Добруджанска къща е една от забележителностите на генералтошевското село Дъбовик, което неизменно се свързва с великата поетеса Дора Габе. В родното й село днес селският туризъм е една от малкото възможности за развитие, счита кметът за втори мандат на селото Стоянка Първева.  За това, а и защото покрай работата си като читалищен секретар, е неразривно свързана с групата за автентичен фолклор „Извор”            , днес тя е превърнала дома си в частна музейна експозиция. Там гостите могат да се запознаят с бита на добруджанеца, както и да бъдат омагьосани от автентичния добруджански фолклор в изпълнение на самодейците.

„Имаме какво да покажем – занаяти, бит, песни, танци, които са автентични”, разказва Стоянка Първева. Тя обяснява, че Съставът е лауреат на български и международни фестивали и изпълнява песни и танци, характерни за района. През 2008 г. „Извор” носи в Дъбовик наградата за автентичност на фолклорния фестивал „Малашево пее и танцува”. Много добри отзиви за представянето на формацията има и в чужбина. Кметството в Дъбовик поддържа активни международни връзки. То има подписани договори за сътрудничество с румънските общини Олтина и Кубадин, както и с предградието на Констанца, Лазо. ”Там няма състави като нашите. Възрастните хора не излизат да пеят”, разказва Стоянка Първева. Неотдавна на фестивала „Стренджа пее” в Граматиково формацията е спечелила специална награда за автентичност. Всичко, което се пее, танцува, е напълно автентично. Ризите, роклите са автентични, има стогодишни, допълва кметицата. Според нея, селският туризъм може да се развива, но има нужда от помощ.

Групата за автентичен фолклор в Дъбовик е една от първите, които поддържат връзки с нашите сънародници от Бесарабия. Гостуванията ни в Украйна са изключително емоционални, споделя кметицата.

Групата е била на турнета в Украйна и Румъния, участвала е на всички национални фолклорни форуми, представяла е севернодобруджанската песен на международни фестивали. Групата от Дъбовик е гостувала в Констанца по покана на църковния хор “Йон Пелеарка” с диригент Ангел Дику. По местната телевизия “Нептун” е излъчен филм за българските самодейци. Те са участвали и в църковното предаване на отец Ангел Дику.
В Добруджанска къща самодейците посрещат гостите по стар български обичай с хляб и сол под звуците на добруджанска гайда. Eдна от стаите в етнографския комплекс е всекидневна. Там са изложени стари грънци, бакъри, чинии, тепсия, тави и софра, на която в присъствието на посетителите се демонстрира точене на милина. Там възрастните жени от селото показват на гостите как се работи на стан, дарак, чекрък или маган,  който е уред за почистване на памук, както и как се борави с мотовилка, въртелки.  Посетителите – българи и чужденци, имат възможност сами да се пробват на всеки от уредите. В другата стая, гостната, може да се види автентична детска люлка, дрешник с подредени в него автентични завивки, чаршафи и възглавници. Те са запазени от преди повече от 60 години. В раклата се съхраняват автентични добруджански костюми. Всеки гост може да изпробва някой от тях и да се снима за спомен. Освен това посетителите имат възможност да присъстват и да се включат в изработване на изделия от синци - гердани, гривни и др. След обхождане на собите и двора, където има магарешка каручка, пещ за печене на хляб, както и жаравата, където танцуват нестинарите, гостите се настаняват за хапване по дълги маси на открито в стар български стил. Оттам те могат да наблюдават фолклорна програма на групата за автентичен фолклор “Извор”. Гостите имат възможност да се включат в пресъздаване на обичая “сватба” или “обличане на булка”. Децата могат да се полюлеят на селска люлка, да покарат колеленце.

В Дъбовик са посрещали много видни гости. През 2009 година тук руският консул Юрий Соловьов засадил тук две млади дъбчета. Когато неотдавна отново посетил селото, бил впечатлен колко много е пораснало. Преди години от техните изпълнения остава запленен тогава културният аташе на Франция у нас Ерик Вайс и издава картичка с тях, която разпространява във Франция. Събраните средства дарява на групата, за да могат да разнасят славата на родината ни, разказва Първева. НДТ