Първоначалната идея била газетката да тръгне още в края на февруари, тоест само броени седмици, след като го махнаха от поста. Тошев разполага с помещения за издаването – старата сграда на “Труд” на ул. “Екзарх Йосиф” до Сточна гара в столицата. Той я получи в замяна на дяловете си от Издателска къща “Труд”, които прехвърли на новите собственици на Вестникарска група България. Но двама от основните финансисти се отказали в последния момент и така осуетили начинанието. Добре информирани твърдят, че в момента Тошев води преговори с Васил Божков, братя Диневи и още няколко Допълнителен стимул за бързото стартиране на вестника били и свещените крави на “Труд” – няколко журналистки, които Тошев обгрижваше години наред с нечувани за българските ширини заплати и бонуси и които сега не се радват вече на такива привилегии. Една от тях е Валерия Велева. Като шеф на отдел “Общество”, през който минават най-тежките материали, Велева имаше последна дума кои теми и личности могат да бъдат застъпени на страниците и на кои тази екстра ще бъде отказана при старото ръководство. Нейни подчинени разказват, че Мадам В. имала ясни и точни цифрови критерии както за политиците, така и за бизнесмените, които искат да бъдат отразени от отдела й. Последният случай стана христоматиен в кариерата й. Буквално в деня, когато бе представен новият главен редактор, Велева публикува в “Труд” огромен сладникав материал под заглавие “Искам да докажа, че съм най-добрият”, в който описваше колко хубав и снажен е банкерът Цветан Василев.

След като Александрова преназначи Велева на позиция коментатор, където ще може да показва най-доброто, на което е способен един журналист – да анализира събитията, Мадам В. се фръцна и напусна. Новият пост вече не й даваше възможност да хвали този или онзи, подбран лично от нея платежоспособен политик или бизнесмен.

Вторият човек, който се очаква да влезе в ръководството на бъдещия вестник на Тошев е Никола Кицевски. И до момента той все още се води на хартия първи зам.-главен редактор на “Труд”. Кицевски бе и единственият друг човек, освен Димитрана Александрова, чиято длъжност бе утвърдена от новите собственици на вестника.

Още на първата седмица обаче той влезе в открит конфликт с главната редакторка. Тя му поръчала да напише празнично коментарно обръщение към читателите на първа страница за Трети март. Той обаче категорично отказал и заявил, че не е съгласен с политиката на новите собственици. Със същия аргумент отказала и другата зам.главна редакторка Светлана Джамджиева. На следващия ден Кицевски излезе в дълъг отпуск, подир който не се очаква да се върне обратно. Отпускът му изтича в края на май, но тогава Тошев би трябвало вече да е завъртял всекидневника.

Междувременно верните хора на Тошев, които останаха на работа в “Труд”, са организирали сериозен бойкот на новия си главен редактор. Макар и да не го правят открито, вършат точно обратното на това, което Александрова е поискала от тях. Затова и до момента в “Труд” все още могат да се прочетат безумни дописки от рода: селянин изнасили крава.

Този материал с произход Смолян, освен че е измислен от начало до край, бе публикуван миналата неделя, когато Александрова е отсъствала, а дежурен на нейно място е била Светлана Джамджиева – голяма любимка на Тошев и негова дългогодишна заместничка. Джамджиева нашумя особено, след като в средата на февруари се появи по Би Ти Ви, заедно с Ана Заркова и Мадам В. и обяви колко много люби, тачи и милее Тошо Тошев и как е готова да направи всичко за него. Очаква се Джамджиева да стане първи зам.-главен редактор на бъдещия му вестник.

На една от оперативките преди три седмици Александровав е обяснила, че големият проблем на “Труд” в последните 20-тина години е корупцията. Тя не е назовала конкретни имена, но в страната има хора, които много добре знаят за какво става въпрос. Стара практика от времената на Тошев бе той или някой от заместниците му да почиват в избран от тях хотелски комплекс в планината или на морето, а наместо тях, за това после да плащат журналистите от вестника.

Сценарият е следният – след приятната почивка, съответният кореспондент, в чиято територия попада хотелския комплекс, получава задачата да обгрижва собствениците му най-подробно с дописки, интервюта и всякакви хвалебствени форми. При това нещата не са оформени като бартер, а само с устна заповед, която въпросният кореспондент е длъжен да изпълни.

От години Тошев има собствен апартамент в покоите на братя Диневи в Свети Влас, поради което въпросните братя бяха и най-често гостувалите на страниците на “Труд” с най-приятелски написани материали. С повод и без такъв. Дали и бъдещата газетка на Тошев ще запази тази разработена традиция тепърва предстои да видим./БЛИЦ/http://vip-bg.info/