изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 11:58 EET
ПРИ ЛЕТЦИТЕ РИСКЪТ СТАВА НЕОБХОДИМОСТ    
ИнтервютаПред НДТ военният пилот Иван Апостолов, за когото бойната авиация е осъществена мечта. Летял е 21 години на реактивни самолети, изпълнил е над 5000 полета в бойната авиация. Наскоро той представи своята биографична книга "На границата на възможното".


,* Тръпката е в голямата скорост и височините
* Понякога и секундата е много
* Често сънувам, че летя

- Г-н Апостолов, казвате, че авиацията е Вашата сбъдната мечта. Бихте ли ни разказал за началото.
- Роден съм в едно много бедно селце в полите на Стара планина, до нос Емине - Баня. Прекалено бедно момче бях, както и всички мои връстници. Но имахме примера на батковците, които тръгнаха да учат. Бях в трети клас, когато гледах някакъв филм - "Първи полет" се казваше, за безмоторни самолети и за едно момче, което искаше да става пилот. Тогава в мен се оформи огромното желание да стана пилот. В седми клас обаче един доктор ми каза, че съм имал слабо сърце. Стана ми доста тежко. В осми клас пък ме прегледа друг доктор и ми каза, че ми няма нищо. Точно тогава станах парашутист. След осми клас, на 15 години, изпълних първия си парашутен скок, а след това завърших техническо училище в София - специалност "Телефонна техника". После изкарах аероклуб - Варна, и бях приет във Военно-въздушното училище. Общо 21 години прекарах по бойните части. Последният ми самолет е "Миг 21" - прихващач, най-сложния самолет за пилотиране. За съжаление, много колеги загинаха с такъв. Труден е самолетът и не търпи и най-малката грешка.
Осем години бях началник на Аероклуб - Варна, където се занимавах с парашутисти. След това още 15 години летях на делтапланерите в Албена.
- Стоеше ли пред Вас възможността за избор между бойната и гражданската авиация?
- Изборът стоеше дотолкова, доколкото ме поканиха да отида. Дори, когато минавахме на "Миг 21" - на свръхавиация, ми беше предложено да прекратя реактивната и да отида в гражданската. Не пожелах.
- Защо?
- За мен тръпката е в големите скорости и височини. Категорично не съм загубил. Действително, в гражданската авиация са парите, но ние не летяхме за пари. Това, което е изпитал един боен летец на височини над 20 000 метра, няма да го изпита в гражданската авиация. Това са невероятни емоции и точно това искаме ние. Рискът става необходимост при летците, не можеш без него. Но пък и рискът е много премерен, разумен. Аз много пъти съм казвал също така, че когато изпълнявахме въздушен бой, ние не се готвехме да пием кафе с евентуалния противник, а да воюваме с него и да го победим.
- С огромна мъка разказвате за Вашите колеги, които са загинали...
- Така е. Ще ви разкажа нещо..., един случай, който съм описал и в книгата си. В Равнец загина един колега, а след седмица и командирът на екскадрилата. Когато бяхме наредени, за да влезем в салона и да поднесем цветя на ковчега, жена ми раздаваше карамфили на пилотите. Изведнъж загуби съзнание и се строполи на земята. Веднага я изнесох на ръце, свестиха я в лечебницата. Едва след месеци се осмелих да я питам какво точно се е случило. А тя ми каза: "Защото давам карамфил, а не знам, кой ще бъде следващият". Не мина и година, загинаха още двама.
Всъщност, случаите като този ме накараха да напиша книгата. През 1996 година загина един пилот в Балчик. Тогава започнаха да се пишат неистини по отношение на неговата гибел. Аз отидох при редактора на в. "Черно море" и го попитах: "Защо пишете такива неща, защо бъркате в раната на майката?!". Пожелах да напиша една статия и те я отпечатаха. След това директорът на Албена ме попита :"Защо не напишеш книга?".
Това ме накара - паметта към загиналите колеги. Обмислял съм тази книга повече от десет години - да бъде истина, да не обидя някого. Написах първото издание, преработих го и написах второто, което е допълнено. В книгата случаите на места са жестоки, но няма как, това е истината.
- Докато сте летял на делтапланер в Албена, сте качвал дори 85-годишен дядо. Разкажете ни случката.
- Тази случка се е запечатала в съзнанието ми. Един ден минават край мен две двойки с едно дете и възрастен мъж. Спира дядото, идва и ми казва: "Абе, момче, колко струва?". Аз му отговорих: "Дядо, много е скъпо, но за теб е безплатно. За внука обаче се плаща". Първоначално той тръгна, но след малко се върна с думите: "Ами, като си казал...". Оказа се, че е на 85 години. Качихме се, излетяхме. След полета той влезе в хангара, бръкна в задния си джоб, изкара една кърпичка и четири лева. Подаде ми двата и каза: "Аз пък сега да си направя моето". Стана ми много мило за този човек, той искаше да ми даде половината от парите, които имаше. Аз пък му казах да купи един сладолед на внука си. Но съм го запомнил този дядо.
- В какви екстремни ситуации сте изпадал през годините, прекарани в бойната авиация?
- Скоро говорихме с мой братовчед, който работи в гражданската авиация. Казах му: "Друго е, когато можеш да пиеш кафе, докато пилотираш един самолет". При нас полетите са интензивни. Десет секунди след отлепянето  се влиза в облаци, през цялото време са маневри и някъде около 20 секунди преди да опреш в земята, я виждаш. Всичко друго е по прибори. Дори за секунда не можеш да отделиш вниманието си от приборите. Всъщност, секундата даже е много. Изключително напрегнато е.
Аз съм имал случай, при който двигателят отказа във въздуха. Даже е малко комична ситуацията, защото облитах самолет, и като отивах към него срещнах началник щаба, който не е пилот. Качих го с мен, тогава отказа двигателят. Така стана, че щяха да ме награждават, но в същото време и да ме наказват, че съм качил човек, който не е пилот.
- Липсват ли Ви полетите?
- Много често сънувам, че летя. Дори аварийни ситуации сънувам. И така ще бъде и занапред. Аз и в книгата съм писал: "Сънувам, че летя, и така ще бъде до края на живота ми, защото това беше моята голяма и осъществена мечта".

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА
 


Сходни връзки

ПРИ ЛЕТЦИТЕ РИСКЪТ СТАВА НЕОБХОДИМОСТ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.05 секунди