Интервю с  народната певица Атанаска Станева

Атанаска Станева е работила в ансамбъл "Добруджа" още в първите години на неговото създаване.

За Атанаска Станева рецензентът ст.н.с. д-р Венцислав Димов от Българската академия на науките казва: "Чувате ли как Атанаскините песни и глас греят като златни ябълки и около тях кръжат авлигите - бъдните добруджански гласове?".

Съпруг на народната певица е известният акордеонист Стефан Георгиев.

* Закърмени сме с тези народни песни

* Животът минава бързо и човек осъзнава някои неща с годините

* Народната песен не трябва да се губи и забравя

- Как възникна идеята за тази книга, в която са включени 107 народни песни?

- Тази книга е в памет на нашата майка - Стойка Иванова, и това са песни, с които аз и сестрите ми - Цветанка Костова и Иванка Панчева, сме закърмени. Решихме да ги съберем, макар да се оказа, че това не е никак лесно и ни отне три години. Седнахме, припомнихме си текстовете и ги записахме.

- Много ли пееше майка ви?

- Много, нейните песни през целия ми живот за звучали в съзнанието ми. Селска женица беше, не е излизала на сцена и не е имала изяви. Това и годините бяха съвсем други. Но пееше много - като тъчеше на стана, предеше, ходеше на седенки, на нивата да жъне и т.н. Те са били голямо семейство - осем деца. Единият ми вуйчо свиреше на кавал, а другият - на дом свирка. Баба ми Атанаска, на която аз съм кръстена, също е пеела.

Докато беше жива, майка ни все казваше: "Направете нещо, мамо". Искаше да съберем нейните песни. Но човек, докато е млад, разсъждава по друг начин, а впоследствие осъзнава. Животът минава - много бързо и неусетно и, когато човек остарява, осъзнава някои неща с годините.       

- Наистина е чудно как Вие и сестрите Ви сте успели да запомните толкова много текстове на песни. Повечето са и доста дълги...

- Това беше изтъкнато и от рецензента на книгата - ст.н.с. д-р Венцислав Димов. Е, ние винаги сме живели с тези песни, как няма да ги запомним... Те са всякакви - коледарски, жетварски, за седенки, за пролетните празници, за мегдана и хорото... Всичко е много измъчено и събрано.

- В продължение на девет години Вие сте била певица в Професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа". Как попаднахте там?

- Да, започнах там още в неговите първи години. Първоначално бяха назначени четири певици, впоследствие съставът се разрасна. Аз самата пея от дете. В началото работех в самодейния състав към читалището в Тервел. През 1961 г. поискаха да дойда в Добрич. В ансамбъла ни взе Михаил Андреев - тогавашния председател на Окръжния съвет, който ни чу - мен и съпруга ми акордеониста Стефан Георгиев, по време на едно участие в Тервел. Така се случиха нещата.

- Какво е за Вас добруджанската песен?

- За мен тя е всичко. Няма нещо, което да е по-силно от народната песен и не бива тя да се губи и да се забравя. Моят род е дошъл от Ямболския край, заселва се в Алфатар /Силистренско/, а после - в тервелското село Мали Извор. Имало е в песните и малко примеси от тракийския фолклор. Добруджанската народна песен обаче се отличава. 

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

ЦЪФНАЛО БЯЛО КОКИЧЕ

Цъфнало бяло кокиче

у Донкините градинки.

Сутрин го Донка полива,

вечер го Иван обира

и го на китка виеше,

и го на калпак кичеше.

Мама на Донка думаше:

- Донке ле, мила мамина,

е кой ти бере китката,

китката от градинката,

китката от градинката,

цветето бяло кокиче?

Донка на мама думаше:

- Мамо мо, мила майчице,

бере го, мамо, бере го

моето любе Иванчо,

моето любе Иванчо, дет'мъ на него не даваш.

КАТО ДЕТЕ СВИРЕХ НА РЪЖЕНИ СЛАМКИ

50 ГОДИНИ ПФА "ДОБРУДЖА": СТОЖЕР НА БЪЛГАРЩИНАТА