На теория дамите, които се намират в Париж, би трябвало да искат разрешение от полицията, за да носят панталони и трябва да изтъкнат специална медицинска причина, заради която настояват да прикриват краката си. 

Забрана за носене на панталони е била въведена от революционното движение на санкюлотите.

Те настоявали да носят панталони, като знак за противопоставяне на буржоата, които носели панталони тип бричове, наречени кюлоти. Заразени от исканията на санкюлотите, парижките жени също поискали да носят панталони, но санкюлотите не одобрили идеята и приели наредба, с която им забранявали официално да носят панталони и натоварвали полицията да следи за изпълнението за забраната.

Днес никой не си спомня за тази забрана, но тя продължава да съществува. Преди сенаторката Блонден и други се опитаха да постигнат отмяната й. Още през 1887 г. феминистката Мари-Роз Астие дьо Валсер отправила подобно искане до парламента. То не го уважило. През 2004 г. депутатът от Съюза за народно движение Жан-Ив Югон настоял тогавашната министърка на равенството Никол Амлин да отмени наредбата. Тя му отвърнала, че няма нужда, защото обхватът й на приложение бил изцяло символичен. Подобна била реакцията и на полицията в Париж миналата година. Парижкият общински съвет настоял пред нея за отмяната на наредбата.

Но полицията нарекла тази полицейска наредба "юридическа археология" и подчертала, че не е приоритет на парижките полицаи да се занимават с нейната отмяна.  В парламента на Франция депутатките получиха правото да се явяват с панталони едва през 1980 г.

Осем години по-рано обаче Мишел Алио-Мари, по онова време технически съветник на министъра на социалните дела Едгар Фор и доскорошна външна министърка на Франция, дръзна да се яви в парламента с панталон.

Спряна на входа от разсилен заради нарушението, тя го заплаши, че начаса ще свали панталона си и той беше принуден да я пусне в парламента. http://m.vesti.bg