ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА
2011-04-07 @ 10:11 EEST
Проф. Енчо Калчев, д. м. н., е първият и единствен професор по медицина, роден, израснал и работещ и досега в град Добрич и областта. С неговата дейност като управител в продължение на 20 години и дейността на екипа му е свързано развитието на болницата и превръщането й в една съвременна модерна институция. Той е един от организаторите и в последствие декан на Медицинския факултет. Водещ хирург в продължение на 40 години, създател на хирургическата школа с иновационни постижения. Пръв след София въведе в болницата в Добрич лапароскопските /безкръвни/ операции. Понастоящем проф. Калчев е управител на първата Клиника по лапароскопска хирургия , която организира през 1996 година в курорта Албена. Женен е с две дъщери-лекари и внук Енчо, който е студент втори курс медицина във варненския Медицински университет.
- Проф. Калчев, какво е, според Вас, състоянието на здравеопазването в момента в България? - Състоянието на здравеопазването в България не е добро за масовия потребител на здравни грижи и съответства на състоянието на държавата ни. Независимо от това аз никога не приемам, че едно нещо може да бъде само черно или бяло.
- Сега кое доминира? - За съжаление, черното, на фона на което изпъкват и бели петна. Такива консервативни дейности, като здравеопазване, образование и др. трябва много внимателно да се реформират. Често пъти бързаме да разрушим нещо, което все пак е работещо, без да имаме идея с какво да го заменим. Истината е една, тя не може да се редактира от това коя партия е на власт. В миналото се инвестираше много в сгради, лекарства, храна, щат и квалификация на кадрите. В същото време липсваха елементарните апарати. Ще дам един пример. Построихме Хирургическия корпус за 30 милиона лева за 10 месеца. В същото време, когато дойде министърът акад. Радой Попов - един изключителен човек, наш учител, аз като главен лекар поисках да отпусне пари по т. нар. второ направление /долари и друга западна валута/. Той успя да ни осигури едва 16 000 долара, с които купихме само две операционни маси и лампи. Преди много трудно се разрешаваше специализация в западна страна. Например на мен, който бях на водещи позиции в здравеопазването, не ми разрешиха специализация в Канада и САЩ под мотив, че съпругата ми има избягал чичо през 1949 година в САЩ, който не съм и виждал. Не пуснаха доц. Белчев във Франция, а д-р на Щ. Иванов с големи усилия от моя страна му разрешиха специализация, и то в ГДР. Тогава не можех да поканя д-р Андре Гредел - един феноменален човек и организатор, да изградим партньорство, чрез което почти 20 години над нашата болница се изсипа златен дъжд и възможност за квалификация в Швейцария на много медицински работници. Всъщност, това е най-доброто нещо, което се случи в тези 20 години. И все пак, по съвкупност доминираше бялото, на фона на което имаше и черни петна.
- Кои са сега белите петна? - Сега болниците са по-добре оборудвани с апаратура. По-лесно се черпи чуждестранният опит. Ако лекарят си осигури спонсор може да отиде навсякъде на симпозиуми, конгреси и други научни форуми. Сега здравният работник е разкрепостен. Той може да кандидатства за всяко работно място, включително и в чужбина - нещо, за което преди не можеше и да се говори. И като че ли не мога да посоча други бели петна. Тези постижения са важни, но недостатъчни. Апаратура се купува, но кадри няма от къде да си купим. Болницата, страната се оголиха откъм медицински кадри. Реформата беше направена непълно, частично и не се продължи. Заплащането е недостойно за достоен труд. Лекарският труд е отговорен, без право на грешка, а само Господ не греши. Освен това при лош изход близките са склонни да упрекват лекаря. Специализацията на лекарите се затрудни и усложни. На времето на 28 години бях придобил вече две специалности не защото бях гениален, а защото системата беше опростена. Сега това е невъзможно. Когато бяхме на курсове за специализация заплатата вървеше, а и даваха стипендия. Докато сега е голямо икономическо натоварване за специализиращия. И като прибавим към това и изкуствените трудности при упражняването на професията и професионалното израстване България става непривлекателна за медицинските работници и по-специално за лекарите. Пари за болниците ще се намерят, за апаратура също, както и става. Но кадри от къде? Как се създават? Изискват се системни продължителни години отглеждане. Когато станах главен лекар заварих множество професионално изградени и интелигентни лекари. Значи системата е благоприятствала тяхното развитие. Още тогава си позволихме да не политизираме проблема. Целият ми екип беше безпартиен - доц. Ташев, д-р Данев, д-р Цветков, д-р Начев и др. Още тогава бяхме привърженици на сентенцията на Конфуций, че няма значение котката дали е бяла и черна, важно е да лови мишки. С този подход западните демокрации си изградиха оптимални общества. С този екип от силни лекари, умни и разпоредителни, успяхме да направим много неща, а в личен план да оглавявам болницата и да оперирам, да се занимавам с научно-преподавателска работа. Да не мислите, че беше лесно, и тогава някои от партийния комитет, под влияние на "доброжелателни" колеги, се заеха с мен - защо оперирам. Почнах да се крия. Хубаво, че имаше и разумни хора - Ганчо Кръстев, Димитър Димитров, Костадин Станев, които защитиха правото ми на професионален /хирургически/ труд. Тогава имаше на кого да се оплачеш.
- Проф. Калчев, какво ще пожелаете на здравните работници от Добричка област по повод празника им? - Пожелавам здраве и кураж на медицинските работници. Здраве, за да могат да работят трудната си професия. И кураж, за да оцеляват с достойнство в сложната и трудна в момента обществена ситуация. Чужбина привлича като заплащане и условия за упражняване на професията, но не считам, че е идеал човек да получи уют в чужда страна.
- Проф. Калчев, каква, според Вас, е професията на медицинския работник, на лекаря, както е медицината въобще? - Медицината е велика професия, и то не защото ние сме велики, а защото обект на нейната дейност е човекът - най-великото творение на природата. Не случайно Хипократ казва: Добрият лекар е равен на боговете. Лекарската професия е призвание, освен висок професионализъм, тя изисква доброта, загриженост за съдбата на болния, мотивация да даряваш здраве като най-висше удовлетворение. Не случайно един руски лекар беше казал: Истински лекар може да бъде само добрият човек. Лекарят трябва да бъде здрав, трудолюбив, режимен, за да може да издържи на напрежението в професията. Често пъти настроението ми се определя от това какво е състоянието на болните. Затова вечер преди лягане ходех да си видя пациентите в болницата. Признавам, поведението ми не се обяснява само от хуманитарни съображения. Тук има и професионални амбиции. Как може болен, който съм лекувал, оперирал, да не е добре! Това предизвикателство крепи и мотивира лекаря цял живот. Не се определям като смел човек, но когато стана земетресението през седемдесетте години в момента оперирах, екипът се разбяга в първия момент и веднага се върна /червата на детето бяха навън/. Аз не почувствах никакъв страх. След като свърших, от позицията си на главен лекар до 23.30 часа извеждах болните в двора, защото казаха, че в Скопие разрушителните вълни били след два часа. Чак тогова отидох в дома си, разчитайки на съпругата си, че с колата ще изведе извън града децата, както направиха повечето граждани. За първи път жена ми ме упрекна, може би основателно: На кого ни остави сами!, въпреки че беше свикнала като жена на хирург във важни отговорни моменти за нашето семейство да отсъствам. И още много и много качества са необходими, за да бъде лекарят полезен. В клетвата си Хипократ започва с молба към Господ да му даде дълъг живот, за да може да усвои тази трудна професия.
- Какво е Вашето мнение - много ли са болниците в България, необходимо ли е да бъдат редуцирани? - Съгласен съм, че болниците са много, но техният брой и конкретно закриване не бива да се директира. Нали в това критикуваме миналото, че се вземаха административни решения. В спорта и футбола, казват, че ако няма дейност в клубовете няма и национално ниво. И в медицината не може без периферни звена, още повече, че изникват спешни ситуации, които трябва да се разрешат веднага и на място. И за да стане това трябва да има регионални силни стационарни медицински звена. Стремежът на центъра е ясна - да се насочи, ако може, целият контингент там. Ще посоча един пример. Министерството на здравеопазването разпореди при спешен случай линейките да се насочват към най-близката болница. Ако тя няма свободни легла - какво правим? А тя няма да има, защото се задъхва от планова медицина, част от която, както и до сега, отлично се реализира в по-малките болници. Ами квалификацията на колегите как ще се създава и поддържа? Каква ще е професионалната мотивация на лекаря там, след като му се връзват ръцете и той няма да има развитие? Лекарят има морал, има страх, който не му позволява да извършва дейности, за които няма условия и подготовка. Компетентността се саморегулира и контролира и от ръководителя, от водещия в звеното лекар. Във всеки колектив лекар може да извърши само това, за което е подготвен. В противен случай го чака санкция от ръководството и възможно съдебно дирене. Ще посоча един пресен пример - простреляния в Сливен охранител, който сега е във ВМА, веднага не беше транспортиран до София. Защото щеше да умре по пътя. Колегите от сливенската болница направиха най-важната и спасяваща операция и когато стана транспортобилен лечението продължи в централна болница. В такива случаи важи правилото: цар далеко, Господ високо. Когато простреляха Джон Кенеди транспортираха го до най-близката болница. Ами ако я няма? Понякога центърът е на стотици километри. Глобализацията в медицината не върши работа, много от стационарните дейности могат да се извършват в периферията. Така центърът ще се освободи от някои ангажименти и ще освободи сили, кадри и легла за по-сложна медико-диагностична работа, за която се изискват подготвени лекари и скъпа и уникална апаратура. Каквато не може да има във всяка болница. Болниците на морето - в Каварна и Балчик, макар и на 14-15 минути една от друга, са абсолютна необходимост. Освен всичко, което правят по осигуряването на хората с медицинска помощ, те са нужни и заради българските и чуждестранни туристи.
ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА | 13 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.
ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА
Автор: Anonymous да
2011-04-08 @ 00:36 EEST
Аз съм потърпевша от неговата некадърност За мен като лекар е пълна000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000
ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА
Автор: Anonymous да
2011-04-11 @ 21:12 EEST
Когато човек дава оценки - негативни, обикновено застава с името си преждеговорищи. Както обикновено се случва в нашата татковина всичко и всеки успял дайте да го линчуваме дори да не го познаваме и знаем нещо за него, само от това което сме чули или не. Дали щяхте да имате така изглеждаща болница с тези специалисти и оборудване ?
ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА
Автор: Anonymous да
2011-04-11 @ 21:22 EEST
Една точна оценка на здравеопазването от един достоен човек и лекар. А колкото до преждеговорищите - знаете ли че е и в днешно време човека,който вие може би не познавате, но обсъждате подържа болницата с консумативи и облекло. Е вече знаете и мълчете.
ГРАЖДАНСКО ОБСЪЖДАНЕ: МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ В ДОБРИЧ: ЛЕКАРСКИЯТ ТРУД Е ОТГОВОРЕН, БЕЗ ПРАВО НА ГРЕШКА
Автор: Anonymous да
2013-10-29 @ 14:50 EET
ПРОФЕСОР КАЛЧЕВ Е НАЙ ДОБРИЯ ЧОВЕК,ЛЕКАР И КОНСУЛТАНТ КОГОТО ПОЗНАВАМ.ВЕЧЕ ДВА ПЪТИ СЪМ СЕ ОСТАВЯЛА В НЕГОВИТЕ ОПИТНИ РЪЦЕ И ПАК БИХ ЛЕГНАЛА НА ОПЕРАЦИОННАТА МАСА СЪС СПОКОЙСТВИЕ ,ЗАЩОТО ЗНАМ ЧЕ ЩЕ НАПРАВИ ВСИЧКО КОЕТО Е ПО СИЛИТЕ НА ЕДИН ВЕЛИК ЛЕКАР ЗА ДА ПОМОГНЕ НА ПАЦИЕНТА.ЖЕЛАЯ МУ ЗДРАВЕ ЗА ДА ПОМАГА И ДРУГИ ПАЦИЕНТИ КАКТО ПОМОГНА НА МЕН И НА МОИ БЛИЗКИ С КОИТО СЪМ ХОДИЛА ЗА ПОМОЩ ПРИ НЕГО.
Аз съм потърпевша от неговата некадърност За мен като лекар е пълна000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000