Корекциите ще бъдат направени в най-кратък срок и ще бъдат върнати на ЕК, каза министър Найденов. Той уточни, че предвидените средства от 35 млн. лв. за тази година по схемата ще бъдат изплатени веднага след нотифицирането на помощта от Брюксел. За следващата година са заложени още 35 млн. лв. за акциза на горивата.
Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов участва в първото изнесено заседание на Консултативния съвет по зърно, което се проведе в Добрич. Негов домакин бе областният управител Желязко Желязков. В заседанието взеха участие председателите на национални браншови организации, въпроси и мнения можеха да изказват и всички присъстващи в залата. Присъства и зам.-директорът на НАП Тошко Тодоров.
3,9–4,1 МИЛИОНА ТОНА Е ОЧАКВАНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Евгения Митрова – директор на дирекция „Растениевъдство” съобщи, че въпреки неустойчивите и променливи условия, развитието на пшеницата е добро. Анализите на площите в страната сочат, че в 89 % от нивите с пшеница и 86% от тези с ечемик състоянието на посевите е много добро и добро. Едва под 1 процента от посевите са в незадоволително състояние. С пшеница са засети в страната 10 422 172 декара, с ечемик – 1 814 682 декара, с ръж 64 961 декара, с тритикале – 96 512 декара, а с рапица-  2 387 216 дка.
Около 3,9 – 4,1 милиона тона е очакваното зърнено производство, което е напълно достатъчно за страната. Прогнозата е за около 400 кг/дка среден добив от пшеницата и 376 кг/дка от ечемика.
До момента са пожънати 12 673 декара с ечемик при среден добив от 386 кг/дка. В Добричка област жътвата на тази култура вече е на 61 процента при среден добив от 412 кг/дка. Засега пожънати са едва 77 866 декара с пшеница, което е 0,74% от площите при среден добив от 340 кг/дка. При рапицата пожънати са 7,09 % или 155 665 дка при среден добив от 210 кг/дка.
Агростатистиката сочи още, че площите с царевица в страната са 3 759 000 декара, което е 17 % ръст спрямо м.г. Площите със слънчоглед са 6 959 000 декара, което е ръст от 5 %. Пролетният ечемик в страната е 79 000 декара , а овесът – 141 000 декара.
Председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите у нас Радослав Христов съобщи, че по региони първите добиви от ечемика са между 240-270 кг/дка във Видинско до 460-470 кг/дка в Добричко и Генералтошевско. В Южната част на страната прибрана е реколтата от 60 на сто от площите с тази култура, а в Северна България – от 30 процента.
Очаква се добра година със среден  добив от 380-390 кг/дка и производство от 700 000 тона ечемик, посочи Христов. Той заяви от името на зърнопроизводителите, че има готовност и новата реколта ще бъде прибрана.  Христо Цветанов – председател на Асоциацията на земеделските производители също увери, че от пшеницата и ечемика ще има добра реколта. На много места стопаните са пръскали с фунгициди, които са спомогнали растенията да бъдат опазени здрави. Затова той очаква и добра реколта по качествени показатели.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ НАД 25 НА СТО ОТ МАШИНИТЕ, КОИТО ЩЕ ЖЪНАТ, СА НА ВЪЗРАСТ ПОД 10 ГОДИНИ 

По данни на Контролно техническата инспекция, в жътвата ще участват 7 300 от регистрираните у нас над 9000 зърнокомбайна. Около 1600 от комбайните са спрени по желание на стопаните, тъй като техниката е остаряла, обясни ръководителят на инспекцията  Георги Алексиев. За първи път над 25 на сто от машините, които ще жънат, са на възраст под 10 години. Готовността на зърнокомбайните е 74 процента. Проверени и пуснати да работят са 5 759 машини. Трябва да минат инспекция още 700. Поради лошо състояние са спрени 312 машини. Станалите до момента 11 малки пожара по време на жътвата не са причинени от неизправна техника, обясни  Г. Алексиев. Той добави, че нормално и по график вървят проверките на техниката, което ще позволи жътвата да се приключи в срокове, ако времето позволи.
Красимир Аврамов от НАЗ припомни, че мощността, която се пада на един декар в България е 4 пъти по-малко от тази в страните от ЕС.

НАД 90 % ОТ ПШЕНИЦАТА Е ОТ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ
Според селекционера по пшеницата от Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево Костадин Костов, не трябва да се забравя, че над 50 на сто от пшеницата за настоящата стопанска година беше засята след оптималните срокове, което неминуемо ще даде своето отражение. Ще се отрази и това, че в края на ноември и през януари и февруари имаше хубави дни. Според него, като цяло картината с пшеничната реколта у нас е добра. Няма брашнеста мана, на места има малко фузариум. Затова той препоръча след като се прибере зърното, то да се обработи. Прогнозата му е, че средният добив от пшеница за страната ще е около 360-390 кг/дка и производство от 3,9-4 млн. тона, което не само ще е напълно достатъчно за баланса на страната, но и ще осигури над 2 млн. тона пшеница за износ. Колегата му Николай Ценов припомни, че сортовият състав при пшеницата е много голям. Ако преди няколко години е имало около 40 сорта, то сега те са над 80 и всяка година се увеличават. „Експериментите с пшеницата трябва да са внимателни”, предупреди той и призова стопаните да направят добър подбор на сортовия състав, който да е много разнообразен – от ранни до късни сортове. Той напомни, че 15-20 са сортовете, от които се предлагат семена у нас, които са силни пшеници. Не е вярно, че няма потенциал за качествено зърно, посочи Николай Ценов.  Радослав Христов припомни, че над 90 на сто от площите с пшеница у нас са засети с български сортове, за което основен е приносът на селекционерите от Добруджанския земеделски институт. 

330 ТОНА ПШЕНИЦА ПРЕХОДЕН ОСТАТЪК

По данни на Националната служба „Зърно” в страната има налични 391 000 тона пшеница, от които 168 000 тона са в мелниците. Преходният остатък, с който влизаме в новата жътвена кампания, е 330 000 тона зърно. Министър Найденов напомни, че преходният остатък тази година е по-голям в сравнение с предходната година. Той специално благодари на изпълнителния директор на службата  Злати Златев за коректната прогноза, която е направил по-рано, че преходният остатък ще е малко над 300 000 тона и няма опасност от дефицит. Информацията на службата сочи още, че наличностите от ечемик са 127 000 тона като преходният остатък е 120 000 тона, царевицата е 472 000 тона с преходен остатък от около 300 000 тона, а  слънчогледът е 252 000 тона и преходен остатък от 160 000 тона.
Общата складова вместимост е 9 086 997 тона. Има 46 публични склада с вместимост 563 990 тона, 180 зърнобази с 1 705 370 тона и 2 109 други обекти с вместимост от 6 817 897 тона.
Проверките сочат, че базите са почистени, дезинфекцирани, направена е дезинсекция и дератизация. З. Златев припомни на производителите, че от тази година освен пшеницата, ще се окачествява и ечемикът.

С 30 НА СТО ПО-ВИСОКИ ЦЕНИ НА ПШЕНИЦАТА ПРЕДИ ЖЪТВА
По данни към последния ден на юни цените на международните пазари на пшеницата са 188-190 евро за тон при 180 долара за тон по същото време на миналата година, което е ръст от 30 процента, съобщи по време на Консултативния съвет изпълнителният директор на Софийска стокова борса Васил Симов. Той обясни, че в световен мащаб през последните 1-2 месеца движението на цените на зърното е било много динамично. През периода март-юни цените растяха. Основен фактор за това бяха очакванията за относително слаба реколта от пшеница на планетата, както и очакванията за много по-голямо потребление на пшеница в световен мащаб. В началото на юни обаче посоката на движение на цените се срина вследствие очакваната сравнително добра реколта и данните за реколтата в Русия, Украйна и Казахстан. Производството през миналата година в световен мащаб е било 640 млн. тона, а тази година е с около 20 млн. тона повече. В същото време има ръст на потреблението. През миналата година то е било 659 млн. тона, а през тази е 667 млн. тона. Балансът в световен мащаб е 7 милиона тона недостиг, което е обективна предпоставка за запазване на относително високите цени на пшеницата и през новия стопански сезон. През тази година, според него, фактор на пазара неминуемо ще е създаденият от Русия, Украйна и Казахстан неформален зърнен пул, който има общо 26 милиона тона зърно за износ. Така нашите зърнопроизводители ще трябва да изнасят своето зърно в конкуренция с тези страни. В тази връзка важна ще е политиката в Русия и Украйна -  забрана за износ, квоти за износ, политиките на тези държави.
У нас цените за пшеницата са около 400 лева за тон. За зърно от нова реколта борсови цени все още няма, обясни Васил Симов. Причината е, че има очакване като производителите държат цена около 450 лева за тон, а купувачите са склонни да дадат 430 лева за тон и това е причината да няма сделки. Марияна Кукушева – председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България алармира, че има сигнали, че част от земеделските  производители превръщат субсидиите в поминък. Затова тя  призова да се коригират някои мерки.

НАД 1 МИЛИАРД Е ИЗПЛАТИЛ ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ” ПРЕЗ 2011 Г.
От началото на годината до момента Държавен фонд „Земеделие“ е изплатил над 1 млрд. лева на земеделски производители по различните схеми, които се прилагат в страната. Това заяви изпълнителният директор на ДФЗ Румен Порожанов.Става въпрос за изплатените субсидии към земеделските производители, животновъди, пчелари и др. сектори.  Румен Порожанов допълни, че животновъдите могат да кандидатстват в момента по схемата за подпомагане „де минимис“.Заделеният финасов ресурс за обезпечаване е 20 млн. лева.От нея ще могат да се възползват животновъди, които отглеждат крави, биволици, овце-майки и кози-майки. Заявленията се приемат до 15 юли 2011 г. във всички областни дирекции на фонд „Земеделие”. По схемата могат да кандидатстват всички животновъди без значение дали имат финансови задължения към ДФЗ, поясни Р. Порожанов.
Той каза, че с изменение на наредба ще се осъществи връзка с НАП и ще уведомяват кои бенефициенти имат задължения към републиканския бюджет и след толеранс от няколко работни дни, в случаите, когато има длъжници към държавата, ще се правят прихващания от средствата, които имат да получават по националните плащания.