Живко Георгиев: Истината е, че в момента не може да се каже нищо конкретно. Пускат се само кьорфишеци. Първо, не са съвсем ясни кои са кандидатите. Тоест единствените известни към момента са Волен Сидеров и Алексей Петров. Може да се допусне, че Меглена Кунева също е сигурен кандидат. Тя изглежда достатъчно ясно заявена кандидатура. Всички останали все пак не са съвсем сигурни участници в настоящите президентски избори. До голяма степен мъглявината остава поради това, че не е ясно кой ще е кандидатът на ГЕРБ и кой ще е кандидатът на БСП, на левицата.
Фокус: Кой от представителите на БСП би бил подходяща кандидатура?
Живко Георгиев: Това мога да кажа само след изследвания. Кой би бил успешен, ще зависи от това кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ. Иначе се спрягат много имена. Съмнявам се, че БСП вече е решила кой да е кандидатът й. Все още няма особена належаща нужда за това.
Изборът на кандидат за президент на основните партии няма да е никак лесен, той никога не е бил лесен и в това няма нищо уникално. И за ГЕРБ не е лесно, за никого не е лесно. Лесно е само за Волен Сидеров, защото сам се избира. Има още достатъчно време, ще се спрягат още десетки имена. Но през май и юни вече със сигурност сто на сто ще са ясни, ще има някакви предварителни изследвания, които ще ни ориентират малко по-добре.
Фокус: Преди да номинират кандидатите си, партиите ще направят собствено проучване, нали така?
Живко Георгиев: Да, сериозните партии винаги го правят. Успешната кандидатура за президент обаче се влияе слабо от това какъв е персоналният рейтинг на съответния кандидат. По-важно е каква ще бъде реалната конкурентна среда, защото гласоподавателят ще трябва да избере един от всички. Освен това е страшно важно какъв ще бъде към момента на изборите социалнопсихологическият контекст – социалноикономическият, социалнополитическият контекст. Този, който изглежда в момента перспективен, може да се окаже неперспективен към доста отдалечения момент на изборите. И този вот, както и всички останали, се свежда до сблъсък на две нагласи за това какво искаме – или да възпроизведем политическото статукво, или промяна на статуквото. От социалнополитическия контекст ще зависи кой ще е печелившият кандидат, печелившата стратегия. Това показват всички наши подобни избори през последните години. По един начин изглеждаше президентската надпревара три-четири месеца преди изборите през 2001 г., но видяхме после както се получи. Даже голяма част от социолозите останаха изненадани от това, че Георги Първанов спечели. Затова на един социолог не приляга да коментира, ако не е тествал достатъчно близко до момента на президентските избори, шансовете на евентуалните кандидати.
Правенето на прогнози е възможно едва когато знаем поне основните кандидати – на ГЕРБ и на левицата. Все пак до голяма степен те ще бъдат едни от основните конкуренти. Разбира се, Меглена Кунева си има своите шансове и те не са малки, но каква величина са те, ще зависи от това кои са другите двама основни кандидати.
Фокус: Възможно ли е Цветан Цветанов да бъде кандидатът на ГЕРБ?
Живко Георгиев: Аз не мисля, че Цветан Цветанов може да бъде кандидатът на ГЕРБ. Дилемата пред ГЕРБ е дали е Бойко Борисов или някой друг, но това не е Цветанов, според мен. Първо, вече обществената му репутация е доста накърнена от цяла поредица събития. Второ – той все пак е ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ.
Фокус: Появи се едно друго име за ГЕРБ – Христо Стоичков, макар че той отрече.
Живко Георгиев: Това са шегички. Със същия успех можем да посочим още седем милиона българи. Христо Стоичков не може да бъде. Не че отричам неговите качества на футболното поле, но за президент се съмнявам.
Фокус: Досега как е изглеждал образът на идеалния кандидат за президент в очите на българите от предишните Ви изследвания?
Живко Георгиев: Този образ непрекъснато се мени. Имаме изследвания от 2001 г., от 2006 г. Имаме изследвания и отпреди това. Променят се много съществени нюанси, защото се променят очакванията и представите на българина за адекватния тип политическо лидерство в определена ситуация. Виждаме колко често в България се сменят лидерските модели. Имаше време, когато адекватен лидер изглеждаше Желю Желев. Имаше време, когато адекватен, успешен тип лидерство, демонстрираше Иван Костов. А между двамата няма нищо общо. Нищо общо няма между лидерството, което предложи Симеон Сакскобургготски и Иван Костов, нито пък между Станишев и Сакскобургготски. Същото се отнася и за Станишев и Борисов. Общо взето логиката е, че на всеки един политически цикъл българинът избира алтернативен тип лидерски и поведенчески модел на този, който в момента е доминиращ. Тоест можем да очакваме, че следващият потърсен от широката публика тип лидерство ще бъде много съществено отрицание на Бойко Борисов, който в момента е актуалният все още модел. За всички тези години българинът твърде съществено промени очакванията си към президентската институция. Какви ще му бъдат очакванията за тези президентски избори, навярно ще започнем сериозните сондажи някъде през юни-юли месец. Ситуацията е доста динамична. Преди три месеца Цветанов изглеждаше перспективна кандидатура. Днес вече не е такъв.
Фокус: Правилно ли е да се издигат кандидати, които не са тясно партийно обвързани?
Живко Георгиев: Това би било може би печелившата формула. Моделът, който ни показа Георги Първанов в навечерието на втория си мандат, безспорно беше успешен – чрез инициативен комитет и широка коалиция зад него, а не монопартийна. Аз не изключвам на тези избори да има доста такива. Естествено е, че Волен Сидеров ще си остане партийна кандидатура. Кандидатът на ГЕРБ навярно също. Но Меглена Кунева, може би, ще се яви в някакво надпартийно качество. При нея има потенциал. Евентуално кандидатът на левицата ще се яви, може би, по същия начин.
Големите неизвестни са пет-шест – кои са кандидатите на ГЕРБ и на левицата, под каква форма ще се явят те – като партийни или в някакъв по-широк формат, кога ще бъдат представени и т.н.. Не на последно място – зависи от типа изборна кампания, която ще протече. Всички твърдят, а и очакванията са, че изборите няма да бъдат особено чисти от гледна точка на феърплей. Но дори и там можем да бъдем изненадани и това да са нормални избори.
Фокус: Тези избори обаче са имиджови за партиите преди всичко. Реално доколко са важни те за влиянието на партиите?
Живко Георгиев: Има партии, за които тези избори ще са решаващи. Например за ГЕРБ те са много решаващи. Защото евентуална загуба няма да е добър индикатор за перспективите на управляващите. Президентските избори са важни и за БСП – ако тя ги спечели, ще означава, че е намерила разковничето да бъде солидна алтернатива на управляващите, които ще си останат такива и след президентските избори навярно. Тези избори са решаващи и за НДСВ – едно силно представяне може да реанимира тази политическа сила. За „Атака” и Синята коалиция тези избори също имат някакво значение, но не толкова решаващо, тъй като там определено трудно може да се очаква успех по отношение на спечелване на изборите, а по-скоро става дума за достойно представяне. До голяма степен обаче вотът ще се реши от подкрепата на ДПС.
Фокус: Тоест те няма да издигнат собствена кандидатура?
Живко Георгиев: Може да имат собствена кандидатура, но крайният победител до голяма степен, особено ако има балотаж, ще се решава от ДПС. Самостоятелно ДПС трудно може да победи. Досега всеки, който е печелил президентските избори, е имал тяхната подкрепа. Тя може би не е била решаваща, но винаги е била много важна.
Фокус: Чисто мажоритарни са тези президентски избори. Хората би трябвало да знаят, че ще гласуват са личности преди всичко. На подобни избори обаче голяма част от гласоподавателите се ориентират според партиите. Защо се получава така?
Живко Георгиев: Чисто мажоритарен вот никога не е имало. Този конкретен човек се избира не заради приятния му външен вид или заради чувството му за хумор. Избира се и заради позициите, заради политиките, с който се ангажира, колкото и отдалечени да са възможностите на българския президент, съгласно нашия конституционен ред. Така че реалният вот се влияе както от мажоритарни качества, така и от политико-партийните тенденции, които олицетворява, персонифицира кандидатът за президент.
Фокус: Очаквате ли някакво ново ноу-хау да вкарат партиите в предизборните си кампании? Досега сякаш посланията се повтаряха, бяха все едни и същи – нищо, кой знае какво отличаващо се. В условия на криза ще има ли достатъчно средства за нещо ново?
Живко Георгиев: Това не изисква много средства, то иска идеи. А дали ще имат достатъчно идеи и това не мога да го гадая. Сто на сто ще има иновации и интернет ще участва в предизборните кампании. Във всеки случай без солидно присъствие във виртуалното пространство трудно може да разчиташ на голям успех при тези избори. Така че промени, продиктувани от промени в техносферата и медийната среда, ще има. Освен това все пак отражение върху президентския вот ще има фактът, че той ще бъде едновременно с местните избори. Това ще породи взаимно влияние между двата вота. Кой как ще се възползва от всичко това, не мога да кажа към момента.
Фокус: Досега кои са били най-активните гласоподаватели на президентските избори у нас – на каква възраст?
Живко Георгиев: Това са тези, които винаги са били най-активни, над 50 години. Определено те са по-активни. Това са половината избиратели в България. Така че безспорно вотът ще бъде интересен. Мен ако питате, по-големият залог са местните избори.
Фокус: Мислите ли, че ГЕРБ ще издигнат досегашните си кметове за кандидати отново за местните избори, тъй като са добре разпознаваеми?
Живко Георгиев: По-важното е не дали са разпознаваеми, а как и какви чувства будят у избирателите. Например кметът на Бургас кандидатът на ГЕРБ ще е същият, който и сега е кмет. Едва ли това може да стане в Ямбол например. Така че тук има чисто местна логика. Ще се преценява във всяка община.
Галина ДИМОВА