С Боряна Димитрова директор на социологическата агенция “Алфа рисърч” разговаря ЮРИ ВЕЛЕВ

- Г-жо Димитрова, подкрепата на 53% от хората според вашето ново проучване за отнемането на лиценза на "Лукойл" изненада ли ви?

- Ако подкрепата за едно законосъобразно и защитаващо пазарната логика решение буди изненада, тогава проблем имат анализаторите, не обществото. Това в рамките на шегата. Не, не бих казала, че мнозинство от 53% е изненада, защото зад него могат да се разчетат 3 много устойчиви обществени нагласи и очаквания. Първо, нагласата на мнозинството българи, че правилата трябва да се определят от закона и обществения интерес, а не от частни или, не дай боже, чужди интереси Второ, че всички трябва да са равни пред закона. И трето, че това в най-голяма степен трябва да важи точно за монополите, тъй като обикновено изключенията идват точно от тях. Големите са онези, които притежават най-много икономическа власт, най-висока пазарна тежест, а оттам - възможност да влияят върху политически решения и да се чувстват "недосегаеми".

Разбира се, тези 53% не изчерпват цялото българско общество. 21% оценяват негативно решението, защото се страхуват от поскъпване на цените на горивата. Утилитарният страх от евентуални икономически затруднения взема връх над преценката за законосъобразността.

Други 26% споделят идеологическия прочит, който бе лансиран от опозицията - че това е предизборен ход без съществено значение за “Лукойл”. Интересното в случая е, че нагласите вътре в електората на БСП са поляризирани - 43% споделят официалната позиция на партията, 34 на сто обаче се отнасят позитивно към това решение отново с аргумента, че равенството пред закона трябва да важи за всички.

- Тези 53% сега не са ли объркани от съда, който вече на две инстанции спря изпълнението на отнемането на лиценза?

- Това е друг въпрос. Изследването на реакциите към него е също много важно, но за жалост изследването ни стартира преди решението на съда и не мога да дам пряк отговор на въпроса ви. Мога да отговоря по същество. Не мисля, че хората са объркани. Казусът е ясен - в определения от закона срок измервателните уреди не са монтирани. Нека да погледнем от другата страна - защо едни да спазват закона, да инвестират средства и да подлежат на контрол, а други - не? И понеже говорим за обществени нагласи, искам да подчертая, че една от най-чувствителните теми за общественото мнение е именно отношението на държавата към "малките" и “големите". Трябва ли тя да е мащеха за първите и майка за вторите? Смятам, че има силни очаквания правителството да продължи с тази си линия независимо за какъв сектор става въпрос - горива, медии, транспорт и пр. При отстъпление разочарованието е неминуемо.

- Оказа се, че мярката е вдигнала с 8% рейтинга на вицепремиера Дянков. Може ли да се каже, че има обрат в неговия публичен образ?

- На този етап не смятам, че има основание за гръмки изводи. Промяната на публичния образ е дълъг процес. По една или друга причина вицепремиерът си е създал немалък кръг от противници.

Със сегашното си действие той не толкова обезоръжава опонентите си, колкото печели нови поддръжници. Ръстът от 8 на сто в рейтинга му се дължи изцяло на увеличаване на подкрепата за него. Има и още един аспект, който би трябвало да отчитаме, когато говорим за лично доверие. Да, отнемането на лиценза е формално правилно, но все пак се изисква доза личен кураж, за да го сториш. Особено в България, особено на фона на дългогодишното ухажване на подобни фирми. И точно тази решителност се оценява позитивно.

- Оказва ли се от вашето проучване, че финансовата стабилност вече не е толкова отвлечено понятие за общественото мнение?

- Това е другият интересен извод от проучването, или по-точно - начало на процес, който ще продължим внимателно да следим. След инфлационните 1996-1997 г. и приемането на валутния борд бяхме свикнали да приемаме финансовата стабилност почти като природен феномен.

Сега, на фона на събитията в САЩ, в съседна Гърция, пък и в цяла Европа, заради страховете за съдбата на еврото хората възвръщат чувствителността си към измеренията на финансовата стабилност, започват да я ценят, да я възприемат като резултат от вложени усилия, да си дават сметка, че тя лесно може да бъде разклатена. Оценяването на финансовата стабилност у нас е, така да се каже, добрата страна на медала. Рисковата е, че хората ще стават все по-чувствителни към всякакви реални или мними сигнали за възможна финансова нестабилност.

- Какво показва проучването за отношението към властта във втората половина на лятото?

- Не сме изследвали пряко политически нагласи, а само икономически, които обаче могат сериозно да наклонят везните на местния и президентския вот наесен. Накратко, в личен план е налице известна финансова стабилизация, но страховете за доходите и работните места остават високи. Що се отнася до доверието към правителството, няма промяна, то се запазва на нивата от месец юни. Позитивните промени са по-персонализирани. Както вече споменах, ръст регистрираме в личния рейтинг на премиера и този на финансовия министър.

- Меглена Кунева или Ивайло Калфин има по-големи шансове да стигне на балотаж на президентските избори?

- Към момента шансовете на двамата изглеждат приблизително равни. Разликата е в електоралния профил на техните избиратели, а оттук - и в различния тип мобилизация. Подкрепата за Ивайло Калфин е изцяло вътрешнопартийна. Плюс за него е съвпадението на президентски и местни избори, тъй като вътрешната енергия и партийна мобилизация в общините с по-силни позиции на БСП в местната власт ще увеличават и неговата подкрепа.

Меглена Кунева събира съвсем друг тип подкрепа, в известен смисъл подобна на онази, на която разчиташе ГЕРБ при своето утвърждаване - негативизъм към политическите партии, желание за персонализиран избор на "лицето на България" пред света. Така, макар и да имат сходни проценти, социалните групи, които стоят зад тези двама кандидати, са твърде различни и с различен потенциал за растеж.

Можем да очакваме и един интересен парадокс Резултатът от битката между Кунева и Калфин да бъде решен не от тях двамата и техните кампании, а от поведението на ГЕРБ и неговия кандидат. Една силно политизирана и поляризираща кампания, по подобие на парламентарните избори, намалява шансовете на "третия" кандидат. И обратното - една по-умерена кандидатура и кампания премества вниманието от партиите към "личностите" и там можем да очакваме по-силно представяне на непартийните кандидатури.

- Добър ход за ГЕРБ ли би било издигане на кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент?

- Добър, доколкото това е най-разпознаваемото извън Борисов лице на кабинета и оценяваният като най-успешен играч в него.

Трябва да подчертая и това, че подкрепата за Росен Плевнелиев идва не само от хората, които формират мнението си от приповдигнатите и леко комичните кадри от откриването на отсечки, магистрали, зали, а и от онези, които ценят организационните умения да се провеждат търгове без скандали, да се отпушват влачили се с години процедури, да се стартират иновативни проекти и пр.

Бихме подценили ситуацията обаче, ако приемем, че това е непременно "игра на сигурно". Регионалният министър изключително силно се идентифицира с образа на успешния експерт, който тежи на мястото си именно в тази област, в която е била професионалната му кариера до момента. Преходът от експертната функция, онази, заради която хората го харесват, към представително-политическата позиция, каквато е президентската, е траекторията, която г-н Плевнелиев трябва успешно да измине в съкратени срокове, за да спечели президентския вот. А и кабинетът да намери следващия знаков свой играч.

ВИЗИТКА

Родена в София

Завършила е Френска гимназия и социология в СУ “Св. Климент Охридски”

Специализиралае политически и електорални изследвания във Франция

Ръководител на десетки проучвания в областта на политическия маркетинг

http://www.24chasa.bg