Никой от участниците в коалицията за прилагане на резолюция 1973 на ООН не е посочвал засега колко струва кампанията и какви разходи ще изисква налагането и поддържането на зона, забранена за полети, над Либия.
На базата на опита от предишни операции от 90-те години в бивша Югославия и Ирак обаче може да се направят приблизителни изчисления. Има и важни уточнения - че още не е ясно каква територия покрива зоната, че в сметките тях не се включва пристигането на бойната техника и кораби в района, както и че по принцип разходите накрая обикновено се оказват по-високи от прогнозните.
Според американския неправителствен Център за стратегически и бюджетни оценки (Center for Strategic and Budgetary Assessments или CSBA) има три варианта за зона над Либия, като най-скъпият - покриване на цялата територия - може да струва до 9 милиарда долара за първите 6 месеца.
В неделя вечер говорител на Пентагона заяви, че по-скоро операциите са съсредоточени в северната една трета от територията на Либия, тъй като там са населените места, нуждаещи се от защита. Това означава, че по-скоро се развива вторият сценарий на CSBA - този за ограничена зона, забранена за полети, струващ за половин година до 3.5 млрд. долара.
Има и трети вариант, който обаче никога не е бил прилаган на практика - да няма самолети на коалицията в небето над Либия, а зоната да се гарантира с радарните и ракетните системи на кораби, разположени покрай либийските брегове. Такава операция би струвала "едва" до 650 млн. долара за половин година, но очевидно тя не е изборът на Пентагона и партньорите му.
[CSBA]
Ограничената зона може да покрива всичко на север от 29-ия паралел, където са либийските градове и местата на сражения между бунтовниците и силите на Муамар Кадафи. Това е около една трета от територията на страната и поддържането й би струвало между 30 и 100 милиона долара на седмица.
Към това трябва да се прибавят 400-800 млн. долара първоначални разходи за ликвидиране на либийската противовъздушна отбрана. Изчислението е направено при прогноза за 200-400 цели и 2 млн. долара за поразяване на всяка една от тях.
Сумата можеше да е още по-голяма - до 1 млрд. долара, ако целите не бяха съсредоточени в крайбрежните райони. Така шестмесечните разходи за ограничена зона стават от порядъка на 1.2-3.4 млрд. долара.
[CSBA]
Покриването на цялата територия на Либия със зона, забранена за полети, излиза доста по-скъпо. Това е площ 6.5 пъти по-голяма от зоните, които САЩ поддържаха в Ирак до свалянето на Саддам Хюсеин от власт през 2003 г.
Ако се допусне, че на такава площ се поддържа активност в либийското небе като тази в иракското, седмичните разходи са от порядъка на 100-300 милиона долара на седмица.
Първоначалните разходи по този сценарий започват от 500 млн. долара и стигат до 1 млрд. долара, защото трябва да се унищожи всичко на земята, което би могло да пречи на самолетите на коалицията. Това означава 250-500 цели, при това се има предвид, че унищожаването им невинаги става с един удар и от първия път.
[CSBA]
От CSBA правят любопитно предложение за трети сценарий. Според него първоначалните разходи са нулеви, тъй като няма нужда да се унищожават цели на земята, корабите и самолетите на международната коалиция са извън либийското небе и се реагира само срещу нарушители.
Става дума за базирани по американските кораби радарни системи Aegis и самолети AWACS, които излитат от супохътни бази в Европа или островите на Средиземно море.
Нарушителите могат да бъдат сваляни с ракети земя-въздух SM-2 от корабите и AIM-120 от тип въздух-въздух по самолети.
Основата на такъв сценарий можеше да са три американски бойни кораба срещу либийските брегове в комбинация с 24-часово наблюдение от самолети AWACS и летящи бойни патрули.
Разходите се изчисляват на 15-25 млн. долара на седмица. В това влизат оперативните разходи за един ракетен крайцер (около 45 млн. долара годишно), за денонощно дежурство на AWACS (около 330 млн. долара годишно) и едночасовият оперативен разход за боен самолет (около 10 000 долара). Добавят се и 2 до 8 млн. долара на седмица за муниции, като в първите дни и седмици по сценарий се предполага тази сума да е по-висока, след което да намалее. Цената на една ракета SM-2 например е 4.7 млн. долара, а на AIM-120 - около 1.2 млн. долара.
От CSBA уточняват, че има много въпроси, на които още не е отговорено, за да се изчислят разходите за интервенцията в Либия. Най-важният от тях е "Каква е крайната цел и как коалицията си представя да сложи край на конфликта в Либия?". В тази рамка идва въпросът как зоната, забранена за полети, ще помогне за постигане на крайната цел. Колко дълго ще има зона? Ще бъде ли съпроводена с мерки като подпомагане на бунтовниците и цивилните с ограничена военна помощ, разузнавателни данни, храна, лекарства?
В днешното състояние на световната икономика разходите - и особено вероятността те да бъдат разделени между няколко участници - играе важна роля при вземането на решения как, къде и колко дълго да се налага зона, забранена за полети, обобщават от CSBA.