изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 18:55 EET
Цветан Димитров: Намаляване или освобождаване от данък върху доходите от селскостопанска дейност би представлявало държавна помо    
Интервюта Заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров в интервю за Агенция „Фокус”.



Фокус: Какви точно са данъчните задължения, с които твърдят, че са натоварени земеделските производители след последните промени?
Цветан Димитров: До края на 2009 г. физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители или земеделски производители, бяха освободени от данък върху доходите от селскостопанска дейност, в съответствие с държавна помощ, приложима до три години след присъединяването на България към Европейския съюз. От началото на 2010 г. облагаемият доход на земеделските производители – физически лица се формира по различен начин, в зависимост от това дали са регистрирани като еднолични търговци (ЕТ) или не. Извършващите дейност като ЕТ формират облагаем доход по общия ред на чл. 26, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), т.е. отчитат счетоводен финансов резултат на база на документално доказани разходи, който подлежи на преобразуване за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Физическите лица, които не са ЕТ, подлежат на облагане за доходите от непреработени селскостопански продукти по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход за годината се формира с отчитане на 60 на сто нормативно признати разходи, без да е нужно представяне на документи. По същество признаването на разходи в определен размер, без те да бъдат документално доказвани, представлява облекчение за данъчно задължените лица. По информация от Министерство на финансите, размерът на сега действащите нормативно признати разходи е съобразен със смяната на режима на данъчно облагане доходите на физическите лица през 2008 г., свързана с преминаване от прогресивно облагане към облагане с единна ниска пропорционална ставка от 10 %.
Фокус: Какви данъци плащат животновъдите?
Цветан Димитров: Животновъдите плащат данъци като всички останали земеделски стопани. Различно данъчно третиране има от гледна точка на правния статут на земеделския производител – юридическо лице, ЕТ или друго физическо лице.
Фокус: Какво може да бъде направено за облекчаването на данъците, каквито са исканията на стопаните?
Цветан Димитров: Евентуално намаляване или освобождаване от данък върху доходите от селскостопанска дейност би представлявало държавна помощ и следователно не може да се приложи преди одобрение от Европейската комисия. Подобно облекчение, разбира се, би имало отражение върху националния бюджет, така че не би могло да стане без съгласието на Министерство на финансите.
Фокус: Вярно ли е, че ще има патентен данък за фермерите, които не са регистрирани по ДДС?
Цветан Димитров: Идеята за облагане с патентен данък на земеделските производители (физически лица) е обсъждана между политическите ръководства на Министерство на земеделието и храните и Министерство на финансите заедно с председателя на Комисията по земеделието и горите Десислава Танева. На 7 февруари бяха разгледани възможностите за въвеждане на този данък между заместник-министрите на двете ведомства. Най-вероятно в близките дни законодателната инициатива ще бъде от страна на народни представители от ПП ГЕРБ с цел да бъдат съкратени сроковете за приемане на промените в законодателството.
Фокус: Животновъдите искат да се нотифицира държавна помощ за извършване на имунопрофилактиката на животните. Това възможно ли е?
Цветан Димитров: Европейското законодателство предвижда възможност за предоставяне на държавна помощ за предотвратяване и борба срещу болести по животните. В момента работи по подготовка на схема за държавна помощ за подпомагане изпълнението на държавната профилактична програма за болести по животните. Подобна помощ ще може да се прилага след одобрение от Европейската комисия и след предстоящите промени в Закона за ветеринарномедицинска дейност.
Фокус: Колко искания на животновъдите удовлетвори досега МЗХ в рамките на активния диалог, който съществува от началото на мандата?
Цветан Димитров: В рамките на активния диалог с животновъдните организации, като структура провеждаща държавната политика в областта на земеделието, в т.ч. и в животновъдството, от 2009 година до момента, следвайки заложените в Програмата на правителството приоритети и цели Министерство на земеделието и храните извърши актуализация на действащата нормативна база. По искане на животновъдите и с тяхно участие беше изменен Законът за животновъдството, който бе обнародван в Държавен вестник на 6 април 2010 г. Разработена бе Наредба за условията и реда за дейността на животновъдните стопанства в планинските и другите необлагодетелствани райони, обнародвана в Държавен вестник на 4 февруари 2011 г. Изменена бе Наредба 32 от 23 март 2006 г. за окачествяване, съхраняване и предлагане на пазара на месо и черен дроб от домашни птици. На основание Закона за собствеността и ползването на земеделските земи беше изготвена Заповед РД 46-622/13 декември 2010 година за определяне на условията и реда за ползване на мери и пасища от държавния поземлен фонд, предоставени за управление на общините. Разработена Наредба 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (обнародван в Държавен вестник, брой 84 от 26 октомври 2010 г.)
Изготвен бе също така проект на Закон за браншовите организации. Разработиха се различни схеми за подпомагане. За първи път през 2010 година се отпусна „Временна държавна помощ за подпомагане на земеделските производители на селскостопанска продукция и на предприятия извършващи дейност в областта на преработката и търговията на селскостопански продукти, с цел съхраняване на стопанствата и запазване на производството при настоящата финансова и икономическа криза”. Тя бе отпусната на два транша и от нея се възползваха фермери, отглеждащи млечни животни, птицевъди и свиневъди. Общият усвоен ресурс е 23 046 154 лева. Отчитайки ситуацията в млечния сектор стартира „Специфична мярка за подпомагане на пазара в сектора на млечните продукти в условията на криза”. Общият размер на помощта бе 3 602 992. Отчитайки спецификата на развъдната дейност и необходимостта от запазване на генетичния ресурс в страната през 2010 г., се отпусна „Помощ за водене на родословни книги и за определяне на продуктивността и генетичните качества на животните”. Усвоените средства са в размер на 2 298 450 лева.
По искане на собствениците на кучета, отглеждани със селскостопанско предназначение, през 2010 г. се разработи „Помощ за водене на родословна книга и определяне на генетичните качества на българско овчарско куче и каракачанско куче”. Усвоени са 3515 лева. От същата година стартира и „Индивидуална държавна помощ за закупуване на специализирани транспортни средства за превоз на кучета”. Предоставените средства по схемата са 119 597 лв.
По направление кредитни линии по искане на животновъдите и през 2010 г. бе предоставена възможност за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти за изхранване на крави, биволици, овце и кози. В кредитната линия участваха 1 378 земеделски производители, като за един брой овца-майка и един брой коза-майка са отпуснати 80 лв. за брой; за един брой крава и един брой биволица – 500 лв. за брой. Усвоеният ресурс е 23 504 417 лева. Срокът за възстановяване на средствата по кредитна линия за закупуване на фураж през 2008 г. бе удължен до края на 2010 г. В същото време през 2010 г. им бе отпуснат нов кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти. Усвоеният ресурс е 5 490 320 лева. През 2010 г. се предостави кредит за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти и на свиневъдите. По схемата кандидатстваха 37 свиневъди и усвоените средства са 2 578 100 лева.
От 1 април 2010 г. стартира „Кредитна схема за инвестиции в селското стопанство” с три направления: животновъдство – изплатени са 816 хил.; растениевъдство – 1 788 783 лв.; техническо обезпечаване – 690 945 лв.
По отношение на националните доплащания – новите моменти, съобразени с исканията на животновъдите и европейското законодателство, са плащанията за клане на
говеда, за крави с бозаещи телета, както и специфичното подпомагане за поддържане производството на мляко. Схема за национални доплащания за говеда, необвързана с производството. По нея участваха земеделски стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда. Отпуснатите средства по схемата са 44 800 000 лева, което е по 150 лв. на глава животно. Схема за национални доплащания за крави с бозаещи телета, обвързана с производството – 2 500 000 лева. От нея се възползваха земеделски стопани, които не притежават индивидуална млечна квота и отглеждат в стопанството си минимум 5 крави и/или юници от месодайна порода или кръстоска с такава или по 79 лв. на животно.
Схема за национални доплащания за клане на говеда, обвързана с производството – 7 000 000 лева. Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството - 19 700 000 лева или по 28 лв. на животно. Специфични схеми за поддържане на производството на краве мляко на обща стойност 23 000 000 лева. Обхваща три схеми: Схема за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми (по 200 лв. на глава животно).Схема за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелстваните райони (по 240 лв. на глава животно). Схема за поддържане на производството на краве мляко в нитратно уязвимите зони (по 180 лв. на глава животно).
През 2011 г. за първи път биволовъдите ще участват в националните схеми за подпомагане и ще получат плащания на глава животно. На овцевъдите ще бъде отпуснато специфично подпомагане в икономически уязвими общини в Южна България. Стартира схема за отглеждане на овце-майки и кози-майки в
необлагодетелствани райони. В областта на пчеларството по искане на пчеларските организации през следващия програмен период обхващащ 2011 – 2013 година се увеличи трикратно размерът на помощта по Националната програма за развитие на пчеларството. Относно ПРСР по гарантираните бюджети във връзка с постигане на стандартите на ЕО за хигиена на млякото и хуманно отношение при птици и свине по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, за производителите, сключили договор до края на 2011 г. чрез допълнителна държавна помощ, размерът на субсидията ще достигне до 75 % от вложената инвестиция. В допълнение, изпълнението на проектите ще може да се финансира чрез кредит от Държавен фонд „Земеделие” при референтен лихвен процент.
Фокус: Има ли опасност животновъдите да са чертали пасищата си на неактуалната ортофотокарта, а сега резултатите от новите снимки да се покажат коренно различни допустими граници и ще се стигне отново до санкции? Какво ще правите в такива случаи?
Цветан Димитров: Кампаниите за директни плащания от 2007 до 2010 г. включително и по-конкретно самото идентифициране (очертаване) на използваните земеделски площи са проведени чрез използване на ортофотокарта, създадена на база самолетно заснемане на територията на страната от 2006 г. От своя страна според техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11 ал. (1) от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея „Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години.”
В тази връзка не може да се говори, че очертаването на земеделските площи от кандидатите по схемите за директни плащания на площ през 2010 г. е извършвано върху неактуална ортофотокарта. Според същата Наредба 105, Министерството на земеделието и горите е органът, който отговаря за създаване, поддържане, достъп и ползване на Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), като „създаването, поддържането и обновяването на системата за идентификация на земеделските парцели включва: създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта (ЦОФК) за територията на цялата страна; дигитализиране на физическите блокове и на блоковете на земеделските стопанства; създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи.
Ползваните земеделски земи от своя страна се определят в СИЗП от т.нар. слой „Площи подходящи за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ” или „Допустим слой”. Актуализацията – включването, съответно изключването на площи от този допустим слой, се извършва на две основания – обработка на нова ЦОФК или извършена теренна проверка. Оценката на една площ като допустима/недопустима за подпомагане се прави според изискванията на Наредба 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища
С оглед посоченото по-горе, както и във връзка с изпълнение на ангажиментите на България съгласно Консолидирания план за действие за подобряване функционирането на ИСАК, през 2010 г. стартира ново самолетно заснемане на страната и изготвяне на нова ортофотокарта. През 2010 г. са заснети 54 % от територията на страната и на тази база се извършва актуализация на СИЗП. В тези зони актуализацията се извършва чрез разчитане на самолетните изображения и обхваща както характеристиките на физическите блокове - границите, начин на трайно ползване и други, така и границите на допустимия слой. Правят се и теренни проверки за контрол на качеството на дешифрацията (разчитането). Теренни проверки се извършват и в останалата част от територията на страната, извън новото самолетно заснемане. Всички тези проверки имат за цел да оценят и евентуално да актуализират характеристиките на дадени физически блокове и границите на допустимия слой в рамките на физическия блок. Те се извършват от МЗХ без да вземат предвид данните от самите заявления – дали, къде, кой и за какво е кандидатствал за подпомагане. Самите заявления за подпомагане се контролират от Разплащателната агенция, която ежегодно извършва свои стандартни проверки върху заявените парцели. В резултат на посоченото актуализиране е възможно границите на допустимия слой да бъдат променени, което е и целта на обновяването на СИЗП – да се определи актуалното състоянието за обработването на земеделските земи към момента на тяхното заснемане или към момента на теренната проверка. Тези актуализирани данни ще се ползват от Разплащателната агенция при изчисление и изплащане на дължимите субсидии за всички кандидати, освен проверените на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция, за които ще се използват данните от самите проверки. В тази връзка са възможни казуси, при които даден земеделски стопанин, независимо дали е животновъд или не и дали е посочил пасища или друг тип земеделска земя, заявил парцели попадащи в допустимия слой към датата на кандидатстване, да бъде санкциониран от Разплащателната агенция, тъй като заявените от него площи изцяло или частично са изключени от допустимия слой след актуализацията на СИЗП. Възможни са и противоположни случаи, при които кандидат, заявил площи извън допустимия слой към датата на кандидатстване, да не бъде санкциониран, тъй като въпросните площи са включени в допустимия слой след актуализацията на СИЗП.
Доколкото МЗХ трябва да осигури достоверни данни за обработваните (допустими) земи, специално на територията заснета през 2010 г., където новата информация е максимално актуална, евентуално отпадане на заявени за 2010 г. площи от допустимия слой в масовия случай ще се дължи на неизпълнение на ангажиментите на самите земеделски стопани по Схемата за единно плащане на площ, а именно да кандидатстват с площи, допустими за подпомагане според Наредба 5 от 10 март 2010 г. и да ги поддържат в такова състояние до изплащане на субсидията за тях.
В тази връзка напомням, че според Наредба 5 от 10 март 2010 г. „Трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени; не са допустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, в които площите (трайно неподходящи) са компактно разположени и заемат, заедно или поотделно, повече от 100 кв. м.
Допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато: на тях има не повече от 50 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 50 см (за клек и хвойна - независимо от височината), които не са компактно разположени (с мозаечно разположение); дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на земеделските животни; на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
Заявените за подпомагане в общото заявление за подпомагане за конкретна година постоянни пасища или части от тях, които не отговарят на изискванията по предходните алинеи, не подлежат на подпомагане и при условията на Регламент (ЕО)1122/2009 тяхното заявяване се санкционира.
Галина ДИМОВА

http://www.focus-news.net

 


Сходни връзки

Цветан Димитров: Намаляване или освобождаване от данък върху доходите от селскостопанска дейност би представлявало държавна помо | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди