ДИРЕКТОРЪТ НА ВИЕНСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ СВИРИ НА ФЛЕЙТА МУЗИКА ЗА КАВАЛ
2011-05-16 @ 17:13 EEST
Пред НДТ проф. Дитер Флури - световноизвестен музикант, генерален директор на Виенската филхармония за втори мандат и неин първи соло флейтист Дуото на проф. Флури и известната пианистка Мария Принц закри Седмицата на камерната музика в Добрич с "Шедьоври на Виенската класика".
- Проф. Флури, какво е мнението Ви за провеждането на един такъв фестивал като Седмицата на камерната музика? Бихте ли могъл да направите аналогия с подобни прояви, организирани в Австрия, например? - Фестивали има много. Важното обаче е, както е при Седмицата на камерната музика в Добрич, всеки един от тях да има специална и индивидуална нотка. Тук човек има усещането, че публиката вече очаква с нетърпение провеждането на следващото издание догодина. Миналата година, например, аз бях на един фестивал в Санкт Гален, който се е специализирал в музика от 20 век и продължава една седмица. Градчето също е малко и там човек има същото усещане, както и тук. - В деня преди концерта Ви с Мария Принц присъствахте на представянето на хор "Проф. Васил Арнаудов" от Русе. Какво е впечатлението Ви? - Моето цялостно усещане бе, че публиката хареса този състав, а той се чувстваше тук като у дома си. И това - въпреки факта, че бяха уморени от пътуването с автобус. Впечатлен съм, че един състав като този, който не е професионален, а любителски в най-добрия смисъл на тази дума, бе избрал изключително отговорно програмата си и я изпълни на много високо ниво. Ето, например, те изпълниха произведения от началото на хоровата музика и направиха връзка със съвсем съвременни творби. Така също това за мен бе един първи допир с произведения на Константин Илиев, изпълнени на живо, и аз останах безкрайно впечатлен от лекотата, с които те бяха представени. - Друг път свирил ли сте в България? - О, да. Първото ми идване тук - в София, бе някъде 1985-1986 г. с Виенската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян. Това беше преди промените и тогава градът имаше съвсем различна атмосфера и облик от днес. След това дълго време не съм идвал в България. В последните години обаче посещенията ми зачестиха и това се дължи на музикалната и организационна работа на Мария Принц. Но ми прави впечатление, че когато сме в по-малък състав, много по-непосредствено се усеща реакцията на българската публика. По време на концерта аз чувствам, че тя започва да разбира музикалния език, а в края дори имам усещането, че отдавна се познаваме взаимно. - Защо се спряхте точно на "Шедьоври на Виенската класика" за представянето на дуото в Добрич? - Ние искахме да представим австрийската музика във формата, в който тя е най-известна по целия свят и нейните типични представители Хайдн, Моцарт, Бетовен. Включваме и последната пиеса на Шуберт, писана през 1824 година. Тя излиза от рамките на Виенската класика, но в същото време музикалното образование на Шуберт е съвсем класическо и консервативно. Наистина излиза от рамките, но пък той начертава пътища за бъдещите композитори. Тази програма свирихме през февруари в Карнеги Хол в Ню Йорк. Ние и двамата с Мария Принц от дълги години живеем в Австрия и изключително обичаме Виенската класика. - Публиката става на крака при единия от последните концерти на дуото Ви с Мария Принц от поредицата "Музика по течението на Дунава" в Бургас. Бихте ли разказал повече за тази изключително интересна инициатива. - Идеята на тази програма е в известна степен противоположна на Виенската класика. Вместо да останем на едно място, ние предприемаме пътуване по Дунава и представяме композитори от държави, през които тази река тече. Безспорно е, че Дунав свързва музиката и културата на страни като Австрия и Германия, Румъния и България и т.н. След поредицата от концерти, включително и в Бургас, на 19 юни ние ще свирим тази програма в Братислава. В този смисъл за мен е изключително преживяване да стигна до източния край на Дунав и да дойда в България. Тук дори имах среща с Явор Желев - соло флейтист на радиооркестъра в София, който ми показа как да свиря на златната си флейта, за да прозвучи като български кавал. - Трудно ли е да се свири на флейта българска народна музика? - Не бих казал, че е трудно. Първо обаче трябва да придобиеш една вътрешна представа, да усетиш звуците, за да ги възпроизведеш с инструмента си. Изключително важно е вътрешното усещане.