Църквата отбелязва на 40-ия ден от Великден Възнесение Господне. 40 дни след Великден се отбелязва Възнесение Господне - след своята смърт и възкресение, заобиколен от учениците си и Богородица, Бог се изкачва на Елеонския хълм край Ерусалим и се възнася на небето. Това е седмият последен Велик четвъртък. Почита се строго за предпазване от градушка – жените не перат, не тупат, не предат, не шият, не тъкат. На този ден мъжете не орат. В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд - Пеперуда, Герман. В нашия регион на този ден се излива вода по поляните и се захлупват празните съдове.

Вярва се, че ако на Спасовден вали, годината ще е богата, а реколтата –  обилна. Според народното поверие на  този ден Господ прибира душите на всички покойниците, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Рано сутринта на този ден гледат с огледало в кладенците, за да видят своите починали близки...
Според народните вярвания в нощта срещу Спасовден русалиите (самодивите) кършат връхчетата на цветето росен, смятано за самодивско биле, и се кичат с него, затова са милостиви към хората и ги лекуват. Разпространен е обичаят ходене на росен –  вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нова хавлия, вино, хляб, печена кокошка –  дарове за русалиите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад. Празникът се почита особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието.

Празнуваме Спасовден