Пред НДТ Мария Попова - творец и преподавател по изобразително изкуство в СОУ "Св. Климент Охридски". Тя бе сред отличените с грамоти от кмета Детелина Николова художници-педагози от Добрич и участва в тяхната традиционна годишна изложба
* Работила съм с различни възрасти - от детските ясли до студенти * Важно е да разчупим стереотипите при работата с деца * Пазя се от декларативни и императивни методи в педагогическата ми работа
- Бихте ли ни разказала повече за себе си. - От Добрич съм, тук съм учила в СОУ "Св. Климент Охридски" и СОУ "Дора Габе". След това завърших "Педагогика на изобразителното изкуство" и "Предучилищна педагогика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Имах възможността в продължение на седем години да бъда хоноруван асистент в катедра "Предучилищна и начална училищна педагогика". Преподавала съм изобразителни техники на бъдещите педагози. Докато живеех в София, ръководех Ателие за работа с деца към клуб "Малкият принц". В Добрич се върнах през 2006 г. след близо 12-годишно отсъствие. Директорката на Художествената галерия Евелина Ханджиева ме покани да отида при тях като уредник "Образователни програми", замествах Венета Иванова. В момента съм преподавател в СОУ "Св. Климент Охридски". През годините съм водила и школи по изобразително изкуство в няколко детски градини в Добрич. - Имахте ли амбиции да учите в Художествената академия? - Не, не съм имала такива амбиции. Специалността, която аз завърших, бе нова за Софийския университет и съм изключително доволна, че завърших точно нея. Доволна съм, че през годините имах възможността да работя с различни възрастови групи - от деца в яслите до студенти. - С какво участвате в традиционната годишна изложба на художниците педагози в Добрич? - Аз съм намерила една нова посока за себе си, която ми вълнува много напоследък. Ориентирала съм се към текстил, прежда, тел, лен, коноп, зебло и т.н. Мисля, че съм намерила една моя ниша и в изложбата представям пластики именно в тази насока. Ще се радвам, ако успея да запаля и моите възпитаници, децата, с които работя. В училище също много работим с текстил. - Трудно ли е да се работи с деца? Какво Ви дават като емоция и настроение контактите с тях? - Държа да отбележа, че за мен работата в Художествената галерия бе изключително важна. Много съм благодарна, че имах възможността да бъда част от този екип. Това бе ценен подарък за мен. Струва ми се, че в днешно време самите деца ни провокират като педагози. Изключително удоволствие е да се посветиш на работата с деца и тяхната творческа изява. Музеите и галериите предлагат много добри възможности за разчупване на стереотипите, за прилагане на нестандартни форми и преди всичко за приобщаване на децата към изкуството. Днешните деца са много информирани, затрупани са с информация. Ето защо изключително важно е разчупването на стереотипите, за да бъде привлечено тяхното внимание. Иначе не се получава. Трябва ние като педагози да им предлагаме нестандартни и вълнуващи срещи, да се стараем да излизаме от рамките, доколкото това е възможно. Ето, например, галерията е едно пространство, което се различава от тяхната типична среда. Там те се държат по коренно различен начин. - Какъв е Вашият личен подход към тях, така че да постигнете добри резултати в педагогическата и творческа работа? - Аз се пазя от декларативни и императивни методи на работа. Искам да бъда близо до децата, помежду ни да няма дистанция. Старая се часовете да бъдат забавни, на учениците да им е интересно. Стремя се също, доколкото е възможно, да прилагам индивидуален подход. Важно е да обичаш работата с деца. Аз, например, познавам много хора, които нямат педагогическо образование, но имат усет към децата. Трябва да обичаш децата. Ако нямаш желание да се занимаваш с тях, по-добре не го прави. Децата искат обич, внимание, раздаване и усещат, когато ги получават. Освен това, аз смятам, че е много голяма отговорността на педагозите да се развиват като творци. Но и осъзнавам, че е трудно да се балансира, защото работата с децата отнема много време и енергия.