Легендарният сръбски певец дошъл в България заради сръбските комуняги. Легендарният сръбски певец Зоран Миливоевич почина тази сутрин във Военна болница. В последните минути до него е бил синът му Райко, който пристигнал от Белград. Народният артист на бивша Югославия има 1000 песни в репертоара си и е издал 20 албума. В България е записвал и работил с прочутата група ФСБ, както и с оркестрите "Чалъшканов" и "Бургас". После прави и собствен оркестър все с известни български музиканти. Предоставяме на читателите си последното интервю пред в. "ШОУ".

СРЪБСКАТА ФОЛКЛЕГЕНДА ЗОРАН МИЛИВОЕВИЧ: ЛИЛИ ИВАНОВА МЕ МРАЗИ, ЗАЩОТО Й ОТКАЗАХ СЕКС!

Народният артист на бивша Югославия има 1000 песни в репертоара си и е издал 20 албума. В България е записвал и работил с прочутата ФСБ, както и с оркестрите “Чалъшканов” и “Бургас”. После прави и собствен оркестър все с известни български музиканти.

След като първата му съпруга загива заедно с 18-месечно им бебе в автокатастрофа, Миливоевич се жени за българка, която също е певица, но бракът им не изкарва дълго.

Зоран се съгласи да разкаже единствено пред репортер на “ШОУ” своите шокиращи спомени за Лили Иванова, братята Васил и Георги Илиеви, Мара Отварачката, Иво Карамански и други “герои на новото време”.

- Зоране, кога и как загина първата ти жена?
- След “Златния Орфей” през 1974 г. тръгнахме на турне с Никола Чалъшканов - Чоли из България. Ходихме и до Петрич и жена ми поиска да отиде до баба Ванга. Отидохме там с нея. Ванга казала аз да не влизам. Само жена ми. Влезе тя и Ванга й казала на 30 октомври да не кара кола. На 30 октомври аз имах два концерта в Сърбия. Прибрах се, взех си душ и чакам жена ми. Тя беше отишла до майка си със сина ни...

- На колко години беше синът ти?
- На 18 месеца. Дойдоха полицаи в къщи и ме взеха. Тръгнахме към магистралата. Питам ги “Загинала ли е?” Те ми отговарят” Да”. Било челен удар с камион, с ТИР. И така...тогава побелях.

- Ходил ли си след това при Ванга?
- След като се ожених през 1978 г., на 5 февруари. Каза ми: “Всичко е наред. Ще имаш момче!” Така и стана. Роди се момче.

- С много българки ли си бил още, освен с жена ти?
- С много. Сигурно са над сто.

- Трябва много да си плащал?!
- Нямаше такива неща. Тогава всичко беше по любов.

- Пял си и на Тодор Живков. Той харесваше ли песните ти?
- Пял съм му в “Шатрата” в Правец. Но щом свършех да пея, и ме чукнат по рамото: “Айде да те прибираме!” Не ме оставяха. Не било удобно да оставам и да седя там. Караха ме до Етрополе. Жена ми е оттам. Там живеехме. И на Иван Славков, Батето, съм пял.

- Ти имаш българско гражданство. И то май беше искал политическо убежище, за да го получиш?! Да не би да си осъждан за нещо в Югославия?
- Не съм осъждан изобщо. Когато пях на “Златния Орфей”, получих покана от фирмата “Полидор”, Амстердам. За година договорът беше 200 000 марки. Комунистите от Югославия обаче не ми дадоха да замина. И отиде и “Полидор”, и... всичко отиде на кино. И накрая мислих, мислих, и като се ожених за българката си казах: “Зоране, най-добре да си заминаваш за България! Тия, тука, комуняги не мога да ги понасям!”. И тука бяха, ама вече имах име. Албума ми заедно с ФСБ го издадоха в 145 000 бройки. На онова време само Лили Иванова и аз продавахме албумите в такъв тираж.

- С Лили какви са ти отношенията? Знам, че не те понася много-много, ама не знам защо сте врагове?
- Голяма злоба има между нас двамата. Врагове сме от “Златния Орфей”. Тя ме мрази от тогава. Лили гледа само себе си и никой друг. Тя е в “Шампионска лига” в това отношение.

- Да не би да те е сваляла и ти не си я пожелал?!
- Може би. Може и това да е. Тя си избираше каквото и който иска...
После трябваше да пеем с нея в ресторант “Лебеда” в Панчарево. Парадокс. Лили Иванова и Зоран Миливоевич!? И стана на въпрос кой да пее последен: “Аз ще пея последна, защото мразя тоя сърбин!!!” и т.н. И аз пея предпоследен, тя последна. Изпях си репертоара, и като се почнаха цветя, бисове, цветя, бисове, цветя... Един куп огромен стана. Петър Вучков я обявява и тя, гледам я - ядосана, сърдита, излиза и започва да пее. Аз лекичко си взимам всички цветя и минавам по мостчето. Там има мостче едно при сцената. Тя пее и аз минавам и й викнах: “У-у-у!”. Замръзна.

- Нели Рангелова не пропя ли при теб?
- Тя е от едно монтанско село. Като работех с оркестър “Бургас”, с Иван Пантелеев, Бог да го прости, нямахме певица. Чух съвсем случайно, че имало едно монтанско момиче и през нощта тръгнахме с Пантелеев. Отидохме в Монтана. Викам й: “Момиче, я се обличай и тръгвай!”. Казахме на майка й, че заминава с нас и тя: “Ъ-ъ-ъ.?! Да. А парите?!”. Казахме й, че всичко ще има. Дадох й едни златни обувки на жена ми, да изглежда добре на сцената. Направихме я певица. Запозна се с Данчо Капитанов, после нищо нататък не знам. Заминаха за Швейцария и той остана.

- Кой ти издаде първите албуми в България?
- Фирма на Васко Илиев. Те ме намериха. Бях пял на едно място и ме бяха чули. Разбрали и ме намериха да издам албума в тяхна фирма.

- Добре ли ти плащаше, като му пееше?
- Добре ми плащаше и после трябваше да изчезвам. Не оставах. Не трябваше да гледам какво става после. Пред всички съм пял.

- Чувал съм, че и с Иво Карамански сте си пели...
- С Иво Карамански като започнех македонска музика, директно му давах микрофона и не се занимавах повече с него. Пееше си сам. Аз само започвах.

- Ти пееш винаги на живо. Кажи ми какво ти е мнението за Човека-глас, който ще ни представя на конкурса “Евровизия” в Москва.
- По моя преценка той трябва да си отиде в Москва. Всичките тия Граф, Мраф, тоя, ония... Имат по хиляда гласа. То никой не може да пее на живо. Човекът си взе 20 000 гласа и нека си отиде на конкурса. Момчето не е просто и ще се оправи. Другите са като тези, пайнерките. Сложат силикона, човките, и вече голямата работа. Крадат сръбска музика, румънска... Нито една не може да пее, освен три. Всичко е “мяу, мяу” и край.

- Кои са трите можещи певици за тебе?
- Глория, Ивана и Нелина. Това са. Няма други. Другите са да ги слагаме на пилоните да играят. Пеят два пъти по 20 минути, ако могат. Ама то не могат. Мотае се, мотае се и после бате й Зоран кара два-три часа.

- Имал ли си разправии с фолкпевици по участия?
- Тази, дето е сега в “Мюзик айдъл” в журито и ще решава кой пее кой не пее, Отварачката Мара, Мария, един път изкарала в една дискотека 6 песни и повече не можела. Викна ме собственикът и като хванах микрофона, та до 5 часа сутринта. И нейните там, охрана ли са, какви са: “Кой съм бил, какъв съм бил?” Казах им: “Я ми се махайте от главата!”. Не стана скандал, ама на висок тон им казах да ми се махат от главата.

- До бой не се ли е стигало някъде?
- Бихме се веднъж с хората на Жоро Илиев. Бяхме в едно заведение с оркестър от Шумен и певица. Беше хубаво момиче. Изкарахме програмата. Жоро Илиев плати и си отиде. Неговите, които останаха, се напиха и пребиха оркестъра, за да им вземат парите. Певицата беше цялата посинена. Аз счупих една бутилка и подгоних един. Собственикът ме изкара през задния вход, където чакаше такси. Видяхме се с оркестъра и певицата на гарата. Бяха пребити и им бяха взели парите. След време се срещнах с един от тия и той ми се извини.

- Други “екшъни”?
- Пътувахме в едно село Струйно, между Лозница и Шумен. Вратата на колата не се била затворила и аз съм изпаднал в снега. След два часа ме намериха. Бях умрял от студ. И gsm-ма ми останал в колата... Не бях и пил. Тая ръка още ме боли. Бях побелял от студ.

Едно интервю на Жоро Захариев

http://www.blitz.bg