Пътуването от Будапеща до Страсбург през Австрия и Германия е скучно. Макар и да минаваме през Виена, грубо казано - по обиколното шосе. Финансите на мнозинството добруджанци не позволяват една допълнителна спирка. В такива моменти все си спомням как кметът на Нес Циона /град в Израел/ е попитал съпругата ми: "Защо, госпожо Дукова, когато Добруджа има такива природни богатства /плодородна земя, море, въглища, манган, нефт, газ, подземни води, река Дунав/, толкова бедно живеят българите?" По-възрастните знаем отговора.

Децата се радват на младостта и с още чистите си души някак по-пряко търсят и ще намерят изход от свлачището, натикващо нацията и народа ни към тресавището на историческото ни изчезване от картата на Европа. Какъв парадокс, нацията ни се топи, изчезва пред очите ни, а децата ни търсят изход в Европейския парламент. И по БиТиВи Златка /Черната/ в най-гледаното време надълго и нашироко обяснява как си е направила нови, по-големи цици и как от глад, за да й спадне дупето, влязла в болница... Докато няма нито дума, нито ред в националните ни медии, че деца от Добрич, пък и от който и да е град в България, трупат знания, шашват Западна Европа с присъствието си в какви ли не форуми, конкурси и фестивали и полагат много, много усилия, за да представят същата тази България възможно най-добре и да спасят същата тази нация и същия този народ от нищета, забрава и унижение. При това тези момчета и момичета са много по-хубави, много по-умни, по-отговорни и дейни, отколкото една руса или черна мистерия в чаршафите на националния ни мутренски отбор.

Май много се увлякох.  

Магистралата се вие в каньон от защитни прегради, които пазят от шум градовете и селцата, покрай които  минаваме. Но ни пречат на гледката. Впрочем, интересна ни е силата на екологичните организации, които налагат това правило и за някои отделни ферми. Все пак, успяваме тук-там да направим по някоя снимка - било на замък, на селце, на горичка, на река, на църква... Отново имаме чувството, че разгръщаме книжка с рисувани картинки. Католицизмът ли е накарал тези хора така добре да се грижат за домовете си, протестанството ли, капитализмът ли, а защо не училището, националното самочувствие, пък може и местните власти... Факт е, че децата се наслаждават на подредени дворове, обработени ниви, поддържана магистрала, на ред в Австрия и Германия. И тихо споделят каква мръсотия, безредие, пустош цари в наши добруджански села. Грубо казано, няма я по Централна и Западна Европа нашата цигания.

Правим си сами весело в автобуса. Тодор Дралчев продължава с вицовете. Юлия Герасимова пита децата да не са забравили да пеят. Ева-Мария Петрова грабва микрофона и запява. Идва и Калоян Попов и опъва струните на китара. Събира се страхотен състав още с Деница Ангелова,  Християна Дънкова... Намесват се и Стоян Димитров, Иван Лазаров... Познати деца от фестивали и конкурси по Европа.  Каква ли картинка сме за тираджиите, когато ги изпреварваме с шум до Бога?  Определено сме аткракция по магистралата и раздвижваме духовете, защото дремещите самотни шофьори реагират, всеки по своему и според културата си. Едни се усмихват, други поздравяват, има и тикви, които показват среден пръст. Българските тирове ни изпращат с клаксони...

Прави впечатление, че по магистралата през Австрия и Германия броят на бензиностанциите е значително по-малък от този по пътищата на България. В повечето бензиностанции можеш да си вземеш душ, дори безплатно. Сервизните помещения са с много клетки и не се налага като при нас един автобус хора да се изрежда с часове и жените да влизат в мъжките тоалетни. Често редом до бензиностанцията има заведение с магазин, където предлагат топла храна и малка, но вероятно ефективна хитрост - до сервизните помещение се стига след преминаване през стилажи и рафтове, където дебнат вкусотии, играчки, инструменти... Обслужващите тоалетните обикновено са българки, рускини, румънки или туркини... Цената се движи от 50 до 70 евроцента. С фискалния бон може да се получи значителна отстъпка при покупка на кафе или определени стоки от магазина.

И нещо, което впечатли децата, които пътуват за пръв път през Австрия и Германия. Между двете държави няма граница. Впрочем, има, но става въпрос за безлюдни вече  погранични съоръжения. Казваме им, че нагледно това е то единна Европа - една обединена общност от много държави, които си имат доверие и обща политика с общи цели и общ пазар. Децата се сещат за проекта си в европейския клуб в училището по изкуствата в Добрич и зашумяват около темите, по които ще работят утре  - в  заключителното пленарно заседание на "EUROSCOLA 2011" в Страсбург. Приятно е да видиш как чуруликат нашите бели лястовици и как се интересуват от политика, какви интересни оценки раздават смело... Умни са децата ни. Очевидно и в семействата им всекидневно се спори кой кой е и какво прави в България и по света. Разбира се, на преподаветелките Антония Кондова и Маргарита Манева, на директорката Юлияна Герасимова също е драго да чуят компетентното мнение на децата, които утре /в момента на пътуването дори и не подозирахме/ ще "вземат акъла" на организаторите на еврошколата, но и ще им налеят  идеи за решаване на богата палитра от проблеми в 27-те страни - членки на Европейския съюз.

Влизаме в Страсбург към полунощ. Нашите шофьори Пламен и Иван от варненската фирма с хирургическа точност ни стоварват пред входа на младежкия хоспис "Ciarus", където ни чакат синът на преподавателката по български език и литература от СОУ "Св. Климент Охридски" Лазарина Колева - Радуил, с чаровната си приятелка Елеонора от Благоевград и Александър от София.  Имаме запазена вечеря, а и други посрещачи - деца от други държави, които утре ще участват с нашите в заседанието в Европарламента. Нашите момичета и момчета веднага привличат вниманието им, а и има защо - чаровни и хубави са, при това се оправят дори по-добре от тях с английския.  И като че ли не чувстват капка умора след дългия преход от Будапеща.

Утре децата ще се събудят евродепутати и ще говорят по техен си начин по проблеми, които ние - по-възрастните, все още не сме разрешили.

Текст и снимки Димитър ДУКОВ

Следва

ЛЯСТОВИЧЕ ГНЕЗДО НА СОУ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В СТРАСБУРГ /І ЧАСТ/

ЛЯСТОВИЧЕ ГНЕЗДО НА СОУ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В СТРАСБУРГ - II ЧАСТ