изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-08-13 @ 11:37 EEST
Иван и Ирина Сарачинова разкриха всичко за връзката си    
Интервюта

В интервю за "24 часа" Иван и Ирина Сарачинова разкриха всичко за връзката си



Иван Христов е известен като половинката на Иван и Андрей - тв тандемът, който преди 12 години се появи в ефира с предаването си “Сблъсък”. Постепенно двамата с Андрей Арнаудов станаха и тв продуценти, създадоха компанията си “Междинна станция” и вече имат десетина предавания, били на екрана. Едно от най-известните им обаче - “Шоуто на Иван и Андрей”, падна от програмата на Нова тв, докато е в лятна ваканция.

Наесен двамата започват ново предаване - “Разбий Иван и Андрей”. Същевременно ще продължи да се излъчва и дългият им магазинен блок “Станция Нова”.

В него една от рубриките - “Най-добрата майка”, се води от Ирина Сарачинова - новата любима на Иван. Двамата са заедно от 5 месеца.

За първи път разказват любовната си история изключително откровено единствено в “24 часа”.

Ирина Сарачинова: Първо искам да обясня защо давам това интервю. Причините най-общо са две - не мисля, че между нас с Иван се случва нещо, значимо за широката аудитория на вашия вестник. Но като пиар съм наясно, че щом сме влезли в медийния фокус, докато лично ние не кажем каква е истината за отношенията ни, всеки ще има право да си измисля каквото иска и после да го разпространява, където иска. А това индиректно рефлектира върху важни за мен хора.

От друга страна, ми се иска да окуража онези, които не са истински щастливи във връзките си, да бъдат смели и да подарят както на себе си, така и на хората до себе си възможността да намерят онзи, с когото никога няма да се чувстват сами. И понеже сега някой ще размаха пръст и ще каже: А децата? Ще отговоря, че е много грозно родителството да бъде обявявано за мъченичество или някакво висше себеотрицание. Много жени, а и мъже се отказват от това да изглеждат добре, да правят кариера или да потърсят щастието си, под предлог че заради децата се отказват от себе си. Децата идват, постояват двадесет години и ако сме нормални родители, допускаме да излязат от живота ни, за да имат свой такъв. Най-важното, което искам да научат от нас, е как да бъдат щастливи, виждайки нас самите щастливи.

- Кога се влюбихте един в друг?

Иван Христов: С Ирина се познаваме от около 11 години.

За първи път се срещнахме чисто професионално в “Сблъсък” по Би Ти Ви, където тя доста често гостуваше. Освен това ние с Андрей сме участвали в нейни кампании, предимно социални. Пътищата ни се пресякоха за втори път преди около две години със старта на “Станция Нова” и по-специално предаването “Най-добрата майка”.

Преди да се влюбим, отношенията ни бяха чисто професионални. Дори бих казал, че доста рядко сме общували и никога лично, а винаги в служебен план. Влюбването стана някак внезапно преди около пет месеца. Група колеги и приятели от офиса отидохме на обяд и там като че ли нещо между мен и Ирина се случи. Няколко дни по-късно я попитах дали и тя е усетила същото. След това излязохме само двамата... След това май всичко за споделените чувства между нас беше ясно.

Ирина: Признавам, че не съм търсила и не съм очаквала тази любов. Преди да се случи всичко между нас, критерии за голяма любов бяха единствено чувствата, които съм изпитвала към съпруга си, и съзнанието, че той е човекът, с когото ще отгледам децата ни и с когото ще остарея. С приятели сме се шегували, че някой “горе” стои и записва кой се зарича с думи като “никога” и “винаги” и моментално се измисля нещо, с което да докаже, че никой не е по-силен от кармата си. Затова бях много объркана от хилядите съвпадения и при мен, и при Иван, които са се случвали поотделно през годините, но са формирали у нас напълно еднакво усещане за живота. Невероятна беше бързината, с която всеки се разкри пред другия, както и признанието, че при такива чувства нищо в семействата, които сме направили, не може да бъде същото.

- Откога и къде живеете заедно?

Иван: Живеем заедно отскоро. Живеем под наем в апартамент в Драгалевци. Много ме развесели статията, в която прочетох, че съм й купил луксозен апартамент в луксозен район.

Ирина: Още когато стана ясно, че ще бъдем заедно, направихме консултация с детски психолог, за да сме сигурни, че адаптацията към новата ситуация и за трите деца ще е обмислена и възможно най-добра спрямо възрастта им. Затова съвместното ни съжителство се случва бавно и постепенно. Заради децата.

- Ще сключвате ли брак?

Иван: Аз искам.

Ирина: Нека първо се разведем.

- Ще имате ли общи деца? Ирина, бременна ли сте?

Ирина: Не, не съм бременна и в момента нямам планове за още деца.

- Кой от двама ви първи предложи да се съберете?

Иван: Аз. Още първия път, когато обядвахме само двамата - обяд, който никога няма да забравя, Ирина малко притеснена ме попита какъв е този внезапен интерес от мен към нея. Тогава й казах, че това е проблясък, който искам да уловя. Казах й, че през годините, в които сме се виждали мимолетно, винаги съм имал едно наум, че някога може би ще бъдем заедно.

- Толкова силна ли е връзката ви, че не можете повече да живеете с предишните си партньори, или някой от тях просто ви хвана?

Иван: Аз не можех повече да живея с Вихра, защото не обичам да лъжа.

Ирина: В момента нямам планове за още деца.

Иван: Трябва да призная, че в началото не бях напълно откровен с нея. Не обичам да лъжа близките си, а особено мразя да лъжа себе си. За себе си мисля, че от момента, в който се влюбих в Ирина, нямаше начин да продължавам да водя предишния си живот. Много добре знаех каква ще бъде реакцията на така нареченото общество. За мен беше ясно, че матрицата, заложена в мозъците на повечето хора, не допуска и, меко казано, не одобрява подобен ход. Все пак от около 12 години съм в полезрението на хората. Тоест почти през целия ми живот се е налагало да лавирам между обществените порядки и стремежа си към лично щастие. В този смисъл и сега ми беше кристално ясно, че ще трябва да избирам между това да рискувам всичко и това да си наложа “желязна и обществено угодна дисциплина” и после много дълго време или цял живот да живея с мисълта, че съм пропуснал нещо истинско.

Ирина: Самият факт, че всичко това се случи, показва, че в семействата ни е имало някакъв дефицит на споделеност и романтика. Защото всичко друго отговаряше на общата представа на хората за идеално семейство: млади, реализирани, със здрави деца, къща, куче, пътувания. А иначе истината е, че съпругът ми научи за случващото се още в самото начало, даже преди да преминем границата на “просто приятелство” с Иван. Последваха няколко много трудни и за двама ни седмици, след които вече със сигурност не остана възможност за общ път. Аз се изнесох от дома ни, Иван - от неговия, не заживяхме веднага заедно. Не сме имали период, в който да бъдем едновременно един с друг и с официалните си половинки.

- Колко време крихте връзката си ?

Ирина: В момента, в който важните за нас хора научиха, сметнахме, че няма от кого да крием каквото и да е. Така и тръгнаха слуховете за връзката ни, което не е резултат от “невероятно журналистическо разкритие”, а нежелание от наша страна да се държим сякаш правим нещо незаконно. Най-трудно беше за нас и за хората, които обичаме и които ни обичат. В сравнение с тях онези, които се хранят и в буквален, и в преносен смисъл с жълти вестници, нямат такова значение.

- Кога и как близките ви научиха за вашите взаимоотношения?

Иван: Близките ни постепенно научаваха за връзката ни. Някои я приемаха веднага, на други им трябваше повече време. Важно е да кажа, че всички наши близки знаеха за нас още преди пресата да започне да се упражнява върху ни.

- Как реагираха съответно съпругът на Ирина и съпругата на Иван? Казахте ли си тежки думи?

Иван: Не знам какво означава да си кажеш “тежки думи” с някого. Аз исках да кажа цялата истина на Вихра, когато приключи последният ефир на “Станция Нова”, за да не поставям и нея, и екипа в неудобно положение. Когато й казах, тя съвсем спокойно ми отговори, че знае от много отдавна. Проведохме откровен разговор за всичко и съм сигурен, че ще намерим сили да останем приятели. Има изключително много хора, които се разделят и след това стават наистина много близки приятели. Мисля, че и при нас ще стане така.

Ирина: Мисля, че реакцията на съпруга ми е нещо твърде лично и по-добре да не я коментирам. Ще кажа само, че имахме много, много труден период. Не съм очаквала, че при цялата обич през годините ще ни се случи, но когато човек е наранен и разочарован, прави и говори неща, за които, когато се опомни, съжалява. Надявам се, че времето ще потвърди думите ми.

- Ирина, преди да започнете работа в телевизията в предаването на “Междинна станция”, с какво се занимавахте?

Ирина: Още щом завърших средното си образование, започнах да работя в една рекламна агенция. Изкарах курсове по медия планиране и 3 години работех като медия планьор. После отидох в друга агенция за още една година. Заплатата ми не беше много висока и един ден в седмицата работех и към една продуцентска къща, която правеше предавания по няколко кабелни телевизии, сред които и Канал 3. Оттам явно са тръгнали слуховете, че съм работила в Канал 3. Несериозно би било да кажа, че имам телевизионен опит на базата на тази едносезонна работа преди повече от 10 години. Паралелно с това следвах във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ “Св. Климент Охридски”. Завършила съм магистърска степен “Връзки с обществеността”. Имам изкарани и различни квалификационни курсове.

Постепенно събрах самочувствие и благодарение на някои контакти на семейството ми получих поръчки за малки пиар събития и кампании. Смея да твърдя, че се справях добре, и докато не се отказах от професията пиар, никога не съм оставала без работа.

После станах част от екипа на доц. Стоян Денчев, който работеше за бизнес клуб “Възраждане”. Приех да правя пиар програмата на клуба, а по-късно и на неговия председател и собственик на “Нове Холдинг” г-н Васил Божков.

Около 7-8 години работех като пиар на “Нове Холдинг”.

Година след като се омъжих, родих сина си, а две години по-късно дъщеричката си. Бременностите ми не бяха леки, но много чакани и затова през 2008 година реших да си дам пауза и да се порадвам на децата си. Майчинството ме промени много.

- Какво е семейството ви? Първият ви мъж с какво се занимава?

Ирина: Родена съм и съм живяла единствено в София. Пътувала съм на много места, но основно за удоволствие.

Цялото ми семейство - майка ми, татко ми, брат ми, са лекари. Майка ми е силна еманципирана жена. Има частен бизнес в сектора “Подбор на кадри и психологически изследвания”. Баща ми почина преди 9 месеца. Беше известен в медицинските и политическите среди не само заради блестящия си професионализъм, но и заради отзивчивостта си към хората в нужда. Брат ми е психотерапевт и е един от най-специалните хора в живота ми. Съпругът ми е финансист. Невероятно отговорен и стабилен мъж и според мен най-прекрасният баща, който могат да имат децата ми. Най-емоционалните моменти от живота ми са били споделени именно с него. Надявам се, че след време ще открием нов модел на партньорство.

- Иване, вие се оженихте само преди година за Вихра на пищна и показна сватба, след като години наред живяхте заедно без брак. Защо така бързо я напуснахте?

Иван: Аз не мисля, че сватбата беше показна, но това няма значение. Мисля, че част от нещата, които казах дотук, би трябвало да отговорят и на този въпрос. Когато се жених за Вихра, не съм подозирал, че скоро след това ще се влюбя толкова силно в Ирина. След като с Ирина се открихме, и за двама ни беше ясно, че не можем просто да имаме паралелна връзка. Ясно ни беше, че ще нараним досегашните си партньори, но че така ще е по-добре, отколкото да ги лъжем. Знаехме, че обществото няма да разбере защо “разваляме” идеалните си семейства и скачаме в нещо ново. И двамата съзнавахме, че поемаме голям риск от неразбиране, от помия, която неминуемо ще се излее върху нас, но като че ли любовта оправдава всичко това.

- Какво ще се случи с предаването “Отчаяни съпруги”, в което Вихра е водеща? Тя ще остане ли в него?

Иван: Предаването “Отчаяни съпруги” е едно от най-гледаните в цялата “Станция Нова”. В този смисъл то ще остане в неделния ефир. Разбира се, че Вихра ще остане водеща на предаването. Трябва да знаете, че тя е и основен мотор на “Отчаяни съпруги” и заедно с Мая ще продължат да водят предаването.

- Ирина, вие ще продължите ли да водите рубриката “Най-добрата майка”, или замисляте нещо ново наесен?

Ирина: Да правя това предаване, има смисъл - както за мен, така и за стотиците жени, които въпреки трудностите в живота си продължават напред. Докато ми носи удоволствие и се гледа, мисля да не се отказвам. Иначе имам различни идеи за неща, които не са свързани с телевизия.

- Ирина, с кого ще живеят вашите деца сега?

Ирина: Имам две много чакани и посрещнати с много любов деца - Спаси (5 г.) и Верджиния (3 г.). Естествено, че живеят с мен - децата не се делят от майка си, но прекарват достатъчно време и с татко си.

Убедена съм в максимата “Щастливи родители - щастливи деца”.

И двамата с баща им много ги обичаме и вярвам, че независимо че няма да живеем заедно, те ще израснат усмихнати и усещащи общата ни подкрепа.

- Иване, преди няколко седмици празнувахте рождения ден на дъщеря ви Ава и вие обикаляхте да й търсите подарък. Заедно с майка й ли организирахте празника?

Иван: От пет години празнуваме рождения ден на Ава в “Патиланци”, така че датата първи август си е запазена за нея. Подаръкът й тази година беше китара, защото тя много обича да пее и да свири, което понякога може да бъде доста изнервящо.

На празника както всяка година бяхме заедно с Вихра и нейните родители, както и с моето семейство и с много деца и приятели. Аз много се притеснявах от срещата с родителите на Вихра, защото така и не събрах смелост да им кажа истината и се наложи тя да им разкаже всичко. Те обаче са изключителни хора и ми дадоха да разбера, че независимо от всичко няма да променят отношението си към мен. Показаха ми, че са изключително широко скроени хора и разбират напълно ситуацията. Мога да призная, че не познавам други хора като тях. Реакцията им за пореден път ме респектира и ми послужи за пример как трябва да се постъпва в такава ситуация. Дължа им огромна благодарност за всичко.

- Как обяснихте на Ава, че вече няма да живеете заедно?

Иван: Много постепенно и двамата с Ава ще свикваме със ситуацията. Тя обаче е прекрасно и разбиращо дете, което не съди, и мисля, че с много плавни стъпки ще заживеем в новата реалност. Майка ми и Вихра също много й помагат.

- Децата ви познават ли се?

Иван: Да, децата ни се познават и се разбират чудесно. Иронията в случая е, че може би от начина, по който децата приемат случващото се, трябва да се поучим ние.

- Защо сте заедно? Това любов ли е или криза на средната възраст при мъжа?

Ирина: С чувство за хумор ще попитам, ако Иван е на средна възраст, то на каква възраст са мъжете над 50 тогава? За себе си мога да кажа, че единствената причина да понеса всички емоционални последици от обратите в живота ми и в този на близките ми е желанието да приложа в собствената си съдба онова, което винаги съм давала като съвет - да не се пропускат истинските хубави неща, които се случват толкова рядко, а понякога и никога.

Иван: В интерес на истината мисля, че никой мъж на средна възраст не би могъл да направи разликата между любовта и кризата. Освен това си мисля, че мъжете в криза се “влюбват” в момичета на осемнадесет години, с вафли в косите и силикон в устите.

- Иване, да не би да подражавате на най-близкия си приятел Андрей, който също се раздели със съпругата си Даниела миналото лято? Всъщност Андрей какво ви каза, когато научи за връзката ви?

Иван: За всички е ясно, че Андрей ми е най-близкият човек и за него най-важното е да бъда щастлив. Но искам да обърна внимание на друг аспект от въпроса ви. Не разбирам защо отношенията ни с Андрей най-често се разглеждат като дружба между момчета, които си дават лош пример, а не се отчита, че всичко, което сме постигнали, се дължи на точно обратното - на качествата, с които се допълваме, на истинското ни приятелство и градивното ни партньорство.

- Защо винаги има такива скандали около вас с Андрей? Защото сте млади или твърде популярни и смятате, че всичко ви е позволено?

Иван: Мисля, че поради две причини. Първата е, че твърде рано станахме известни и разпознаваеми. На20 години се забавлявахме, както се забавляваха връстниците ни, но хората ни познаваха по име и коментираха всичко, което виждат. И второ: ние винаги ще се отъждествяваме с поколението си, а то според мен обръща повече внимание на съществените неща от живота и по-малко на оценката на псевдоморалистите.

- Притеснява ли ви общественото мнение?

Иван: С ръка на сърцето мога да заявя, че общественото мнение за моя личен живот никога не ме е притеснявало и сега това остава непроменено. В личните ми дела ме притеснява оценката на най-близките до мен хора. Именно кръга от най-близките ми роднини и приятели се стремя да не разочаровам и никога да не огорчавам. Как може да ме притеснява мнението на някого, когото не познавам, който ме познава само от екрана на телевизора си и който си позволява да изказва мнение за мен и за морала ми на база на статии, които чете във вестниците. Или нормално ли е човек да се притеснява от някого, който използва анонимното поле за изява в интернет, където, без дори да има смелостта да напише истинското си име, получава свободата да плюе и мрази на воля. Получава свободата да налага виждането си за живота, света, вселената и всичко останало. Това е нелепо. В професионален план обаче общественото мнение е важно за нас, защото именно на база на обществените настроения правим предаванията си. Тези хора ни гледат и ние трябва да ги уважаваме, защото една голяма част от тях, гледайки предаванията ни, ни даряват с доверието си, а това е много важно за нас.

Ирина: Вземам предвид обществените позиции на хора, които харесвам и които ценя като интелект. За менобщественото мнение би имало значение, ако говорим за някоя обществено значима тема, а не за личния живот на поредната разделена или влюбена двойка в страната ни. В контекста на разговора ни интересно ми е да разбера какво е общественото мнение по въпроси като: "Защо голяма част от семействата в България прекарват целия си живот с чувство за самотности “прецаканост”, оправдавайки се с псевдоморала си или, още по-лошо, с репликата “заради децата”?" или "Защо в ХХI век единствената причина да се разделиш с човек, с когото си създал семейство, но с когото вече не споделяте романтични мигове, трябва непременно да е битов проблем или криминално деяние, а не просто желанието да бъдеш щастлив?”

- Доколкото знам, сте доста разстроени от писанията в жълтата преса за вашата връзка. Защо, не е ли вярно, че я има?

Иван: Не съм разстроен - забавляват ме.

Ирина: Не съм почитател на жълтите вестници и даже когато работех като пиар, отказвах да ги чета, защото неми се вярваше, че целевата аудитория на организацията и хората,за които работя, формират мнението си от подобни издания. Сега съм помолила познатите ми да не ми казват къде какво са прочели и аз самата не чета. Признавам обаче, че когато навръх рождения ми ден ми прочетоха по телефона “сензационния” материал за връзката ми с Иван, се разстроих. Знам каква съм и каква не съм. Хората, които ме познават, също са наясно както с житейския ми път, така и с ценностната ми система. И въпреки това изпитах обида, че някой непознат, неетичен човечец е взел някакви смешни пари и си е позволил свободно да си съчинява интерпретации върху целия ми живот, като разхвърля обиди и квалификации, сякаш не говори за жив човек с живи роднини! Така и не прочетох лично материала, но по-важното е, че адвокатката ми се е заела със случая. Не че вярвам, че като бъдат осъдени, ще спрат да пишат. Просто искам да покажа, че не съм толерантна към простащината и продажността.

- Вярно ли е, че Вихра съди Иван за много пари, казват “за милиони”?

Иван: Това, РАЗБИРА СЕ, НЕ Е ВЯРНО. Мисля, че тук е мястото да кажа няколко думи за Вихра. Тя е момичето, с което пораснах. До този момент всичко най-хубаво в моя живот се свързваше именно с нея. Освен това аз и Вихра завинаги ще останем свързани по прекрасен начин чрез нашата дъщеря. По една или друга причина обаче постепенно с Вихра се отдалечихме един от друг и през последните ни семейни години мисля, че всеки от нас по свой начин не беше напълно щастлив в брака ни.

- Вярно ли е, че Ирина гони чрез тази връзка професионална кариера?

Ирина: Разбира се, че не. Ако се замислите, вероятността оттук нататък да имам кариера в телевизията драстично намалява точно защото, какъвто и нов медиен проект да започна, той неминуемо ще бъде заклеймен поради връзката ми с Иван. Има много примери в подкрепа на това, което казвам.

А иначе никога не съм приемала работата си като водещ в “Станция Нова” като нещо, което трябва да правя на всяка цена. На кастинг отидох абсолютно на шега. Нито ми е било важно да се показвам на екран, нито финансово съм зависела от този приход. Но срещите и разговорите с всяка жена, която е гостувала в студиото, ми дадоха нещо незаменимо. Всяка от героините ми е споделяла колко се е променило самочувствието й и разбирането за собствения й живот, след като е била мой гост. Усещането да покажеш на една майка, че всичко, през което е минала, е имало смисъл, е нещо уникално. Сега, като се замисля, може би всяка от историите, които сме разказали, ме е променила с нещо и е допринесла всичко, за което говорим в това интервю, да се случи.

Иван: Знаех каква медийна “сензация” ме очаква. Още по-наясно бях за това какви ужасни неща ще се кажат и ще се изпишат по адрес на Ирина. Тя също знаеше. Двамата напълно съзнателно поехме риска на общественото неодобрение. Не очакваме от никого да ни разбере. Мисля обаче, че дълбоко в себе си всеки човек някога си е задавал въпроса, “Ами ако и на мен ми се случи същото...?”. Е, на мен ми се случи.

http://www.24chasa.bg

 


Сходни връзки

Иван и Ирина Сарачинова разкриха всичко за връзката си | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди