Първият български еврокомисар, специален съветник на зам.-председателя на ЕК и комисар по транспорта Сийм Калас и президент на Европейския център за политики Меглена Кунева пред НДТ

- Г-жо Кунева, две са най-актуалните в момента международни събития. Едното е войната в Либия и опустошителното земетресение и последвалото го цунами в Япония. Какво е мнението Ви за военните действия на коалицията, справедлива ли е войната, ясни ли са нейните цели? Какъв е коментарът Ви за позицията на България, изразена от премиера Бойко Борисов и от президента Георги Първанов?

- Аз не мисля, че има смисъл да коментирам вече изразените позиции, по-добре да кажа каква е моята. Смятам, че има основание страните да вземат решение за участие в коалицията на желаещите, защото имаме такова решение на Съвета за сигурност. Разбира се, това е въпрос на преценка на всяка една държавна политика, въпросът е изключително сериозен. Аз смятам, че целта да се защити населението, да се защитят гражданите на Либия, е цел, която отеква в демократично настроените народи в Европейския съюз, в Европа и в целия свят. Колкото по-малко жертви се дават, колкото тази заплаха за общи действия успее да спре Кадафи от агресия към гражданите на Либия, толкова по-добре. Българската позиция се оформя от това какви са възможностите ни. Смятам, че много важен компонент е какви са настроенията на хората, настроенията в България. Наистина, това е едно важно за балансиране решение. Нямам никакви колебания по отношение на хуманитарната помощ и на икономическото ембарго. Колкото до изпращането на фрегатата, мисля, че това решение дойде след много колебания. Би било интересно да се чуе защо са били колебанията и защо в последна сметка е било взето това решение по-късно, отколкото от останалите страни. Надявам се, че то е добре обосновано и че е подплатено с желанието на българските граждани да покажат своя жест на защита, на солидарност към хора, които ако няма намеса могат да бъдат убити.

- Смятате ли, че са ясни целите на тази намеса? И не закъсня ли тя - Либия е управлявана от диктатор не от днес или вчера? И защо намесата е само в Либия - разбунтуваха се и други арабски държави?

- Защото жертвите, които се дават от цивилното население, са много големи. И защото това е обсъдено от ООН и Съвета за сигурност. Както виждате, в Египет нещата се развиха по-мирно, защото там управляващите се оттеглиха. Докато тук няма такъв знак. Агресията към собствените граждани е сега, когато се разбунтуваха.

- Според Вас, какви последствия ще има за България и за ЕС войната в Либия?

- Освен икономическите последици, аз мисля, че оценката ни за това, че свободата е най-ценното нещо, което имаме в Европа и че тя трябва винаги да се пази, че трябва да изразяваме солидарност към съдбата на други народи, на всички хора по света, нещо, за което ние имаме повече сили, повече тежест да се борим като българи. Защото сме част от една голяма европейска политика. 

- Как ще коментирате трагедията в Япония? Каква трябва да бъде помощта, която трябва да окаже Европейският съюз?

- Европейският съюз оказва помощ тогава, когато тя бъде поискана, когато японското правителство я поиска. Аз смятам, че героизмът на японския народ изуми и изпълни с възхищение света. Аз търся човека в такъв тип изпитание и нямам думи, с които да изразя не само съчувствието си, но и огромното уважение към начина, по който се държи всеки японец. Лично аз, ако има хуманитарна акция, съм готова на всичко, каквото мога да направя. Всяка помощ, която като гражданин мога да дам, ще я дам с ясното съзнание, че най-много за самата Япония дават нейните граждани. И нищо не може да се сравни с техните жертви, с тяхното страдание и с тяхното достойнство.

- Вие подготвяхте присъединяването на България към ЕС. Имате ли сега какво да добавите по отношение на ядрената енергетика за страната ни?

- Аз мисля, че след Чернобил това е друга такава огромна ядрена катастрофа и че започваме отново да си припомняме, на нова основа, че нищо не стои по-високо от безопасността. И когато се взема каквото и да било решение, оценката на риска е много важна. Немската канцлерка Меркел придоби огромна популярност с това, че реши да затвори 32 ядрени реактора. Това не е леко икономическо решение за огромна икономика като германската. Но те го правят. Това е акт на смелост. Това е обратното на популизма. И това е един много честен разговор, всеки със себе си и неманипулиран. Надявам се, че ние също ще узреем за такъв и ще погледнем към ядрената енергетика като на много важна възможност, която обаче не е в противоречие дори с най-малкия намек, свързан със сигурността.

- През годините ни на членство в ЕС придвижи ли се България по-напред като законодателство по отношение на потребителите? Защитени ли са повече правата им?

- Малко повече, ако се вярва на данните. Хората повече знаят за правата си и повече ги търсят. Но все още сме накрая в таблицата за това колко удовлетворени се чувстваме като потребители. По-големият проблем в България, а и изобщо в Европа, са услугите, повече отколкото стоките. Имаме много какво да работим. Едно от най-тревожните за мен неща е, че ние имаме слаби потребителски организации. Което означава, че не може да говорим силно, с общ глас. А слаби потребителски организации е знак за внимание и към правителството у нас. Бих била много щастлива, ако видя помощ за неправителствените организации, свързани със защита на потребителите, отделни проекти. Те може да не са много големи като сума, но ще свършат чудесна работа за българската икономика. Ние имаме списание "Потребител", например, което може да бъде купувано, тези пари отиват в потребителските организации и с тях те могат да вършат повече отколкото сега. И фактически да са наши защитници, наши адвокати.

- Г-жо Кунева, в понеделник информационни агенции изнесоха информация, цитирайки проучване на НЦИОМ, според която Вие сте сред тримата най-желани президенти. Във Велико Търново Вие заявихте, че ако се кандидатирате за държавен глава, кандидатурата Ви няма да е партийна, а издигната от гражданско обединение. Вярвате ли, че гражданските формации биха могли да се обединят, че могат да излъчат президент на държавата? Това няма ли да е един вид протест на гражданите срещу поведението на партиите и политическата система в България?

- Не, не смятам, че би било протест. Това просто е един от трите начина, които са обявени в нашия изборен закон. Така че това е една абсолютно легитимна формула, която просто, за съжаление, не е използвана в България. Защо не е използвана? За това, защото за да се организират избори е много тежка задача. И това наистина е предизвикателство, ако не си подкрепен от партия. Аз съм много притеснена от няколко интервюта, които г-н Костов даде, един политик с много опит, в които той специално постави като акцент частичните избори в Разлог. Аз не съм била там, но за мен това е знак за тревога и внимание от това, което прочетох. Според г-н Костов, са минали при условия далеч от честните. Това е много важно за едни избори. И е важно за решението, което всеки един, особено ако е независим, ще вземе да участва или не. Но според мен самата характеристика на тази позиция е такава, че широкото национално съгласие и гражданската подкрепа са много важни. На следващия ден след приключване на президентските избори, който и да е президентът на България, ще каже, че е непартиен и президент на всички българи. Тогава да опитаме от началото. 

- Според Вас, с приемането ни в Шенген ще завърши ли преходът в България от социализъм към пазарна икономика?

- Не, не смятам. Много е важно, това са тежки преговори, много съжалявам, че България се провали в тях. Съжалявам, че не успяхме да напреднем и с присъединяването към Еврозоната. Ще се случи присъединяването ни наистина тогава, когато ние изградим европейска средна класа. С мащаба на европейската средна класа, с доходите на европейската средна класа, с независимостта и свободата, които европейската средна класа дава. Далече сме от това. Но това е една благородна цел, за която независимо какво и къде, ще работя. Аз ще правя всичко необходимо, за да може това да стане. Дано да успеем по-скоро. Защото хората се задъхват и губят все повече и повече доверие във всичко. Ставаме апатични, защото нямаме резултат от труда си. Това е много страшно. Успешна държава с апатия не се прави. Няма как. Държава се прави с хора, активни, знаещи, можещи, искащи, солидарни.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

ОТ СТРАХЛИВИ ПОЛИТИЦИ И МЪРМОРЕЩИ ГРАЖДАНИ НЕ СТАВА ДЪРЖАВА