Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар, че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април. Знае ли човек? Но както винаги, българската традиция е по-особена. Освен, че си имаме музей на хумора и сатирата в Габрово, град избран по-скоро за вицовете, свързани уж с прословутото сметкаджийство на габровци, но вероятно най-много със самоиронията им. Е, имат си и побратим в Шотландия, Абърдийн, но е известен е прословутия хумор на Острова, който народите кой знае защо приписват на англичаните главно, а не на събратята им шотландците. В древността първи април отбелязвали само ирландците, явно цялата тази щуротия идва от онази европейска част, която винаги иска да е различна. По нашенските места пък дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж". Бихме допълнили – дори и когато съвсем не ни е весело. Ето, например, в последно време варненци, вместо гневно да въстанат срещу дупките по улиците, заприличали вече на кратери, ги кръстиха на градоначалника и отговорните затова и се черпиха с шампанско. В София протестът срещу цените на горивата превърнаха Орлов мост в танцова площадка и място за футбол, вероятно от уважение към премиера, който не пропуска дори и в работния си ден да порита. Това напомня старата притча – един завоевател обсадил град и за да го освободи поискал богатства. Когато се върнали първия път пратениците му, попитал какво правят обсадените? Отговорили му – плачат. Той заповядал – отидете пак и вземете, каквото можете. Действието се потретило. На четвъртия път пратениците за богатства отговорили, че хората се смеят. Е, значи вече нямат нищо за даване, казал завоевателят. Та в последно време и у нас пада голям смях и си живеем в един непрекъснат 1 април. Колкото до лъжата – не се случва само първоаприлски и стана като спомагателен глагол в живота, пардон в управлението...Но май и с това се свиква. Иначе съвсем наистина 1 април е Ден на птиците, който се отбелязва в международен план от 1906 година, когато е била подписана международната конвенция за защита на птиците. Днес продължаваме да отбелязваме тази дата, за да покажем колко красива и същевременно крехка е природата около нас и колко необходими са нашите грижи, за да я запазим и споделим с нашите деца. А за малко на 1 април в няколко големи български града птиците ще бъдат стреснати от воя на сирените, които ще бъдат изпробвани. Има нещо друго, което вероятно засяга не само хората, но и птиците - от първи април ще има български държавен стандарт за трите вида хляб - бял, Добруджа и типов, като той ще е с годност до 36 часа. Колкото до веселите българи не само от Габрово, цената на природния газ се вдига почти с 4,5%, съобщиха от ДКЕВР и това не е първоаприлска шега. Но да не униваме – все пак светът е оживял, защото се е смял и да си припомним забележителната снимка на гения Алберт Айнщайн – с изплезен език към света. Да опитаме! / БГНЕС /www.bgnes.com