Председателят на Сдружението на общопроктикуващите лекари в Добричка област д-р Стилиян Щерев пред НДТ

- Д-р Щерев, няма как да не започна с въпроса - получават ли редовно общопрактикуващите лекари средствата от здравната каса? Преди време имаше сътресения и стачкувахте...
- В момента плащанията са редовни. Парите пристигат в края на месеца, най-късно до първо-второ чисто на следващия месец. Мисля, че при нас плащанията са най-редовни.

- Т. е. протестите ви имаха смисъл?
- Да, имаха смисъл. Нещата няма как да са по-различно, защото ние плащаме ток, вода, наеми, заплати на сестри, имаме задължения към различни организации. За разлика от лекарите, които работят в болницата, които нямат задължението да пращат от своите заплати на Е.ОН и на ВиК. При нас щеше да настъпи срив в следващите звена. При неплащане на наем към община, на Е.ОН и ВиК знаете какво следва.

- Но така или иначе проблемът със забавеното плащане на болниците, за медицинските центрове продължава да съществува. Как ще коментирате това? Има болници, които буквално едва издържат.
- Аз не съм много вещ по отношение на болничното лечение. Но е факт, че в България са ужасно много болниците, в много от които не се извършва качествено лечение по високите стандарти, както е в другите страни. В много болници хората, които се приемат там, просто лежат и пият хапчета. Изключвам болниците от областно ниво, говоря за общински. Като че ли има някакъв резон в това да се потърси начин тези средства, които се отделят за ниско ефективни, ниско технологични болници да се пренасочат към звена на областно и национално ниво, където тези пари да се употребят по доста по-целесъобразен и високотехнологичен начин, т. е. за изследвания и лечение, които са на върхово ниво.

- Трудно ли е днес в България да си общопрактикуващ лекар? Кои са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в ежедневието?
- Трудно е по отношение на тези неуредици, които съществуват между звената в здравеопазването. Като че ли всеки говори за реформа, но реформа имаше, по мое мнение, единствено през 1999-2000 година, когато се направи доболничната помощ, но тя не се продължи в болничната. Имаше едно намерение тогава на управляващите, по-точно - д-р Илко Семерджиев беше министър на здравеопазването, да се увеличи броят на клиничните пътеки двойно, над 500 и да се въведе наистина реална оценка на клиничните пътеки във всички болници в страната. Ако това беше направено в следващите години нещата щяха да стоят по коренно различен начин. И друго, което се допусна като грешка, или по-скоро като продължение на политиката през предходните години - при въвеждането на здравно осигурителната система  да се допусне явлението здравно-неосигурен. Изключено е, в която и да е държава, където има здравно-осигурителна система, да съществува такова нещо като здравно-неосигурен. Ако ти не се осигуряваш, те осигурява социалното министерство, общината, където живееш. При нас масово настъпи това явление здравно-неосигурен контингент, който се увеличава всяка година все повече и повече.

- Имате ли данни колко са здравно неосигурените в момента в България? Колко процента са?
- Огромен процент. Говори се за страната за 1.3-1.5 здравно неосигурени работещи хора. Дали в сивия сектор или в реалния, но това са огромни числа. От липсата на тези средства здравната система не може да се издържа. Т. е. ние сме още на онзи остатъчен принцип - има средства, те се използват за много неща и ако останат пари се дават на здравеопазването. Така системата не може да се издържа. Факт е, че все повече и повече лекари напускат, болниците се опразват. Никой не иска да работи тази професия. Аз имам двама пациенти, които са студенти. Влезли са с биология и химия. Единият записа фармация, другият - стоматология. Никой не иска да работи с пациенти.

- Какво трябва да се направи, според Вас, в тази посока?
- Не знам какво трябва да се направи. Като че ли задължително тези средства трябва да се осигурят от здравно неосигурените. Тук вина има и може би и държавата, а и самите ние. Защото като че ли българинът по-лесно дава пари за автомобила си, отколкото за здравето си. Например, аз сравнявам здравната си вноска годишно с една гражданска отговорност. Няма проблем - всеки вади пари за една гражданска отговорност. Но когато става дума за здраве - не. Говорим за 16 лева на месец. Това е минимумът. Абсурдно е да не съзнаваш, че би могло да ти се случи нещо, което многократно ще нахвърли сумата от 16 лева или сто и нещо лева на година. Така че първо трябва да се реши този проблем. Аз не съм управляващ и не знам как може да се реши. Не мога да давам съвети в тази насока. Но липсата на тези пари води до последствия, които застрашават системата като стабилност и като финансиране. Другото е квалификацията. Не може години наред да работи една наредба, която на практика стопира квалификацията. Например, специализантите в болниците не ги издържа никой. Те не получават заплата за това, че там учат и преглеждат болни, карат нощни дежурства. Което е абсурдно. Вие сте гледали "Спешно отделение" - там специализантите, които работят, получават заплата от болницата. При нас не е така, всеки трябва да се самоиздържа. Значи ти трябва да отделиш едни огромни пари за специализация и да очакваш, че след това като те назначат в болницата на една смешна заплата, ти ще си върнеш парите. Как ще стане това? Няма възвръщаемост. Някой трябва да ти даде пари, мама и тате, да продадеш имоти и да очакваш, че като почнеш с 500 лева в болницата тези пари ще ги върнеш... Какъв е смисълът ти да го правиш това нещо? Няма логика. Трябва да се промени коренно наредбата за специализация. Тези хора трябва да получават пари от държавата или от здравна каса. Те също преглеждат пациенти.

- Как се справя един общопрактикуващ лекар с толкова много пациенти? Имаше изискване и 24 часа да е на разположение...
- Което е абсурдно. Защото никой не може да работи 24 часа. Някак си успяваме да обслужваме пациентите си, но това уморява. Десет години го вършим това нещо. Представете си да Ви звъннат през нощта, само да Ви звъннат, без да посетите пациента, три пъти, или два пъти. Това означава нарушение на съня, на следващия ден ти да си неработоспособен. Сега се прие една нова наредба, където се появи т. нар. термин дежурни кабинети. Например, в Добрич се откри такъв кабинет към ДКЦ I, и към нашата практика "Хипократ" също има кабинет.

- Това облекчи ли Ви?
- Облекчи ни до известна степен. Особено в събота и неделя и нощно време. Което е плюс. За съжаление много малко стотинки дава здравната каса за тези пациенти. Тези кабинети са на финансовия ръб. Дежурните лекари дават там дежурства наистина за слава. Може би, защото знаят, че през останалото време ще бъдат по-спокойни.

- Как стои въпросът с направленията? Продължават ли да не достигат?
- Направленията се дават за три месеца. В края на всяко тримесечие - сега, ние вече нямаме направления, т. е. имаме някакви единички, които пазим наистина за спешни случаи, в които става въпрос за животозастрашаващи състояния. Аз вече връщам пациенти с оплаквания за нарушено зрение, например. Или с някакви други прояви, които търпят отлагане с две седмици. През тези две седмици аз стоя на тръни. И това ме затруднява, затруднява и пациентите. Тук проблемът също е със здравно неосигурените. Ако има достатъчно средства ще има направления, аз съм сигурен в това. Тези, които работят и не си плащат те не ползват, а ползват тези, които не работят, болни са, имат нужда - това са възрастните, пенсионерите. Този човек казва - аз съм осигурен, а ти не ми даваш направление. Така е, но нещата трябва да се погледнат и от другия ъгъл - ти не работиш, не внасяш здравни вноски и няма от къде да се вземат тези здравни вноски. От там се получава този дефицит на направления и пари за изследвания.

- Поставяли сте многократно проблема с недостига на направления пред здравната каса. Какво Ви отговарят?
- Има бюджет, който се отпуска от НЗОК на РЗОК и те се съобразяват с него.

- Трудна ли е професията на общопрактикуващия лекар, в смисъл, че той трябва да разбира от всички специалности? И когато дойде пациентът с дадени оплаквания трябва да прецени при какъв специалист трябва да го изпрати.
- Да, той е този, който трябва да прецени всичко. Наистина, трябва много широко мислене. Ние в медицината казваме - диференциално диагностично. Т. е. трябва да е толкова широко мисленето, че да не изпускаш дори и най-малката вероятност, която може да има, за нещо друго. В този смисъл рутината пречи. Никога не трябва да се разчита на рутината - при най-малкия симптом ти да извадиш диагнозата. Трябва да търси последователно, по системи, да се разпитва много добре пациента. Наистина, трябва да сме на ниво. За това на младите хора не им се работи тази професия.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

ГРАЖДАНСКА ДИСКУСИЯ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ: ДОЦ. ТАШО ТАШЕВ: ПОЛОЖЕНИЕТО С КАДРИТЕ Е КАТАСТРОФАЛНО