В началото на пролетта е не препоръчително, а направо задължително да хапваме по-често авокадо.Този екзотичен зеленчук (да! макар, че мнозина го мислят за плод) доставя на изтощения през зимните месеци организъм незаменими хранителни вещества, а и чудесно се вписва в менюто на онези, които постят.

Първо, авокадото намалява холестерола и помага за здраво сърце. Едно авокадо съдържа 23% от препоръчителната дневна доза фолиева киселина, която предпазва от удар. Витамин Е, мононенаситените мазнини и глутатионът в този зеленчук също са много полезни. Подобно на зехтина, авокадото има високо съдържание на олеинова киселина, за която се смята, че намалява риска от развитие на рак на гърдата. Полезно е и за очите, защото е богато на каротеноида лутеин. От друга страна засилва метаболизма и укрепва имунната система, което предотвратява сезонната умора.

Авокадото все още е гледано със смесица от любопитство и недоверие от българина, макар да е достъпно като цена. Но престрашилите се за първи път да го добавят в кошницата си се влюбват завинаги в специфичния му вкус. Т.е. реагират точно така, както преди 5 века първите европейци, опитали необичайния зеленчук.

Когато през 1519 г. испанският конкистадор Ернандо Кортес покорил Мексико, той заварил авокадото като основен продукт в менюто на ацтеките. Летописецът на експедицията Фернандес де Овиедо няколко години по-късно направил следното описание: "В средата на този плод има семка, подобна на обелен кестен. Между нея и кората е онази част, която се яде. Тя е много хранителна, прилича на масло и има твърде приятен вкус". На европейците този нов продукт напомнял за круша и някои го ядели като десерт със сирене, а други го подправяли със сол, черен пипер или захар. Популярният мексикански сос гуакамоле, който се приготвя от пасирано авокадо, домати и различни подправки, явно е стар ацтекски специалитет, употребяван много преди Колумб да открие Западните Индии.

Първият, който вкарал авокадото в полезрението на ботаническата наука, бил испанският свещеник Бернабе Кобо. През 1653 г. той описал няколко основни разновидности на това дърво от Мексико, Гватемала и о. Барбадос. По същото време англичаните, заселени на о. Ямайка, наричали авокадото "алигаторска круша", заради характерния тъмнозелен цвят на плодовете и специфичната грапавина на кората. През 1700 г. английските моряци пък установили, че добре узрялото авокадо, намазано върху сухарите, прави особено приятен техния вкус, поради което започнали да го наричат "моряшко масло". От там до първото посадено дърво авокадо в цивилизования свят следва повече от век - то се появява във Флорида в градината на съдията Хенри Перин през 1833 г. Днес са известни десетки разновидности, които се различават по големината, цвета и вкуса на плодовете. Те най-често се ядат сурови или се използват за приготвяне на различни салати.

Тъй като у нас плодовете се продават най-често преди да са узрели напълно, добре е да се оставят за няколко дни в хладилника, за да омекнат. За да проверите дали авокадото е узряло, притиснете леко - трябва да го усетите еластично, да не е твърдо. Когато избирате зеленчука, гледайте кората да е без петна. Повечето сортове авокадо са тъмни на цвят, ако са узрели, иначе не стават за ядене.

При контакт с въздуха разрязаният плод лесно се окислява и потъмнява, поради което се препоръчва да се консумира веднага. Процесът може малко да се забави, ако плодът се напръска с лимонов сок.

Преди да пристъпите към приготвяне на блюда с авокадо, разрежете плода на две, извадете костилката и внимателно изгребете с лъжица вътрешността. От тук нататък е въпрос на вкус и фантазия с какви добавки ще я сервирате - домати, чушки, чесън, морски дарове и т.н. Все пак, докато си похапвате от този неустоим зеленчук, помнете, че е доста калоричен. Едно средно голямо авокадо съдържа 320 калории. http://health.actualno.com

Ето някои предложения за приготвянето му: