/Разсъждание по темата “Моите български корени”/

В полята на обширната буждашка степ, сред разкошни лозя, ниви и градини, като искра е светнала моята малка Бановка. През 1863 година тук се е родил славен български пълководец, генерал-лейтенант от кавалерията Иван Колев Стоянов, чиято звезда била запалена в малкото селце в Бесарабия, за да огрява после земята на нашата скъпапрародина България.

Иван Колев е брат на моя прадядо Христо. Тяхното семейство още в далечни времена се е преселило в степната област Буджак с неутолимата жажда за свобода и земя. Баща му Кольо Стоянов се оказал един от  най-ревностните защитници на българщината пред местните власти. Той имал пет деца - две момичета и три момчета. Един от тях бил бъдещият генерал Иван Колев, с когото моят прадядо Христо често играел.
 Малкият Иван растял строен и напет, послушен и любознателен. Най-голяма страст на малчугана били книгите. В Бановка имало основно училище и баща му го записал в Болградскага гимназия. Младежът завършил пълния курс на гимназията, прибрал се в Бановка и подал документите си за учител. Но... не го назначили. А в това време България, освободената прародина, имала нужда от млади, амбициозни, образовани хора. И Иван Колев се отправил към София. Постъпил на работа в Софийския окръжен съд на скромната длъжност помощник–секретар.
Есента на 1885 година била съдбовна както за страната, така и за Иван Колев. Станало Съединението на Северна и Южна България, а сърбите нахлули в пределите на обединената страна. Иван се записал доброволец във формиращия се ученически легион. До бойни действия легионът не достигнал, но кавалеристът Иван Колев постъпил в редовния курс на Военното училище. Надминал приятелите си по успех и когато можел да избира рода войска - предпочел конницата! Той станал първо подпоручик в Трети конен полк в Пловдив, а после постъпил във Военната академия в Торино /Италия/. Завършил обучението си с отличие и вече с чин ротмистър започнал своята дейност в българския Генерален щаб. По негова инициатива били въведени конните състезания в армията. Като подполковник е командирован в австрийската армия на стаж, а след завръщането си поема командването на конен полк.
 В нашето семейство се знае, че по време на Балканската война полковник Иван Колев става невинна жертва на завистта и злословията. Бил до самата граница с Турция начело с полка си, но го отзовали в тила. Ала после, когато събитията на фронта ставанали съдбоносни, началството го повикало отново. Назначен бил за началник-щаб на Пета армия.
През май 1916 година генерал-майор Иван Колев получава дългоочакваното назначение – инспектор на българската конница и командир на Първа конна дивизия. Започва звездното време в пълководческия живот на знаменития кавалерист.
През юли 1917 година лично престолонаследникът - принц Борис Търновски, връчва на Иван Колев орден “За храброст“. Иван Вазов пише песен “Конницата на генерал Колев”, Йордан Йовков посвещава своите разкази
 “Триумф” и “Мустафа ачи” на прочутия бановчанин.
През юли 1917 година “за особени заслуги през войната в Добруджа” Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант. Обаче не успява да постави втората си звезда на златносърмения пагон. Умира вместо със сабя в ръка, на болнична постеля. Последните му думи са кавалерийски команди: “За атака,за атака…Към победа!”
Легендарните дела на моя прочут прадядо са една от най-светлите страници на българската военна история и една ярка страница на моята малка Бановка… От нея тръгвам всяка сутрин към Болградската гимназия, в която се уча вече 4 години. Много искам да премина по пътищата, по които е вървял моят славен прадядо. Бил съм вече два пъти в България, но искам да отида пак, защото много ми харесва, а и защото там е погребан моят прочут роднина – славният българин Иван Колев.
 
 Александър СТОЯНОВ, девети клас, 2005 година

 Забележка:  Превод от книгата “Чуден свят”, издадена във връзка със 150-годишнината от основаването на Болградската гимназия в Болград /Украйна/ 2008 г., стр.104 - 107.

Тодор НИНОВ