изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2023-02-06 @ 02:32 EET
НАРОДЕН КАЛЕНДАР: СЪБОТА - ЗАДУШНИЦА ПРЕДИ ВЕЛИКИЯ ПОСТ    
Празници

В събота срещу Месни заговезни се отбелязва първата за годината Задушница, в която се извършва помен в чест на мъртвите. За помена се приготвя т. нар. "коливо" - варено, подсладено жито, вино и хляб. Поменът се прави на гроба на покойника, в дома му или в църквата. В неделя пък, според народния календар, честваме Месни заговезни. Те са винаги 8 седмици преди Великден.



 Името идва от традиционната вечеря с месо, след която следва заговяване - пости се до следващата неделя, наречена Сирни заговезни. Вечерта на Месни заговезни цялото семейство се събира на празничната трапеза, на която има супа от кокошка, баница с точени кори, свинско с булгур, свински пържоли на скара. Времето от Месни до Сирни заговезни е отредено за гости и веселие, защото с началото на строгия пост не се прави нищо - не се вият хора, не се правят сватби и веселби. Това е и времето, което се нарича Преддверие на божественото покаяние. Великденският пост е времето, в което човек се отказва от греховете си, пречиствайки се и превръщайки се от физически в духовен човек. НДТ

Голяма Задушница и Месни Заговезни 26-27.ІІ

 В Българския църковен календар има три големи Задушници. Това са Голяма Задушница преди Месни Заговезни, Черешова Задушница и Архангелска Задушница. Всички те са намерили място в традиционния ни календар. Това не е случайно, тъй като българите тачат паметта на своите покойници още от време оно. Не трябва да забравяме как нашите предци траки, славяни и прабългари са почитали своите мъртавци. Тези ритуали и обреди макар малко видоизменени са достигнали до нас днешните българи.

Самото название Задушница говори за характера на ритуалите, които се извършват на този ден. Всички ритуални действия, които се извършват са свързани с душите на умрелите. Сунтринта на Голяма Задушница се извършва заупокойна молитва в храмовете. На него ден хората носят в църквата приготвената обредна храна и вино, които се прикаждат от свещенника. Обредната храна се състои предимно от варено жито, тъй нареченото коливо и обреден хляб.

След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват техните покойни близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част я подават за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино. С него близките на починалите поливат гроба.

Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино. Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

На следващия ден след Голямата Задушница българите отбелязват един от първите пролетни празници, а именно Месни Заговезни.

Понеже този празник спада към групата на подвижните празници, затова се празнува всяка година по различно време. Неговото отбелязване зависи от празника Възкресение Христово ( Великден ). Както се мени датата на Великдена, така се менят и датите на празниците свързани с Великденския цикъл, а Месни Заговезни е първия празник свързан с този цикъл.

Характерното за този празник е , че на празничната трапеза за последен път пресъстват ястия приготвени от месо. От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.

От казаното дотук става ясно, че Голяма Задушници и Месни Заговезни са неразривно свързани един с друг. Българите отдават своята почит към мъртвите си роднини. Това обикновено е свързано с най-големите ни празници Великден и Коледа. Те винаги се отбелязват преди началото на големите Великденски и Коледни пости. Изключение от това правило прави Черешова Задушница, но тя също е свързана с Великденския календарен цикъл.

Така празниците, които изразяват обикновено радостта от живота и надеждите на хората и дните през които се покланяме пред паметта на предците ни очертават житейската философия на нашия народ.  http://www.bg-history.info/

 


Сходни връзки

НАРОДЕН КАЛЕНДАР: СЪБОТА - ЗАДУШНИЦА ПРЕДИ ВЕЛИКИЯ ПОСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2023 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди