КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ - НДТ, Добрич, България

Албена - Oasis for Holidays

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 03:49 EEST

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ

2011-02-11 @ 17:03 EET

Интервюта

Пред НДТ старши пожарникар Манол Златев от Първа районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението". Той бе сред отличените за "Пожарникар на годината 2010".

Манол Златев работи в добричката пожарна от 12 години. Завършил е Техникума по лека промишленост, а след това - школа за сержанти във Варна. Семеен е, има две деца.
Казва, че в професията на пожарникаря е опасно да се изживяваш като герой, защото тогава може да пострадат други хора. Щастлив е с това, което прави, и се чувства удовлетворен.

- Малките момчета често мечтаят да станат пожарникари. Такова ли беше и Вашето желание като дете?
- Не, като малък аз мечтаех да стана космонавт. Пък и тогава това беше доста актуално. В момента обаче работата ми ме прави невероятно щастлив и удовлетворен. Тук определено се чувствам на мястото си.
- Отличието, което получихте, е за това, че спасихте хора при големите наводнения през 2009 г. Разкажете ни повече за ситуацията тогава.
- Тогава, поради проливните дъждове, дерето беше преляло и се бяха наводнили помещения в промишлената зона на Добрич. В едното се намираше мъж, който беше блокиран и не можеше да излезе. В другото бяха баща и син - момче на около 13 години. Имаше непосредствена опасност за живота им. Бащата беше счупил прозореца и беше изкарал сина си отгоре, а той се мъчеше да излезе. Ние - аз и колегата Марчо Сребков, стигнахме до тях с лодка. Мъжът беше вече изключително изнемощял и измръзнал. Разказа, че когато отворил вратата на стаята, водата го хвърлила в другия край на помещението. Ситуацията наистина беше много сложна, още повече, че ние заради течението на водата изключително трудно контролирахме лодката.
- Сигурно има пожари, чието погасяване се е запечатало в съзнанието Ви...
- Като най-сериозен като мащаб съм запомнил пожара в Родопа. Спомням си, че по него време имаше концерт на Слави Трифонов в Добрич. От пожара е беше образувал отровен облак и добре, че вятърът духаше в обратна посока, иначе сигурно щеше да има пострадали от обгазяване. В него ден аз не бях дежурен в пожарната. Когато обаче разбрах за пожара и дори, че викат колеги от други общини, веднага отидох. Директорът пък ми се скара, защото наскоро бях боледувал, и не искаше да ме пусне.
Изключително сериозен беше този пожар. Участваха поне седем автомобила и сигурно около 60 пожарникари. Имаше и други колеги, които не бяха на работа, но дойдоха веднага. Там съществуваше и опасност от избухване на амонячна база и трябваше да се действа много внимателно, за да де предотврати взрив. През цялото време обаче от инсталациите се образуваха локални аварии. Срутваха се и метални конструкции.
- Защо не си останахте у дома? Какво Ви накара да отидете и да се включите в потушаването на пламъците при положение, че не сте бил на работа?
- Трябваше да бъда солидарен с колегите. Пък и, аз споменах преди малко, имаше и други мои колеги, които също не бяха на работа, но дойдоха. Освен това, такива пожари са голяма школовка за един огнеборец.
- Запомнящи ли са ситуациите, в които спасявате човешки живот?
- Разбира се. Сещам се за един пожар в апартамент по ул. "Агликина поляна". Жилището беше запалено умишлено, а вътре се намираха баба с внучето си - дете на 4-5 годинки. При пристигането ни гореше целият апартамент. Бабата държеше детенцето провесено през терасата, за да не се задуши, защото димът вече беше достигнал стаята. Аз поех детето през балкона, а в това време колегите отвориха металната врата и започнаха да гасят.
- Оказвате ли първа помощ?
- Да. Аз съм изкарал курс за първа медицинска помощ към БЧК. Ето, например, извикаха ни заради затрупан работник при изкопни работи на канал. Заради дъжда се свлича земна маса и човекът остава отдолу. Беше изпаднал в безсъзнание. Докторът не слезе в изкопа, защото беше изключително опасно. Докато багерът изравяше пръстта, аз правих на работника изкуствено дишане. Успяхме да го спасим и след известен престой в болница той се възстанови напълно.
- Травмиращи ли са случаите, при които при пристигането на Вас и Вашите колеги, човекът е загинал при пожара и не може да се помогне?
- В конкретния момент аз лично се опитвам да се абстрахирам и поставям бариера. Впоследствие обаче това неминуемо си оказва влияние и фактът, че има загинал човек, винаги се връща в спомените ми.
- Вие сте семеен, имате и две дечица - момченце на три годинки и момиченце на три месеца. Съпругата Ви притеснява ли се поради опасностите, с които е свързана професията на огнебореца? Съветвала ли Ви е да се захванете с друго?
- Не, тя вижда, че съм щастлив с това, което правя, и се чувствам добре. А аз самият се старая да и спестявам някои подробности, за да не я натоварвам.
- Бихте ли подкрепил сина си, ако един ден реши да стане пожарникар?
- На малкия в момента му е изключително интересно, когато идва с мен. Задължително иска да го кача на всички пожарни коли. Бих го подкрепил, разбира се. Ще уважа избора му, какъвто и да е той.
- А лично Вашата детска представа за образа на пожарникаря покрива ли се с действителността?
- Да, и това е една от причините да се занимавам именно с това. Тук скрито-покрито няма. Действа се в реална обстановка и заставаме лице в лице с проблема.
Освен това, преди всичко е важно да се работи в екип. Трябва да знаеш, че можеш да разчиташ на колегата си.
- Изпитвате ли страх?
- Да, макар и не на момента. По-скоро осъзнавам и изпитвам страх като мине известно време, когато всичко приключи . Когато на другия ден видя мястото, което е горяло. Страх трябва да има, иначе става опасно.
- Чувствате ли се герой?
- Не, не се чувствам герой. В нашата професия това е опасно. Ако се изживяваш като герой, може да пострадат други хора.
- Какво си пожелавате?
- Да сме здрави - семейството ми и аз. Пожелавам си също да се развивам в професията, да уча нови неща. А така също един ден да получим нова техника. Пожарната е институцията, в която са се запазили дисциплината и начинът на работа, но липсата на нова техника определено се усеща.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ | 4 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ

Автор: Anonymous да 2011-02-12 @ 09:10 EET

браво,манолито!

[ Отговор | # ]

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ

Автор: Anonymous да 2011-02-12 @ 22:19 EET

Браво!!! Дано има повече такива хора в нашата страна.
Успех на момчето и здраве за цялото му семейство.

[ Отговор | # ]

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ

Автор: Anonymous да 2011-02-12 @ 22:21 EET

браво Манолски ..

[ Отговор | # ]

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕХ ДА СТАНА КОСМОНАВТ

Автор: Anonymous да 2011-02-13 @ 11:15 EET

Да си жив и здрав,Маноле! И да се пазиш!

[ Отговор | # ]

Stats

Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
Всички права запазени.

Powered By Geeklog
Страницата е генерирана за 0.07 секунди