На 18 септември 2007 [07SOFIA1122] американското посолство посвещава цял доклад на френските корвети. Грамата на шарже-д-афер Алекс Карагианис препредава доверените разговори с няколко високопоставени български военни, които смятат, че договорът с Франция може да "изкара от релси" целия процес на модернизация на армията. Те подчертават също че тази покупка, "диктувана единствено от политически съображения", не "отговаря на операционните нужди". Припомнят също, че цената на корветите рискува да наруши трайно равновесието на отбранителния бюджет, лишавайки в продължение на години от финансиране други сектори на армията.

Американският дипломат цитира по този повод Илко Димитров, зам.-председател на Комисията по отбрана на парламента, който припомня, че френското правителство и предприятието "Армарис", имат силни връзки в страната. Друг контакт на американското посолство от Министерството на отбраната сигнализира, че някои български управници биха могли да имат лична изгода от този договор, внушавайки за съществуването на комисионни и други материални облаги.

Всички тези опасения са формулирани няколко дни преди визитата на Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007 г., за която всички говорят, че е повод френският президент да събере дивидентите от неговия ангажимент - и най-вече на съпругата му Сесилия - в аферата с българските медицински сестри, върнати в страната от самолет на френската република на 24 юли 2007 г. след 8 години в либийски затвори.
В заключението американският дипломат заявява, че българите са майстори в изкуството да подписват амбициозни договори, които не смятат да уважат.

Други две грами датирани от май и юли 2008 г. [08SOFIA305] и 3 юли [08SOFIA453] осветляват малко повече американските мотиви. Първата, изцяло посветена на българските ВВС, е озаглавена: "България има нужда от американска помощ, за да се освободи от руската зависимост". Подписана от посланик Джон Байърли, грамата констатира, че българската авиация има спешна нужда от модернизация.
"Използването на остарели руски машини не само ограничава въздушните действия на България, но и продължава нейната зависимост от Русия в областта на поддръжката на техниката", пише посланикът. "Да не направим нищо означава да окуражим Русия, която има вече доминираща позиция в енергийния сектор, да продължи да упражнява контрол върху важни сектори на българската отбрана", заключава Байърли.
Американците продължават да лобират пред българите, за да ги откажат от корветите, или най-малко, да отложат във времето покупката им.

На 4 юли 2007 г. президентът Саркози приема в Париж българския премиер Сергей Станишев. Вече не става въпрос за четири, а за две корвети, следователно цената пада двойно. Още една година социалистическото правителство на Сергей Станишев успява "да сдържи първоначалния натиск", оказан от Франция, констатира американската дипломация. Въпреки обещанията на "Армарис" да изнесе производството на корветите в България, да има финансови приходи за българската икономика и хиляди работни места.
Но българското правителство задържа, тъй като наближават парламентарните избори.

От юли 2009 г., с идването на дясно-центристкото си правителство, Бойко Борисов се разграничава от този "горещ картоф". На 12 октомври в Париж, при една "среща между мъже", новият български премиер обявява решението си на наемателя на Елисейския дворец: България не може да уважи ангажиментите си.

В статията се цитира и изявление на премиера Борисов, според когото съпротивата на Франция срещу приемането на България в Шенген всъщност е цената, която страната плаща за отказа да купи скъпите френски корвети.

От грамите става ясно, че американците са окуражили България да купи няколко фрегати от типа "Уилинген" от Белгия, една от които е "Дръзки", купена през 2005 г., заради огромното им предимство да струват десетки пъти по-евтино (България похарчи 23 милиона евро за "Дръзки", впоследствие 54 милиона за три други кораба, две фрегати и един минен ловец през 2007 г.). http://dnes.dir.bg

Станете ни приятел
във Facebook