През 1931 г. Турция изпраща в България един вагон с отпадъчна хартия. Турски чиновници я продават на България с мотива, че не им е нужда и е стара за преработка.

Според специалистите хартията, натоварена тогава на вагона за България, съдържа ценни документи от османските архиви.

Едната версия за тяхното изпращане в България е, че мнозина от тогавашните неграмотни турски чиновници не са били наясно с историческата стойност на документите. Другата версия е, че вероятно някои управници опитали да се освободят по-скоро от неудобните им османски архиви, продавайки ги на България.

Българите от своя страна вероятно са били по-наясно какво точно съдържат ненужните на Турция хартии. Благодарение на познанията на български специалисти, на които е било възложено да прегледат документите, се разбира какво ценно богатство представляват те и вместо да ги преработят, българите ги запазват от унищожение.

Така стотици ценни архивни османски документи, съдържащи данни, важни и за България, и за Турция, както и за други съседни страни, били спасени от унищожение благодарение на познанията и далновидността на българите.

Седемдесет и шест години по-късно турското Министерство на финансите предприема стъпки, за да си върне османските архиви от България. Проблемът бе внесен за обсъждане при разглеждането на проектозакона за националния архив в Парламентарната комисия по
бюджета.

Според генералния директор на турския Държавен архив Юсуф Саранай, изпращането на османските архиви на България през 1931 г. се разказва в много случаи като легенда. Изказват се редица предположения. Истината е, казва той, че тогавашната финансова служба в Истанбул, за да освободи място, продава старите архиви, съдържащи финансови данни.

След време се заговаря, че въпросните хартии са архивни османски документи и вероятно съдържат важни данни за миналото. Споровете се разгарят, стига се дотам, че въпросът е внесен за обсъждане на заседание на парламента. В един момент дори поискали да спрат вагона, пътуващ към България, но закъсняли.

Преговорите с българската страна по този въпрос се водят от години. Тогавашното българско правителство включило тези документи в държавния архив.

По думите на Саранай сега се извършва опис, класификация на документите в българските архиви. Работата върви бавно, тъй като в България нямало много османски специалисти. Постоянно се изпращат специалисти от Турция, а очакванията са в скоро време да бъдат получени обратно всички архивни документи, казва генералният директор на турския Държавен архив Юсуф Саранай за "Дойче веле". http://www.vesti.bg