Интервю за вестник „Нова добруджанска трибуна” на депутата в Европеюйския парламент д-р Антония Първанова:

- Тежка ли е „короната” на Евродепутата на годината?
- Отговорността е голяма, особено, когато те оценяват и гласуват за теб колегите ти. Защото тази награда не е само в рамките на една година. Тя остава за човека, който я е получил като атестат за дейността си и не би могло да има отстъпление от позициите, заради които тя е присъдена. Налага се да поддържаш с работа доверието, заради което си номиниран и награден в определена област. Моята беше здравеопазване. Оттук нататък, всички, които имат някакъв проблем в областта, искат непременно да се срещнат или да отнесат въпроси си към излъчения евродепутат на годината. С това работата в моя офис нарасна. Както и отговорността, защото в Европарламента „тежи”, когато се каже че евродепутатът на годината заема определена позиция по дадена тема. Ако тази позиция не е балансирана, ако не е компетентна, той би станал за смях и би компрометирал наградата, която е получил. Грешките стават невъзможни. 

- Толкова много ангажименти, очевидно хората все повече Ви търсят. Какво е последното, което успяхте да извоювате в Европейския парламент?
- Приоритетите, по които работих, бяха свързани с правата на пациентите и директивата, по която се стигна до споразумение между трите институции – Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет, за условията, при които трябва да се даде разрешение за лечение в чужбина на пациентите, които не могат да получат качествена медицинска помощ в своята страна и не биха могли да чакат повече от определен период. Работих и по механиизмите за контрол от ЕК върху страните, за да не злоупотребяват с правото на отказ за лечение и пълен мониторинг на всички откази, както и последваща промяна в законодателството на страната, ако се установи такава злоупотреба. Също и относно изграждане на информационни центрове, от които пациентите да получават компетентна помощ. Ако се налага да търсят лечение в чужбина - какво е подходящо, кои са добрите клиники, какви са цените, контактите, които трябва да направят и къде биха могли да получат най-добрата медицинска помощ. Много са предложенията в тази директива. Това, което най-много ме радва, е, че тя е първа стъпка към защита правата на пациентите. Оттук нататък се отваря възможността за много по-пълно разглеждане на  проблема с неравнопоставеността в здравния статус на гражданите на Европейския съюз, в зависимост от страната, в която живеят. В тази директива успяхме да прокараме и електронното здравеопазване. Предстои в бъдеще да го развием от гледна точка на това пациентите - да не се налага да се придвижват в рамките на дадена страна или на Европейския съюз, а да могат да пътуват техните изследвания и медицинска експертиза, когато не се налага хирургична намеса. Друг голям пакет от законодателството, с което съм се занимавала е т.нар. фармацевтичен пакет. Или по-точно – безопасност и сигурност на лекарствата, информацията за лекарствените продукти, както и за борба с фалшивите лекарства. Това са три големи директиви. Две от тях вече приключиха – за сигурността на лекарствата и борбата с фалшивите лекарства. Една голяма част от предложенията всъщност бяха направени от мен – включването на редките заболявания, лечението на редки заболявания, разглеждането на фалшивите лекарства като организирана престъпност,изискваща координация в действията на полицията, прокуратурата и митническите служби, забраната за нарушение на оригиналната опаковка на лекарствата и допускането на преопаковане. Едно от най-сериозните предложения е за разработване на директива, която да касае нелегалния внос на лекарства. Очакваме регулация и проследяване на всички нелегални канали за внос на лекарства, т.е. не през аптеките и установените форми, а тези, които достигат до пациентите, например, през интернет. Според данните на ЕК, над 70-80 % от лекарствата, които се предлагат чрез интернет, са фалшиви. Затова поискахме ЕК да слага свой знак за достоверност на сайта, който предлага лекарства - като виртуална аптека. Също така, работя по темата за грипните епидемии и параметрите на заболеваемостта, при които се налага обявяване на грипни епидемии. Съответно решенията на страните за масова имунизация, за закупуване на ваксини, прозрачността на тези процедура, както и прозрачността при определянето на експертите, които трябва да преценят, дали има епидемична ситуация, както и тези, които трябва да определят, дали трябва да има закупуване на ваксини, както и експертите, които трябва да лицензират ваксините.  Установи се, че има конфликт на интереси, както в Световна здравна организация, така и в Европейската комисия, от експерти, които са работили в големи фармацевтични компании, а след това – в комисии, които са оценявали ваксините за достъп до пазара и са давали разрешително при съкратена процедура, без да е имало наличие на пандемична обстановка или необходимост от такава  съкратена процедура. Съответно и последвалия голям брой странични ефекти от тези ваксини, както и спекулацията с прогнозни данни за огромен брой, милиони заболели, а се оказва, че става дума за хиляда и 200-300 случая. Това е спекулация. Експертите, които бяха дали тези становища, бяха проверени, и се оказа, че те са работили във фармацевтични компании, които имат пряк интерес. Става въпрос и за птичия, и за свинския грип. Също така работя и по досието за неравнопоставеността в здравния статус и мерките, които се препоръчват към ЕК и страните-членки за справяне с този много сериозен проблем. Има разлика от 6-7 пъти при онкологичните, и до 10-15 пъти - при заразните заболявания, между най-ниската и най-висока заболеваемост в страните-членки. То касае, разбира се, лечението, особено медикаменозното, и достъпа до високотехнологична диагностика и лекарства, които имат по-добър ефект и качество.

- Работите активно и по отношение правата на жените. Какво ново в тази насока?
- Продължава работата по права на жените от малцинствата. Много се радвам, че комисията, вследвствие на доклада по моя инициатива, който беше гласуван от парламента, излезе със становище за стъпките, които приема, че трябва да се направят за равни права на пазара на труда по отношение на здравеопазване, образование, правна помощ, социална реализация, свобода на вероизповедание и себеопределяне, борба срещу насилието върху жени. Предстои във връзка с празнуването на 100 години откакто се чества 8 март, в ЕП отново да подновим кампанията за директива за борба с насилието върху жени. Също така работя по темата за равно заплащане за равен труд на мъжете и жените. И по едно много голямо досие, което съм предложила - за бедността при жените вследствие на по-ниската квалификация, по-малките възможности за професионална реализация поради това, че по-често излизат в отпуск за отглеждане на дете или грижи за близък с увреждания или заболявания. Ефектът от това е по-ниско заплащане, по-лоши възможности за кариера, по-ниски пенсии и обричане на жените в по-късна възраст в бедност. Защото при голямата продължителност на живота, те много често остават сами и не биха могли да поддържат едно домакинство. Това е един затворен кръг от проблеми, който предвид демографската криза, не би могъл да бъде избегнат. Започваме работа и по една нова стратегия, която има връзка между двете теми – здравеопазване и демографски проблеми. Тя касае активно здравословно остаряване. Разглежда се тенденцията в демографските промени през следващите 20 години и възможността от преразглеждане на здравните и социални системи, включително и на възможностите за работа на самите работни места, от гледна точка на това, че те ще трябва да са съобразени с изискванията за хора в по-напреднала възраст. Очаква се през 2050 година да има 65 милиона повече пенсионери и 25 милиона по-малко работещи. И без друго е по-голям броят на пенсионерите, отколкото на новородените. Освен това, през следващите години се очаква пенсионеринето на най-многобройната група от населението – родени при бейби бума след войната. Тези хора сега предстои да се пенсионират наведнъж. Това ще предизвика натиск в пенсионните и социални системи, а също и в здравеопазването. Налага се да се преосмислят политиките в ЕС, които касаят стабилизиране на пазара на труда, както и социалната и здравна система.

- Каква е Вашата оценка за ситуацията в момента в България, а също и в областта на здравеопадзването?
- След почти две години управление на страната в тази конфигурация – популисти с националисти, не се налага аз да давам крайната оценка, защото вече за всички е ясно, че цари нещо средно между управленски хаос и немощ. Грешките са очевидни. Те са факти. Не се налага да се правят някакви дългосрочни прогнози или да се плашим, че нещо ще се случи, защото то се случва. Вижда се, че в нереформираните системи продължава да има сериозно напрежение. В здравеопазването – нищо не се е случило и след три министъра, което да доведе до подобрение в системата, до повече грижи, или по-добър достъп, или по-големи гаранции за хората, които стават пациенти, че ще получат изобщо медицинска помощ, или медицинската помощ, която получават няма да ги изправи пред необходимостта да платят 2 или 3 пъти повече от джоба си и това да предизвика срив на семейния бюджет. Също така виждаме, че и в самите здравно-медицински съсловия това създава напрежение, защото все повече лекари и сестри напускат страната. За определени специалности започва да се изпитва дефицит на кадри. Да не говорим, че остойностяването на клиничните пътеки продължава да не се случва по справедливи и реални критерии. Продължава дискриминацията на едни общини спрямо други. На среща с представители на Асоциацията на общинските болници, те директно с факти показват как при подобно население, подобна заболеваемост и подобни лечебни заведения с приблизително един и същ брой клинични пътеки, една общинска болница получава 2-3 пъти повече финансиране, отколкото друга общинска болница. Това е чиста дискриминация на регионален признак. На това продължава да не се обръща внимание. В областта на икономиката е факт, че все повече и повече предприятия фалират, бизнесът изпитва сериозни затруднения, има несигурност и все повече хора излизат в сивата икономика. Не се получава прозрачност при разглеждането и мотивирането на приходната и разходната част на бюджета, има огромна контрабанда на цигари, алкохол, горива. Дупката в бюджета расте, но тя се покрива чрез други механизми, а не чрез набиране на данъци т.е. расте дефицитът от средства от акцизи, а в същото време се увеличава акцизът. Факт е, че се покрива абсолютната стойност. Но когато се изравни, става ясно, че има липса на около 2 милиарда лева, които се покриват като се прехвърлят парите от здравно осигуряване. Но, това пък е нарушение на закона, защото това са пари, които държавата събира от хората за здравеопазване в рамките на годината и трябва да бъдат изразходвани в рамките на годината. Виждаме, че и големите приказки за магистрали също издишат. Никой не казва, че магистрала Люлин всъщност бе направена на два пъти по-ниска цена за три пъти по-малко път. В такъв случай излиза, че е направена по-скъпо, а аз мисля – и некачествено. Същото се отнася и за спортната зала. Да – на половин цена, но и два пъти по-малка. Скрива се половината от истината. Освен това са и непрекъснатите скандали. Няма седмица без скандали, които отвличат вниманието на хората от истинските проблеми, от хаоса, който цари, от това, че се живее все по-бедно, от това, че държавата ни изглежда все по-ръждясала, пътищата ни – все по-разрушени, блоковете ни – все по-мизерни, училищата – все по-бедни, пенсионерите ни – все по-болни, все по-гладни и все по-бедни. Кризата сериозно удря българина. Невъзможно е да се живее с парите, които се предвиждат – нито за средна пенсия, нито за средна заплата. При заплата от 240 лева хората изпадат в невъзможност да свържат двата края. А е ангажимент на държавата по Конституция да намери правилния баланс, така че парите, които човек заработва, да му стигат, за да живее над прага на бедността. Защото се предполага, че не може да работиш и в същото време да си под прага на бедността. Европейската статистика сочи много стряскащи числа. 41 % от работещите в България са под прага на бедността. Това означава, че почти половината работещи у нас са бедни. Това означава, че държавата е сбъркала нещо при калкулирането и остойностяването на труда. Защото не може половината да са бедни. Това е държавна грешка. Затова управлението е лошо. Ако 10 процента от работещите бяха под прага на бедността, можем да кажем, че има нискоквалифициран труд, заетост, която е на ръба на това да си зает или на социална помощ. Но, когато са половината от работещите, става дума за много сериозна грешка на управлението. Тук въпросът е, че при демографска криза и много млади хора, които напускат страната, не е ясно кой ще заработва пенсиите. Защото, средно в Европа четирима работещи издържат един пенсионер. И за тях проблемът е, че към 2020 година ще станат 2:1. В България в момента съотношението е 1:1. Към 2020 г. един работещ трябва да издържа двама пенсионери, което е невъзможно. Затова тенденцията ще е все повече работещи хора да преминават под прага на бедността. Това не е устойчиво общество. Няма кой да плаща и обществената сметка за здравеопазване, образование, за поддържане на социалните системи. Налага ли се да кажа всички тези факти, за да стане ясно, че оценката е лоша? Трябва ли само един човек да каже, че е лоша!? Всички виждаме, че се живее по-лошо.  

- Как ЕС гледа на това?
- Ние сме страна-членка. В ЕС има и бедни, и богати страни-членки. Принципите са да се търси равнопоставеност. Сега сме в криза. Виждаме, че когато една страна изпадне в много тежка ситуация, се намират механизми за подпомагане. За България пари има, но не ги усвояваме. Казват ни какво да направим, но не го правим – не развиваме административен капацитет, не ограничаваме корупцията, не стимулираме развитието на проекти, за да се усвоят тези пари. Ставаме нетен плащач в ЕС, защото не можем да усвоим повече пари, отколкото даваме. Говорейки с колеги в парламента, тенденцията е, че ние имаме много сериозни проблеми, но няма те да ни ги решат. България е тази, която трябва да настигне  европейските страни. Този път трябва да се извърви. Това е лошо, защото Европа не смята да ни дърпа, за да ни вкара в час и в групата на успелите, а ще трябва да се влачим докато не осъзнаем, че е лошо да си последен. Ние си избираме управление и по никакъв начин не показваме, че не ни харесва да живеем зле. Защото, ако на хората не им харесва да живеят зле, сменят управлението и избират хора, които са компетентни, за да живеят по-добре. При условие, че ние правим все по-лош и по-лош избор, означава, че или ни харесва да живеем зле, или сме изключително безотговорни към това, което се случва. Или всички имаме някакви пари някъде и продължаваме да живеем с тях. Колегите от останалите страни не могат да си обяснят защо в България продължава такава масирана разруха и толерантност и към корупция, и към некомпетентност, и към престъпност. Тези скандали, които се случват в България, станаха ежедневие.  В останалите страни подобрни разговори, записани със СРС, са основание за подаване на оставки. Имаме колега – бивш председател на комисията по външна политика, на когото се иска имунитета, защото е пропуснал малко в декларирането на доходите си в предишни години. При нас има тотално недоказване на произхода на средствата на вицепремиер и министър на вътрешните работи, но това не се смята за нищо особено. Може би, е в областта на любопитното и на скандалното, но не се разбра, че това трябва да е условие още утре да си подаде оставката. В областта на жълтия жанр, но е и в разбиранията за политическа коректност, морал. Ако гражданите на една държава имат подобно отношение, никой не може да им го промени. Няма да дойдат от Брюксел или европейските институции и да кажат, че трябва да променим разбиранията си. Определено смятат, че не сме дорасли и имаме сериозни проблеми, но не само като управление, но и като морално разбиране. Това е много лошо, защото ни вкарва във втора категория страна, а много трудно се излиза от „Б” отбор.

- Няма ли добра новина?
- Добрата новина е, че имаме шанс съвсем скоро да направим по-добър избор. Ако искаме. Ако не го направим, то тогава няма да имаме основание да се оплакваме.