Всяка година все повече хора по света си правят генеалогично ДНК изследване. Резултатите от подобно проучване наскоро доказаха, че Ози Озбърн е роднина с древните римляни, има кралска кръв и сред прародителите му е имало и неандерталци. Създателят на теорията за еволюцията Чарлз Дарвин пък се оказа пряк потомък на кроманьонците. Като следят за наличието на няколко групи гени в мъжката хромозома Y, учените вече спокойно могат да разберат какъв е произходът на всеки мъж по бащина линия. Произходът на жените е по-труден за определяне, защото трябва да се изследва друг вид ДНК, който е по-равномерно разпределен и не може лесно да се обвърже с даден народ. Историци и генетици обаче смятат, че като проследят произхода на мъжете по бащина линия, могат да си направят изводи и за човешката история като цяло, защото в миналото мъжете са били по-мобилни от жените – участвали са в армии, завладявали са нови територии и са налагали както своята култура, така и гените си на местното население.

Благодарение на скорошни генетични изследвания на хората в Европа, днес учените могат да реконструират ранната история на континента – първите заселвания, нашествията и промените, които са създали европейската цивилизация. Резултатите от проучванията не съвпадат с общоприетото мнение за етническия произход на българите. Оказва се, че сравнително малко хора у нас носят в себе си славянски гени. Учените свързват със славяните генетичната група R1a – най-силно разпространена в Русия и Полша. Тази група обаче се свързва и с народи като иранците, траките, кастата на брахмините в Индия, микенските гърци, както и с народите от Средна Азия, които говорят тюркски езици, но поне от части имат индоевропейски произход – също като прабългарите. Би следвало да предположим, че след като генът R1a се среща и при траките, и при славяните, и при прабългарите, той би трябвало да е най-разпространен в днешна България. Оказва се обаче, че по данни на сайта Eupedia този ген се среща само при 18% от мъжете у нас.

Тогава би следвало да се запитаме откъде идват останалите български мъже и българският народ като цяло. Макар че нашата култура се е променяла много пъти вследствие на нашествия, повечето хора у нас са запазили гените на най-старото европейско население – от каменната ера. Около 20% от българите носят групата I2 – един от най-древните европейски гени, свързан с хората, които са живели на континента още по времето на ледниковата епоха преди около 15 хилядолетия. Тези хора не са познавали нито земеделието, нито колелото, нито писмеността. В Западна Европа те са запазили културата си доста дълго време и се предполага, че точно те са създателите на големите каменни паметници като Стоунхендж. По-късно обаче те са били изтласкани и дори избити от нашественици. В някои райони като Швеция и Босна и Херцеговина техните наследници живеят и до днес. Предполага се, че това коренно европейско население е възприело културата и начина на живот на хората, които по-късно са се заселили в Европа и са дали началото на най-старата цивилизация. Оказва се обаче, че поне отчасти ние произхождаме и от тези хора.

20% от българите носят в себе си гена J2, свързан с древните цивилизации на Месопотамия, Финикия, както и с първата европейска култура със собствена писменост – тази на остров Крит. Тези хора са се преселили в Европа в началото на новокаменната епоха, когато земеделието се разпространява от Близкия изток, през Анадола към Балканите. Техните наследници остават по нашите земи и през класическата античност, когато населението по нашите земи вече е било доста смесено.

Други 16% от българите пък носят типично балканския ген E V13. Той се появява като мутация в Северна Гърция още в началото на новокаменната епоха с идването на първите земеделци в Европа. Този ген бързо се разпространява заедно със земеделието по целия Балкански полуостров, както и в Централна Европа. Учените го свързват с праисторическите култури, създали първите европейски писмени знаци в Сърбия, златния некропол във Варна, най-стария европейски град – край село Юнаците, както и най-старите солници край Провадия. Езиковеди и историци наричат тази култура „Стара Европа” и я противопоставят на дошлите по-късно народи. Старите европейци са живеели в матриархално общество, почитали са женски божества, били са дълбоко свързани с природата и не са били войнствено настроени. Живеели са в добре организирани градове, които достигали и до 20 000 жители в Северна Румъния. Тази мирна цивилизация от каменната епоха обаче е унищожена от климатични промени и от нашествията на войнствените индоевропейци – гърци, траки, славяни, римляни, германци. В България обаче наследници на Стара Европа живеят и днес, а индоевропейците са наложили славянския език, но не и своите гени.

http://novinar.bg