След 10-годишен флирт с червените, подкрепа за ляв президент и 4-годишно управление с БСП, ДПС отново поглежда към партиите, чийто естествен партньор бе при създаването си преди 20 години. В навечерието на изборите за държавен глава махалото на Доган се е засилило към десните. Въоръжено с търпение за дълга игра на аргументи. И нерви.За ДПС президентските избори са важни не толкова заради смяната на караула на “Дондуков” 2. А защото са идеалният момент партията на Доган да потърси бъдещите си партньори за парламентарния вот през 2013 г.
Тезата в движението е, че преди вота за държавен глава трябва да се направи коалиция около определена политика, която кандидатът за “Дондуков” 2 да олицетворява. Обединението имало две години да укрепне и да вкара най-много депутати в 42-рото НС през 2013 г. На теория това звучи съвсем просто и логично. Но на практика подобна политическа идилия е невъзможна.
Между ДПС и червените замириса на развод още през 2009 г. Тогава БСП обра наказателния вот за управлението на тройната коалиция. Е, НДСВ изобщо не влезе в парламента, но царистите отдавна се бяха превърнали в партия на жълтите павета. Голяма част от червените и до днес обвиняват за провала си съюза с ДПС. Лицата им още се опъват при спомена за думите на Доган в с. Кочан: “Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата.” Наскоро пък президентът Георги Първанов обяви, че за вота наесен не е подходящ форматът на тройната коалиция - още бил натоварен с много негативи.
И така за ДПС стана окончателно ясно, че червеното сърце вече не тупти за тях.
Доган всъщност отдавна подготвя партията си за плавен преход надясно. Неслучайно тя е в центъра - “махалото” може спокойно да се люлее. Първите по-отчетливи сигнали за “десен мигач” бяха след сбирка в Банско през ноември 2010 г. Тогава от ДПС заговориха за възраждане на реформаторското мнозинство. Много партийци разчетоха флирт с ГЕРБ. Засега обаче движението сякаш пак поглежда към сините. И иска формат ОДС плюс - всички десни без ГЕРБ, подкрепени от ДПС.
След 15 г. разлъка и изприказвани не една или две остри думи партията на Доган отново търси съдружие с хората, с които през 1996 г. събаряха от власт Виденов и направиха Петър Стоянов президент. Тогава Доган и Костов бяха рамо до рамо на митингите. Последва драматична раздяла. До днес, когато на “Стамболийски” 45 А смятат, че подкрепата им ще осигури балотаж на синята кандидатпрезидентска двойка (на последните избори ДПС спечели 610 521 гласа, а “Синята коалиция” - 285 662).
За десните обаче идеята за официално партньорство с Доган звучи, меко казано, екстравагантно. Ходът на СДС да издигне Румен Христов за “Дондуков” 2 върна в сините редици темата за отношенията с ДПС. С основание или не, Христов от 3 г. се разхожда с етикет, лепнат му от своите: “Близък до ДПС”. Вярно, не до Доган, а до негови хора.
Преди да изплува името на Христов, в десницата вървеше слух, че може да се търсят мостове към Доган. А и ако на някоя партия много й трябват гласове от ДПС, за да се представи прилично, това е именно десницата. Съюзът с ДПС би бил разумен, ако политиката беше просто аритметика. Но СДС и ДСБ не могат да си позволят публична подрепа от Доган. Справедливо или не, десните избиратели са силно чувствителни на темата. Седесарите със сигурност помнят, че два пъти са губили власт благодарение на Доган. Първият път бе свалянето на кабинета на Филип Димитров с прословутия “депесарски шут”. Вторият - избирането на Георги Първанов за президент и спирането на Петър Стоянов от втори мандат. Трето - но не последно, в ДПС е пълно с ченгета от ДС. Огромен проблем за десницата.
Въпреки че от синия лагер никой не говори за ДПС, на Румен Христов непрекъснато му се налага да отрича връзки с движението. В тв интервю при Георги Коритаров той не отхвърли вариант за сътрудничество във формат ОДС. Едва ли са много десните обаче, които без сериозен напън на въображението могат да си представят Доган и Костов заедно. Все пак Командира е автор на репликата “Доган е проклятието на България”. В ДПС не му останаха длъжни и до днес помежду си го наричат “Кара Иван”. Бъдеща официална любов между двамата няма как да се обясни на десните избиратели. Просто няма аргументи. Каквито десницата търси дори за конюнктурни решения. Съдружие с ДПС ще отприщи лавина от контрааргументи - политически, емоционални, митологии и реалности за корупция, порции в държавата и летящи чинии. Няма да мине и формулата “с отвращение”.
Има обаче и друг прочит. Освен със зам.-шефа на ДПС Христо Бисеров, слуховете свързват Румен Христов и с отцепника от ДПС Касим Дал. Ако в това има достатъчно истина, а Христов спечели вътрешните избори на сините, нищо чудно ДПС да му затръшнат вратата. Но ще се отвори тази на Дал. Друг е въпросът колко гласа стоят зад него. Именно отцепването на Дал е повод да се развива и тезата, че с офертата си за съдружие преди първия тур на президентския вот ДПС всъщност иска да прикрие отлив на гласове. Доколко е така - ще стане ясно на изборите. На които ДПС е решено да ходи и само, но да не дава подкрепата си “под масата”. А на балотажа ще си направи добре сметката между ГЕРБ и опонента им.
Йова Апостолова, Лилия Цачева