Пострадалият - лейтенант Мохамад Шах, е уволнен от Българската армия и заплашен, че ако говори, ще му бъде отнето българското гражданство.

Историята започва през октомври 2008 г., когато Шах е включен като преводач в група за електронно разузнаване и анализ към българския контингент в Кабул. Задачата му е била да прослушва записани разговори и да ги превежда на български език. Това е втората мисия на Шах в Афганистан. За да замине за Кабул, Мохамад, който има българско и афганистанско гражданство, е назначен като цивилен експерт към поделението в Банкя. То е подчинено на военното разузнаване. По време на мисията му е даден чин лейтенант, което го прави втори по звание в групата за разузнаване.

Според Шах тормозът започва още с пристигането в натовската база "Уерхаус" в Кабул. Поставена му е постоянна охрана -старшина М.М., който му заявява, че това ще е последното му участие в натовските сили в Афганистан и ще е под специално наблюдение.

През декември започва и физическото насилие, твърди Шах. Свалят му слушалките и му нанасят удар с юмрук в главата от старшина М.М. в присъствието на командира, който пък го блъска и по стълби, а старши-лейтенант А.Б.  го удрял в гърдите и ритал по глезените.

"Командирът отправяше заплахи към мен: "Шах, някой ден ще разбереш какво значи командир - ще те смачкам! Ти си престъпник - твоето място е в затвора! Гнусен кретен, сега на летището те чака военна полиция", разказва в многото си жалби Мохамад Шах.

"Всеки ден работех при ненормална продължителност на работното време, без пълноценна почивка, без спокойствие дори в моменти на хранене (и в тоалетната)", допълва Шах. Той се оплаква, че е поливан с вода, докато спи.

През февруари 2009 г. му е счупена зъбна протеза. За това обвинява старшина М.М., който, по думите му, е притискал с юмрук челюстта му. С цел да докаже физическото насилие върху него обаче, Шах скрива счупената зъбна протеза. "Ако бяха разбрали, че се е счупила, щяха да я вземат, за да няма никакви доказателства", разказва Мариана Спасова, с която Шах живее от 1991 г.

По думите на Мохамад Шах, той не могъл да се оплаче, тъй като постоянно е бил с охрана - дори в тоалетната. Разузнавателната група била настанена в помещение, в което достъп са имали само ограничен брой служители. "Четиримата българи са си правили с него, каквото искат. Защото - и да вика, никой няма да му се притече на помощ, никой няма да повярва. А там е имало и бойно оръжие. Правили са си постановки с него -да пише, че е гнусен и некадърен.

При завръщането си в България на 4 април 2009 г. Мохамад Шах е уволнен от армията. По думите му той е заплашен, че, ако говори, ще загуби българското си гражданство

Първата проверка на инспектора е назначена след жалба на Мохамад Шах от 21 декември 2010 г. Два месеца по-късно - на 2 февруари т.г., контролният орган излиза с кратко становище, че твърденията за тормоз са неоснователни. На 28 февруари т.г. Военоокръжната прокуратура също смята, че не трябва да се вярва на твърденията на Мохамад Шах, а на останалите рейнджъри, и отказва да образува досъдебно производство.

В обяснението си пред инспекторите командирът на поделението в Банкя полковник Д.Г. обяснява, че Шах се е държал провокиращо и нагло по време на мисията, което е причина да го освободи от армията. Той цитира и доклади на началника на разузнавателната група, според които преводачът се е опитвал да лъже, да крие данни, да трие съзнателно файлове с цел облекчаване на дейността си.

В писменото си обяснение старши-лейтенант А.Б. обвинява преводача в опит да манипулира хората и да инсценира припадъци.

Единствената институция, която обръща внимание на тези факти, е Комисия по правата на човека към Народното събрание. В свое становище от 19 май от комисията посочват, че инспекторът на МО не си е свършил работата по случая. http://www.blitz.bg