- Г-н Юруков, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна?
- Занимавам се основно с информатика. Всъщност, още от 5 клас започнах. Тогава учих в ОУ "Христо Ботев" в Добрич. После подгответо го карах в ЕГ "Гео Милев", но семейството ми се премести в Пловдив и там завърших Английската гимназия. Наскоро завърших Техническия университет в Дармщадт, Германия и сега работя в софтуерна компания тук. За жалост, в Добрич не съм се връщал от повече от 10 години. Много пъти планирам да го посетя, но времето не стига.

- Кога създадохте сайта lipsva.com и кое Ви провокира да го направите?
- По-голямата част от свободното ми време отива за различни проекти в мрежата, най-големият от които е блогът ми. Въпреки че съм в Германия, живея практически в българската мрежа и имам доста контакти. През февруари 2010 бях делегат за България на световната конференция за млади лидери One Young World. Там се събрахме страшно много активни хора с идеи и от цялата енергия, която обменихме, реших, че трябва да започна нещо по-голямо, с което пряко да помагам на хората. Реших, че най-доброто, което мога да направя от разстояние, е да приложа знанията си за мрежата, създаването на сайтове, блоговете и социалните мрежи и да направя платформа, която да организира хората. Интересувам се много и от отворени данни и генериране на съдържание от потребители (crowdsourcing). По същото време имаше няколко шумни случая на изчезвания и така се роди идеята за централен регистър за безследно изчезнали. Отначало реших, че трябва да се показват така, че посетителите на сайта да могат лесно да се ориентират къде, кога и кой е изчезнал. Проектът започна през март, а в края на месеца бяха първите тестове. През следващите месеци бях доста зает с други неща и чак през юни сайтът беше пуснат официално.

- Каква е целта на сайта?
- Сайтът има три основни цели. Първата, естествено, е да се информират хората за изчезнали личности, за разследването на случаите и да се разпространяват снимките им. Всеки профил на изчезнал предлага възможността да се свали плакат "Търси се" с цялата информация. Той може да се разпечата и окачи от всеки. Така случайни хора могат да се включат в издирването на изчезнал в техния град или на тяхната улица. Профилите на изчезналите помагат дори стари случаи да получават същото внимание като новите, а не да останат просто бройка в печалната статистика. Втората цел е да се повиши разбирането у хората за проблема. Когато човек отвори сайта, на картата може да види колко близко до него и на колко често изчезват хора. Понякога се случва буквално на 200 метра от къщата ви преди седмица да е изчезнал някой. Това може да е човек, който сте видяли, но на който не сте обърнали внимание. Вярвам, че виждайки лицата им и четейки историите им, ще се замисляме повече в такива случаи и ще се опитваме да помогнем. Факт е, че само с усилията на МВР не може да се открият тези изчезнали - трябва да се включат всички с информация или с разлепване на плакати. Дори да се препрати снимката на познат или да се качи в профила във Facebook е от помощ. Третата цел е събиране и анализ на данни. Към този момент има над 210 нерешени случаи и нарастващ брой решени. Целта е да се съберат колкото се може повече решени случаи, за да може да се прави качествен, географски и количествен анализ на работата на МВР и случаите на изчезнали. Когато данните бъдат представени нагледно, е възможно да бъдат намерени модели, повтарящи се случаи, проблемни региони и прочие, които иначе остават скрити в безкрайните потоци от информация. За жалост, всички тези данни не се предоставят в структуриран вид от МВР, каквато е практиката в други държави, но могат да бъдат събрани от бюлетините им.

- Може ли всеки, който издирва свой близък, да се обърне към сайта и как става това?
- Всеки може да добавя свой близък или приятел. Това става с една бърза регистрация и чрез специална форма. На нея се попълват имената, описанието, обстоятелствата около изчезването, времето и мястото. Мястото може да се въведе като име на град, село или улица и на картата да се постави отметка. Последното спомага на посетителите на сайта да видят най-близките до тях изчезнали. Добавят се също така снимки, на които се отбелязва лицето на изчезналите. Има полета за линкове с допълнителна информация - като статии в медиите, съобщения на МВР, форуми във Facebook и прочие. След като един изчезнал бъде добавен, администраторите трябва да го одобрят. Целта е да не се допускат злоупотреби. Одобряването обикновено става доста бързо и съобщението за изчезнал се публикува на картата, в регистъра, в няколко социални мрежи, а малко по-късно - и в mailinglist на хората, които се интересуват от темата. Информацията може да се променя по всяко време от администраторите и този, който я е добавил. Когато лице бъде открито, информацията се маха от всички страници и се оставя анонимен запис за решен случай, който после може да се използва за статистически анализ.

- Получавате ли обратна информация? Има ли случаи, в които безследно изчезнали са открити от близките им благодарение на сайта Ви?
- Нямам илюзии, че чрез този проект ще започнат да се намират хора. Най-големият ефект, който той има и който се забелязва от самото начало, е косвен - хората обръщат повече внимание на случаите и се интересуват. Предаването на информацията нататък е важно нещо и колкото повече хора ги видят, толкова по-добре.

- Добрич се слави като градът с най-много изчезнали, особено млади хора в края на 90-те години на миналия век. Вашите наблюдения потвърждават ли това?
- Доста от случаите на изчезнали са вече решени, но има не малко, които не са. За жалост, информацията е оскъдна. От данните, които имам излиза, че в София има непропорционално повече изчезнали. Причината за това е, че полицията там ги обявява повече в медиите, а от там и ние научаваме за тях. За Добрич и доста други градове изглежда това не е така. Има поне 10 случая на изчезнали в сайта, които са добавени от роднини преди месеци, но в същото време няма никаква информация от МВР. Така може да се окаже, че в някой друг град има също страшно много изчезнали, но да нямаме информация за това. В момента, например, се забелязва тревожна тенденция в Стара Загора. Точно затова смятам, че един такъв сайт е важен - да се събира информацията на едно място и да се знае къде колко случая има и до колко се работи по тях.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА