Пред НДТ - композиторът Хайгашод Агасян, председател на журито на 23-ия Европейски младежки поп-рок конкурс "Сарандев" Добрич 2011

- Г-н Агасян, разговаряме след първата конкурсна вечер и изявата на участниците в раздела за индивидуални изпълнители. Какво е впечатлението Ви?
- Много високо ниво - както първа, така и втора, и трета възрастови групи. Третата е изненадващо малка - само шест кандидати. Но пък за сметка на това първа и втора са над 20-22 души. Много добри изпълнители и нашата работа снощи /б.a. 11 май/ беше освен да ги оценим и да отделим най-слабо представилите се деца, така да кажа, за да може в следващата вечер да е силна конкуренцията. Има изключително добри момчета. Подчертавам това, защото момчетата обикновено са по-малко на конкурси и направо е събитие, ако намериш някое добре пеещо момче. Явно ги влекат други неща.
С една дума и накратко - високо качество на изпълнителите, а също и много добри гости от Украйна, Беларус и Израел.

- Вие често сте канен за жури на различни конкурси. Каква, според Вас, е визията на младите хора, които участват в тях?
- Вярно е, че пътувам доста. Всъщност, за пръв път съм в Добрич като жури, за мен е огромна чест и благодаря за това доверие. Това, което ние като жури слушаме и оценяваме, е преди всичко музикалността на тези таланти. И не просто да си изпееш песента. Това няма смисъл, ако ти не го внушиш, ако не е изпипано всичко. Има различни подкритерии, да кажем - интонации, сценично присъствие, добра защита на произведението, което изпълняваш, артистичност, дикция. Мисля, че в това отношение и озвучаването на конкурса "Сарандев" е доста добро. И тези, които имаха качествата да изнасят стиха напред и да внушат, успяха да го направят, защото се чуваше много добре.

- Отново бих искала да подчертая за нашите читатели, че разговаряме преди провеждането на втория тур. В този смисъл - какви са очакванията Ви от участниците в раздела за авторска песен?
- Дори една стойностна песен да има, това ще бъде чудесно. Творчеството е нещо много особено. Аз, примерно, не слушам за удоволствие музика и не мога да слушам за удоволствие. Малко съм деформиран. Тоест, ухото ми непрекъснато анализира това, което чуваме като музика. В този смисъл, ако сега докато говорим има нещо като фон, моето ухо ще бъде там. Имам много точно ухо за това кое е написано от душа и сърце и целунато от Господа и кое е написано просто, за да кажем, че нещо си написал, но от това няма никаква полза. Плюс това много добре си личи, когато една песен е написана на основата на хубав текст или хубаво стихотворение, облечено с достойна музика спрямо обратното - когато първично е музикалната идея и след това композиторът е отишъл при някой поет и му е казал: "Виж какво, чувствам еди-какво си, напиши ми тези думички" и т.н. Тогава ти разбираш, че тези думи са нагодени към музиката и те нямат стойност. Това много ярко си проличава в едно произведение. Разбира се, обикновеният слушател не обръща на това внимание. Него го грабва емоцията, привлича го вероятно мелодията. Но аз слушам много точно и когато усетя, че е направено нещо наистина стойностно, ставам и ръкопляскам.
Затова казвам - дори една песен да има, това е музикалната ни памет и ще остане и след авторите си. Това е смисълът и това е мисията на музиката.

- Има ли интерес сред младите хора да пишат песни? Или по-скоро ги привлича блясъкът на сцената... Защото, вярвам ще се съгласите с мен, в голямата си част авторите на песните остават в сянка. С изключение, разбира се, на няколко големи имена като Вас.
- Вижте, ще го кажа така... Разбирам младите хора, които искат утре сутринта да се събудят и да са оценени. Господ, пак казвам, на един дава един път, на друг дава друг път. Аз лично съм извървял много дълъг път. И от позицията на времето ви казвам, че колкото повече препятствия има пред един млад човек, толкова повече той ще се усъвършенства. Толкова повече той ще направи по-добре нещо. Ако утре на него с цената на компромиса му кажат - ти си звезда и си велик, той е загубен. Защото е загубил реалния критерий за стойността си. За това един млад човек не може да ме разбере. Той иска сутринта да стане и да го оценят. Има добри музиканти, но не толкова добри - не поети, а текстописци. Личи си ясно кога текстът е написан по музиката - нагодени думи. В същото време винаги си проличава когато едно нещо е стойностно.
Това е хубаво като пожелание към младите ми колеги - да не правят компромиси в името на това да кажат, че днес са написали песен. Усъвършенствай го, след три месеца да стане, ако трябва, но то да ти е вече в сърцето. Да кажеш - това е! Явно времето е такова, че младите нямат време да чакат узряването на нещата. Но пак казвам - по-добре по-късно, но по-качествена музика, песни...

- По-голяма ли е отговорността да се пише за деца?
- Това, което едно дете може да ти даде, възрастният не може. Той може по една или друга причина да изрази своето одобрение, да скрие нещо, да не бъде искрен. Но при едно дете това го няма. То или те приема на сто процента или не те приема. Аз съм от тези щастливци, които са приети. Имам щастието това, което пиша за деца, да го представям сам пред тях, а не да го хвърлям в пространството. Имам щастието да изляза на един концерт пред сто, двеста, триста деца и да си защитя това, което съм направил. Няма нито един случаен текст, нито едно случайно послание. Искрен ли си и си честен, те ти го връщат стократно.

- Като че ли децата днес все по-малко слушат и знаят детски песнички. И все по-често научават песни от т.нар. чалга.
- Защото балансът в нашето общество е тотално разрушен. В другите държави има хора, които слушат класическа музика, има които слушат рок, поп, вероятно има подобие на чалга и там. Но има хора за всичко. Докато съвременните млади хора у нас нямат избор. Телевизията, медиите, всички са облекли в блясък това уродливо явление поп-фолк. Защото, да не кажа сто процента, но вероятно 90 процента, са музикално неграмотни. Това са млади момичета, които са направили голям компромис със себе си в името на това да се събудят утре сутринта звезди. И когато на една поп-фолк певица й казах: "Нямаш ли достойнство, нямаш ли чест малко в себе си? Ходиш по масите в кръчмите и хвърляш гьобеци, не ти ли е обидно". Тя ми каза: "Никога няма да ме разбереш. Защото не може да усетиш сладостта да ти пъхат стотачки в сутиена". Това е истината, това са техни думи. Те се опитват да купят всеки, защото парите са там. Защото дебеловратият няма ценностна система, на него му трябва първичното - ракията, салатката и да избие комплексите си. Той няма да отиде да слуша Моцарт или Бетовен, за да обогати душата си. Той отива на "фани го, дръпни го, тури го". И това е нивото. И жалко, че тези деца, които аз възпитавам и които всички учители и родители възпитават, тези хубави деца от детските градини, от първи до четвърти, които са много благодатна почва да ги възпиташ, в 5-6 клас вече влизат в дискотеката и се променят. Но всичко това идва от родителите и семейството.Тези деца, които са родени в този така наречен преход и днес вече са родители, те са възпитани именно в тази порочна обидна за всички ни нас музикална среда. Мъча се с каквото мога да се боря. И са ми благодарни на много места, защото това са хубави наши деца. Дано да се преборим. Обществото ни е много болно, защото тази свобода, която дойде и за която всички сме мечтали, се превърна в свободия. Безконтролно поведение на всеки спрямо всеки. А демокрацията значи ред и правила и всички ние трябва да ги спазваме, ако искаме да вървим напред.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА
Снимка: deltanews.bg