяна на кадрите. И по този начин всеки, който е назначен, знае, че е временно и гледа каквото може да награби и не мисли какво ще стане след него. Седем министри на здравеопазването се смениха от 2001 година насам. Е, как може за десет години да се сменят седем министри и да се поддържа някаква линия и да има някаква приемственост, да има някакво подобрение. Всеки идва и казва: "Правим реформа" и нищо не се прави в здравеопазването. Аз съм бил винаги оптимист, лековерен и наивен, но започвам и аз да мисля, че някой целенасочено иска да съсипе здравеопазването в България. Ето сега, вземете реорганизациите. Колко реорганизации се направиха? Започнати, недовършени... Ето, последното цвете - ще обединяват РИОКОЗ с Центровете по здравеопазване. Центровете - бившите Областни здравни отдели, имат съвсем различни задължения. А РИОКОЗ има съвсем други задачи. Години наред бившите ХЕИ-та бяха много добре организирани. Дори съм правил няколко международни конференции с чужденци и те се възхищаваха на нашата организация, на профилактиката, на контрола на храните, на дезинфекцията и т. н. Пак пълен хаос. Тук искам да припомня един виц. Когато идва новият началник, заварва на бюрото си три плика от бившия. Той му казва - като закъсаш, започвай да отваряш пликовете. При първата неудача решил и си казал - чакай да отворя първия плик. Отваря първия плик и там пише - обвинявай бившия. Оправила се работата. Минало се известно време и - пак закъсация. Отваря втория плик, там пише - почвай реорганизация. И когато пак се объркала работата, отваря и третия плик и там пише - остави след себе си нови три плика. Ние сме вече на втория плик - обвинявахме бившите, вече има реорганизация. Следващото - както става до сега и историята го показва, идва смяната. Връщам се пак - седем министри за няма и десет години. Е, как ще имаш политика? Как ще провеждат една линия? Трябва да му дадеш четири години, да има една концепция и да я изпълнява. Така че пълният хаос в здравеопазването нарочно ми се струва, че се прави, за да се отвлича вниманието.

- Един от основните проблеми в здравеопазването са кадрите. Прави впечатление, че все по-малко млади хора искат да следват медицина. Защо е така?
- Катастрофално е положението с кадрите. Трябва да кажа, че ако не са пенсионерите, които запълват всички дупки във всички звена в здравеопазването - лекари, сестри, акушерки, сестри, санитари, катастрофата ще е пълна. Благодарение на това, че те работят и на 60, и на 70 години, се запълват дупките и благодарение на големия си опит поддържат здравеопазването на известно ниво. Това се дължи пак на тъпата политика. Дали целенасочено, или не, не знам. Имаше един период, в който пет години бе спряна специализацията на лекарите. Излезе се с мисълта, че много били специалистите, в сравнение със Запада. Един специалист се прави трудно, Западът трябваше да ни гони нас, не ние да ги правим по-малко. След това въведоха - който иска да специализира в тясна специалност - конкурс. Едно време ние - 20 души като поискаха, 20 души пращахме. Имаше един период, когато бях главен лекар и заместник-главен лекар, когато се гордеехме с това, че 66 процента, две трети от лекарите в болницата бяха специалисти. И другите бяха млади, които специализираха. Сега няма млади, които да специализират. И в отделенията се радват, когато дойде млад лекар. Няма да забравя, навремето, когато бях заместник по лечебната част, два пъти годишно - през март и през септември, с един куп направления за специализация отивах на оперативка и раздавах на лекарите. Дори имаше лекари, които не искаха, на сила ги пращахме, защото имаше нужда от такъв специалист. Обаче условията какви бяха - служебна командировка, пътни, дневни и квартирни плащаха, курсът бе безплатен. И като се върне, си ползва отпуската, и заплатата му върви.

- А сега как е?
- Сега трябва да отидеш на собствени разноски, курсът се плаща, отпуск трябва да си вземеш и да намериш кой да те замества, ако е повече от 10 дни. Да си плащаш пътните, квартирните... И се получи един вакуум на специалисти. В момента има една огромна празнина между тези, които са до 40 години и тези, които са до 60. Между поколението лекари на 40 и 60 години, най-цветущата възраст в медицината, фактически няма специалисти. Защото тези към 40 години вече имат 10-15 години трудов стаж, взели са специалност. С тези езикови гимназии много от завършилите знаят езици - английски, немски и други. И тези хора сега, естествено, отиват в чужбина. Защото там им предлагат десетократно по-голяма заплата. Скоро четох някъде, че един новозавършил лекар в Германия започва с 5 500 евро.

- А тук със...?
- С 300, с 400 лева, е, в някои клиники и с 500-600 лева. Същото се отнася и за акушерките. Имам позната акушерка, която работи десетина години в Германия и сега взема пенсия 500-600 лева. А като старша сестра тук с 20 години стаж взема 150-180 лева. Как няма да отиват в чужбина? Даже и на Запад вече се забелязва недостигът на кадри. Понеже синът ми работи вече 11 години в САЩ, казва - за първи път се забелязва от Германия идват лекари специалисти да работят в Щатите. Защото там условията и заплатите са още по-добри. И за това е този глад за кадри. Германия търси, Англия търси, Испания и други, други страни. Търсят лекари, сестри, акушерки.

- Какви са наблюденията Ви - за кои специалности в нашата област има най-голям недостиг?
- Веднага ще Ви кажа. Ето, например, да вземем Очно отделение на болницата в Добрич. Навремето имаше пет лекари офталмолози, всичките специалисти. В момента са само двама, от които единият е пенсионер. И ако пенсионерът си вземе багажа и си замине, трябва да се закрие очното отделение. Една окръжна болница за цялата област, да няма очно отделение... Да се ходи във Варна или другаде. Това какво е? Да вземем неврологията. Също едно много издигнато отделение, заведущ беше, Бог да го прости, доц. Мънгов. Там работеха много специалисти. Една част от тях и сега работят, на ниво. Обаче, ето трима вече са пенсионери. Пенсионери крепят болницата. И не само в Добрич. Да вземем ДКЦ-тата. Една не малка част от специалистите в кабинетите са пенсионери. Ами трагедията с патологоанатомите. Скоро четох - в България има-няма 100-тина патологоанатоми. А по закон трябва да има по един такъв специалист във всяка болница, където има хирургично отделение. Това значи, че в Добричка област, където има хирургия в Балчик, Каварна и Добрич, би трябвало да има поне трима патологоанатоми. В момента имаме един.

- Как ще коментирате решението на управляващите да бъдат закрити болници в страната?
- Искат закриването на болници да стане като при японците - искаме да те махнем, да те унищожим, но не можем заради общественото мнение, затова направи си сам харакири. Самоунищожи се. Защото сега поставиха такива условия от Министерството на здравеопазването, които принуждават болниците да се закрият. Например в една голяма болница - като в Каварна, Балчик, има по едно вътрешно отделение, което е общопрофилно. То приема болни от всички специалности. Правилно е - за да се приемат болни от дадена специалност трябва да има съответният специалист - кардиолог ако пациентът е с кардиологично заболяване, ганстроентеролог ако е с гастроентерологичен проблем и т. н. Но те въведоха изискването за двама специалисти. Добре, кажете ми вие - в една такава болница като Каварна, например, ако трябва да се лекуват болни от 4-5 специалности от цялата община трябва да има 10 тесни специалисти, за да съществува отделението. И още 10 в Балчик, и още 10 в Добрич. Т. е. 60-70 за цялата област. Ами то няма толкова много в пет съседни области. А и как ще им се осигури заплащането? И по този начин принуждават болниците да фалират. Или да правят шашми. Вземат дипломата на някой, води се, че работи там. Е, може да ходи един или два пъти. По този начин се осигуряват, отиват пари на вятъра, а ефективност никаква. Държавата принуждава, за да се спаси лечебното заведение и да се удовлетворят нуждите на самите болни, ги кара да правят шашми. И друг момент. Приемаш болен с дадено заболяване, откриваш и друг проблем. Нямаш право да го лекуваш. И като го изпишеш той един месец няма право да отиде за новооткритото заболяване. Това е аномалия. Още 2003 година ходих на курс в София и започна да се говори за диагностично свързаните групи. Т. е. да можеш да лекуваш и новооткритото заболяване. От 2003 година досега диагностично свързаните групи не са въведени.

- Доц. Ташев, няма млади кадри, работят основно пенсионери. Какво ще стане след 10 години например? Кой ще ни лекува, ако нещата вървят в тази посока?
- Ще внасяме лекари от Виетнам, от изостанали страни, от африканските държави. Както нашите лекари отиват да работят на Запад, така ние ще внасяме лекари. По този начин, както се работи за подготовка и привличане на кадри, не виждам какво ще стане като свършат пенсионерите. Проблемът не е само с лекарите. По принцип два до три пъти трябва да е съотношението сестри-лекари в полза на сестрите. Скоро се публикуваха данни, че сестрите са по-малко от лекарите. В Шумен имаше сестринско училище, в Добрич имаше сестринско училище. Защо ги закриха и ги прибраха във Варна?

- Не беше ли грешка и закриването на филиала на Медицинския университет в Добрич?
- Тогава имаше едно пренасищане на кадри. Но трябваше да се направи сметка, че ще се отворим към Европа, че те ще излязат. Добричкият институт беше с чудесна база и кадри. Бяхме стигнали до там, че вече се правеше телевизионно студио, за да се предават операции докато се правят. Тогава наистина имаше напълване с кадри. Но трябваше да се предвиди какво ще стане и да се запазят тези институции. По този начин щяха да се запазят и лекарите тук, и специалистите. А то какво стана - голяма част от специалистите ни, от асистентите, избягаха във Варна, някои в София. Аз като се пенсионирах остави трима ендокринолози, трима нефролози, трима токсиколози. В момента от тримата токсиколози няма нито един. От ендикритолозите остана един и от нефролозите - един. Аз докато бях там се правеха международни конференции. Това е обучение, идваха фирми, тези фирми изнасяха нови лекарства и медикаменти, идваха чужденци, казваха новости. От както напуснахме хабилитираните лица нито една научна конференция не е направена. Аз съм правил четири конференции по научна токсикология, една по нефрология и урология, две по ендокринология и една - за 20 годишнината на Второ вътрешно отделение.

- Кои бяха плюсовете на здравеопазването по времето на социализма?
- Аз пак се връщам на това, че всеки българин като стане началник смята, че от него започва светът и всичко започва наново. Имаше много хубави работи, както преди 9 септември, така и след това. Много неща от здравеопазването през социализма трябваше да се запазят. На скоро говорих с един познат и казва: Ей, много хубаво беше едно време в болницата. Вземаха ме да ме лекуват за пневмония, обаче ми отриваха, примерно, диабет, лекуваха ме и за него. Пращахме ги дори на консултативни прегледи. Всяка жена ходеше на гинеколог, без да е нужно. Всичките изследвания, за които сега трябва направление от джипито, ние ги правехме в болницата в съответните отделения. Имаше дори и стоматолог и докато лежиш 7 дни в болницата безплатно ти оправя кариесите. Ами да вземем профилактиката. Реве се, че четири пъти се увеличила туберкулозата. Защо закриха и махнаха флуорографите? Те ходиха, обикаляха областта два пъти годишно и освен туберкулоза откриваха и злокачествени и други заболявания и се вземаха навреме мерки. Защото на човека му е много по-лесно да се прегледа на село отколкото да идва до града да си прави профилактика. Ами къде са училищните лекари? Моята майка още от време оно беше училищна лекарка. Имаше лекари, стоматолози, сестри. Сега трябвало да им плащат общините. За триста лева кой стоматолог ще отиде когато на частно изкарва в пъти повече? Децата растели болни, ами ще растат болни! Пълна дезорганизация. Вярно, понеже казах, че през социализма имаше много хубави работи, пари винаги се намираха, имаше е големи грешки. Една от големите грешки на социалистическото здравеопазването бяха ниските заплати в сравнение с работниците, със заетите в селското стопанство. Когато аз вземах 240 лева като заместник главен лекар имах пациент комбайнер, който вземаше по 1 000 лева. Категорично заявявам, че корупцията в здравеопазването започна в социализма и започна от град Добрич.

- Доц. Ташев, какво имате предвид, казвайки, че корупцията в Добрич е започнала от Добрич?

- През март 1971 година по време на отчетно-изборното събрание на болницата в присъствието на първия секретар Ганчо Кръстев, на председателя на Окръжния съвет Иван Димитров се каза, това беше в петък, от понеделник няма частна практика в град Добрич. Напълно беззаконно! Имаше си закон за частната практика, имаше кабинети. До тогава пациентът можеше до отиде при всеки лекар в частния му кабинет, да се прегледа, да си плати. Какво стана като премахнаха частната практика? Всеки е свързан с някой или иска да отиде при даден специалист. Специалистът казва - Как ще те прегледам в къщи, забранено е. Ако ме хванат ще ме глобят. И започнаха да ни търсят в болниците. И като дойде започва: Ама, моля ти се. Трудно можеше да се откаже в началото, това са десетки пациенти, които си познавал, които си лекувал. Да кажеш: Няма да та лекувам, това значи да си създадеш отрицателно отношение, да не казвам омразата от хора познати, близки. И започваш да ги преглеждаш. И къде? Преглеждаш ги в работно време на работното място. И човекът се чувства задължен. Ти първия път няма да му вземеш пари, но идва втори, трети път и той вече иска да си плати, защото се чувства гузен. И започва да оставя пари, но много повече, отколкото ти е плащал в частния кабинет. От друга страна това полека-лека започва да се услажда на медицинския персонал. Щом мога аз в работно време, на работното място, без да плащам данъци и да вземам и повече пари - ами естествено, че е по-добре. От тук започна корупцията. Две години я въведоха в цяла България със закон - през 1973 година, добричкия почин. И започна тази корупция да задълбава, да задълбава. Особено в някои специалности. И сега много трудно можем да се преборим с корупцията в здравеопазването, даже и да се дадат големи заплати. Защото ако аз мога да си изкарам по този начин, под масата още две заплати, защо да се лиша от тях. Пак искам да кажа - от Добрич започна, това е абсолютната истина. Нямаше корупция в здравеопазването до 1971 и 1973 година.

- Доц. Ташев, болниците в Тервел и Генерал Тошево са сред застрашените от закриване или поне предстои тяхното преструктуриране в друг вид лечебни заведения. Какво е Вашето мнение по този въпрос?

- От една гледна точка някои болници поради липса на специалисти не могат да съществуват. Бях в Тервел четири години като заместник управител по лечебната част. Тогава бяха само трима местни души специалисти и една местна пенсионерка, които работеха там. Всички други лекари бяха от Добрич и прехождаха. При четирима местни специалисти пет души бяхме от Добрич, които ходехме там, за да има болница. Пенсионираха се още трима. Фактически в момента в Тервел работи само един местен лекар, който е със специалност. Всички други са прехождащи. При това положение трудно може да се поддържа нужното ниво. Плюс това, населението там много намаля, двойно. И фактически болницата в Тервел трудно може да съществува. Тя наистина трябва да се преформира, да има бърза помощ със стационар. Това нещо аз го направих още на времето в болницата в Добрич - направих бърза помощ, отделих две стаи с по две легла за по леки случаи - отравяния, бъбречна криза или друго. Там ги приемахме, лекувахме ги един ден и ги изписвахме без да ги приемаме в стационара. Така че хубаво е да има 10-ита легла там, ако дойде спешен случай да остане, да се възстанови и с линейка да се транспортира до болницата. И там да работят местни лекари, специалисти, 6-7 души. Да си има рентген и лаборатория и това да работи. 

- Т. е. проблемът с болниците, които може да бъдат закрити, пак опира до кадрите.

- До кадрите. Тервелската болница беше голяма болница, имаше хубава база, хубави лекари. Д-р Чобанов е работил там, д-р Радичков, д-р Железов, много специалисти. И после този намален контингент, тя няма достатъчно пациенти, клинични пътеки, за да си изкарва парите. Генерал Тошево има повече преимущества от Тервел. Там наистина има повечко местни лекари, и там е нова болницата. Но болницата в Каварна, която обслужва и Шабла, тя няма как да се закрие. Да не говорим през лятото, когато е сезонът, пълно е с туристи. Също и Балчик. А и те са големи болници, с повече отделения, апаратура, специалисти. Тези две болници трябва да останат, според мен, за другите две - проблематично. Особено за Тервел. Въпреки че Тервел е далечен район, тежък район. Но няма кадри, няма кой да работи. Това трябва да се проиграе. В един такъв район колко линейки трябва да има? Да не стане така, че линейката отишла в едно село на 50 километра за родилка примерно, а в същото време идва човек, който спешно трябва да бъде закаран в хирургията или в родилно в Добрич. Колко коли трябва да има? Колко трябва да са дежурните коли? И екипите. И шофьорите. Това нещо трябва да се знае, за да може да се каже и да се осигурят финанси. Един планински район като Смолян, например. Там като паднат снеговете, като запушат планината. Ще ми говорят, че с хеликоптери ще ги вземат. Хеликоптерът ще отиде за някой спешен случай, за който се вдигне шум. А иначе за обикновените хора как ще отиде? Така че много непомислено, недомислено. А в  големите градове, като София, Пловдив, Варна, Плевен, те не го усещат това нещо. Там е наситено с кадри, много болни отиват, защото не могат тук да се лекуват. Много пътеки има, вземат хубави заплати, имат перспективи. И понеже управниците главно са в тези големи градове, те не знаят какво става по места. И от там става пълен хаос. И най-важното - няма грижа.

- В последно време много се говори за лекарски грешки. Имаше ли навремето такива грешки? Прикриваха ли се? Или поради това, че медиите не бяха толкова много и не ги изнасяха, хората не знаеха?

- Две са причините. И тогава е имало грешки. Но не се изнасяха така, защото се пазеше авторитета на лекарите. Без грешки не може, то важи за всяка дейност. Даже има и приемливи грешки - от половин до десет процента за различните заболявания. Дори не грешки, а неудачи. Например, аз съм бил дълги години шеф на Бърза помощ. Идва ти един спешен случай, на който трябва да се реагира. Ти му правиш елементарни изследвания, но нямаш време да го наблюдаваш, трябва веднага да решиш ще го отваряш ли или не. И понякога се отвори корема, а излезе инфаркт. Такива грешки са допустими, те са в рамките на нормалното. Или му правиш някакво проучване със сондата в белия дроб и се пробие. Също може да се получи, имал слабо място, имал язва. Това са приемливи грешки. Но тогава, освен, че пресата не гърмеше и разни искаха да правят сензации от един случай, както сега, тогава и самите болни не са оплакваха. Защото отношението към болния беше друго. Болният виждаше, че лекарят се мъчи да направи всичко възможно, лекарят е любезен, отзивчив. Тогава лекарите стояха, ако трябва, цяла нощ над главата на пациента си. И той нямаше такива причини да се сърди и да обвинява лекаря. А сега не е така. Ако и пациентът е дал някаква пара, ако се получи и фатален край или не вижда достатъчно внимание от обслужващия персонал, той е склонен да се оплаче. А пък пресата и разни защитни организации, които искат да си оправдаят съществуването и дотациите си, те пък съвсем го раздухват. Т. е. и навремето е имало грешки, и сега има. И ги има и на Запад. Сега оплакванията са повече и добиват обществена значимост. И лошото в нашата преса е, искам да кажа, че когато допусне грешка не се извинява. И аз ако съм министър-председател или президент или председател на Народното събрание бих внесъл един закон. При допускане на фалшиво обвинение, окепазяване на някого неправилно, извинението да не е на последната страница със ситни буквички, а да е на същата страница, със същите букви. За лекарските грешки играе роля и намалената квалификация. Определено. Липсата и ниската квалификация. Като ги няма лекарите между 40 и 60 години, младите от кого да се учат? В Русия ми правеше впечатление едно време, и аз го одобрявах, че те имаха академици на по 80 години, които работеха в съответните клиники като консултанти. Стоят там, държат ги, използват им знанията, опита. А при нас какво става? Станал един специалист на 60 години, хайде, пенсионираме го. Защо да не го ползваме? Но не по принуждение да работят пенсионерите. А системата да ги задържа. Да ги използва. Това не се прави.

- Като че ли няма авторитет лекарят в днешно време, медицинският работник. Какво трябва да се направи?

- Авторитетът на лекаря той трябва сам да си го изгради. Ако лекарят се държи както трябва - да не фамилиарничи с пациентите, да не ги води за ръчичката и да им обяснява  и ги прави повече доктори от себе си. Ако се държи на положение и ако си гледа работата както трябва той ще си изгради авторитета. И ако не чака някакви облаги.

- В заключение какво ще какво ще кажете, доц. Ташев?

- В заключение ще кажа, че аз не съм оптимист. Аз съм по природа оптимист. Даже много ме обвиняват мои колеги и млади лекари, с които съм разговарял, с които съм работил и които от години ги разправяха тези работи. И аз все бях оптимист. Но при сегашната ситуация не съм оптимист. Дано се оправим. Ако съм честен, ще кажа, че сегашното правителство полага усилия. Обаче как ще стане, когато за година и половина се смениха трима министри. Когато няма приета концепция за здравеопазването. Не може един човек да реши проблемите. Както не може един Бойко Борисов да оправи България, както и Симеон не можа. Трябва да има доктрина, хора, които да работят по нея, трябва да има време и условия, за да работят. Може стъпка по стъпка, както казват, но като се направи нещо, направи се и се знае. И да се върви напред. И тази доктрина за здравеопазването трябва да бъде приета с консенсус от Народното събрание. И като се приеме с консенсус тя вече ще се изпълнява от всеки, който дойде на власт.

Разговоря Мариела БОНЧЕВА

МЕДИЦИНАТА Е ВЪПРОС НА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ