В РАМКИТЕ НА КОЯТО НА 17 СЕПТЕМВРИ В С. МАЛОЕ ПЕРЕЩЕПИНО, ПОЛТАВСКА ОБЛ. СЕ ПРОВЕДЕ СЪБОР «КУБРАТ СЪБИРА ПОТОМЦИТЕ СИ»

Във връзка с 10-годишнината от установяването на паметника на Хан Кубрат в с. Малое Перещепино, редакцията на Всеукраинския държавен вестник за българите в Украйна «Роден край» обяви сред своите читатели 2011 г. за година на Стара Велика България. Във всеки брой на вестника тази тема е централна. С тази проява, в бр. 1 от 06.01.2011 заявихме, че във връзка с обявената година на 17 септември в с. Малое Перещепино редакцията на в. “Роден край” ще организира и проведе Събор под надслов “Кубрат събира потомците си”. И така, на 17 септември с величествена нагласа и значимост за българското величие в с. Малое Перещепино Всеукраинският държавен вестник за българите в Украйна “Роден край” с главен редактор Дора Костова проведе Събор “Кубрат събира потомците си”. На пясъчните дюни пред боровата гора, където се възвисява паметника на Хан Кубрат с особено приповдигнато чувство, цветя в ръцете, вълнение в сърцето се стичаха участниците в Събора. Това значимо събитие препълни с емоции и впечатления всеки, пристигнал в този ден в с. Малое Перещепино, Полтавска област от различни кътчета на Украйна и България. В Събора взеха участие президентът на организацията “Събор на българите в Украйна”, депутат на Върховната Рада на Украйна от III свикване Николай Габер, председателят на Новосанжарската районна държавна администрация Сергей Шолкопляс, председателят на Новосанжарския районен съвет Владимир Левицкий, кметът на сгт Нови Санжари Андрей Река, депутатът на Полтавския областен съвет Дмитрий Христов, кметът на с. Малое Перещепино Виталий Мазан, директорът на Малоперещепинското ООУ Екатерина Вергун, представителят на Отдела за работа с националностите и религиите при Управлението на културата и туризма на Одеската областна държавна администрация Елена Петрова, гостите от България: от Генералното Консулство на Р България в гр. Одеса в лицето на консула, временно изпълняваща задълженията на Генерален консул, Розалина Попова, главният секретар на Асоциацията на българите по света Максим Страхилов, секретарят на Парламента на българите по света Зорка Георгиева, учени, работещи по темата “Стара Велика България”, родолюбци — българи от цяла Украйна, а също представители от татарски, чувашки, кримско-татарски етноси, идентифициращи се като потомци на Хан Кубрат, сред които бяха председателят на Центъра на волжко-татарската култура «Алтынай», председател на междунационалните обединения на Запорожка обл. Рахима Ахмерова, главният редактор на кримско-татарския вестник «Голос Крыма» Ельдар Сеитбекиров. Делегации пристигнаха от различни краища на Украйна и България — Киев, Севастопол, Симферопол, Бяла Църква, Николаев, Житомир, Кировоград, Днепропетровск, Полтава, Измаил, Одеса, Болград, Арциз, Сарата, Запорожие, Донецк, Ровное, София, Варна, Панагюрище и т.н. Всички участници бяха особено мотивирани от темата за Стара Велика България и за духовното ни наследие, идващо от дълбочината на историята на VI-VII в. н.е. Като постоянен гост от България на Кубратовите събори в Украйна пристигна и българският певец Паскал. Важно е да се отбележи, че в навечерието на провеждането на Събора пристигнаха много поздравителни адреси от висши институции на властта както на Украйна, така и на България: от Министерството на културата на Украйна с министър Михаил Кулиняк, Съюза на журналистите на България с главен секретар Снежана Тодорова, Отдела за работа с националностите и религиите при Управлението на културата и туризма на Одеската областна държавна администрация с началник Ярослава Резникова, Посолството на Р България в гр. Киев в лицето на Извънредния и Пълномощен посланик Димитър Владимиров, Министерството на външните работи на Р България с министър Николай Младенов, Държавната агенция за българите в чужбина с председател Росен Иванов, Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий” с главен секретар Михаил Тачев, Фондацията “Славяни” с председател Захари Захариев и мн. др., за което им изказваме искрена благодарност, за признание на стремежа ни да повдигнем националното самосъзнание с чувство за гордост и отговорност пред вековните ни идеали. Боровата гора в с. Малое Перещепино в продължение на много векове пазеща най-голямата светиня на българския народ — могилата на великия Хан Кубрат, посрещна под своите гостоприемни елхови клони потомците на великия българин — Хан Кубрат, чиято сила и дух и до днес вдъхновяват и обединяват българите по целия свят. В започналия митинг към събралите се до паметника с приветствено слово се обърна главният редактор на в. “Роден край” Дора Костова — организатор на провежданото мероприятие, поздравявайки присъстващите със значимото събитие — 10-годишнината от установяването на паметника на Хан Кубрат в с. Малое Прещепино, Полтавска област. “Искам да поздравя всички със значимия юбилей, символизиращ благодарната българска памет пред великия български вдъхновител, създател на епохални исторически събития — царя на Първата българска държава Хан Кубрат. За това време — цяла година преди и 10 години откакто е установен паметника, чрез скромните възможности на в. «Роден край» се стараехме максимално да разпространим истината за нашето далечно историческо минало. И много е радостно, че успяхме да вселим в съзнанието на българите в Украйна знанията за нашата далечна история, успяхме да привлечем внимание към нашата българска светиня. Попитайте кой българин в Украйна сега не знае за Хун Кубрат, за Стара Велика България? Считаме, че в. «Роден край» изпълнява един от свещените си национални дългове — провеждането на образователни функции. Държавници, родолюбци, общественици, редовни българи и най-важното — привлякохме любознателните детски умове, което е символ за оцеляване и продължаване на идеята — да се гордеем с българския принос в историческите цивилизационни процеси. Те са величествени и ние сме длъжни да разпространяваме истината. Сега тук все по-често идват делегации, за да се поклонят, идват младоженци клетва да дадат, идват учени да се заредят с дух и нека това свято място да стане нашата българска Мекка. И нека всеки българин да отдаде частица от себе си, заради тази идея. Участниците в днешния Събор дойдоха на тази свещена земя, за да спомнят още веднъж това важно за българското самосъзнание събитие. На днешния Събор присъстват тези, които стояха в началото на тази мащабна акция — поставянето паметника, тези, които реализираха великата идея, за да могат българите от целия свят и други народи да дойдат и се поклонят пред паметта на Хан Кубрат. Идеята е моя. Много сторихме ние — редакцията на в. «Роден край», като идеологическа платформа-паметник на Хан Кубрат да е издигнат в с. Малое Перещепино. Но само с огромните организаторски способности на Николай Габер това събитие стана епохално — в името на българския дух, да се утвърди истината, да е разбулена пред всички нас историята. Като наставник в историческото ни ориентиране стана украинската учена, кандидат на историческите науки, покойната днес, Вера Никаноровна Жук. Тя беше нашият екскурзовод в историческото минало. Рамо до рамо плътно станахме в един ред, за да се изгражди идеята и Михаил Ченков, и Иван Вълков, и Петър Карамалак, и Андрей Река, и Соня и Ростислав Мартинюк и мн.др. Сега този маршрут е известен на мнозина хора от цял свят — тук се стичат бесарабските българи, българите от Приазовие, Молдова, Крим, България, а също представители от татарски, чувашки, кримско-татарски етноси, идентифициращи се като потомци на Хан Кубрат. Ако човекът знае, почита и се гордее със своята история, своите корени, той носи отговорността миналото да не е занемарено, а бъдещето да е вдъхновено от великите идеали” — каза г-жа Костова. След това, като бяха възложени цветя до паметника, г-жа Дора Костова нагласи, че всяка една година редакцията на в. “Роден край” обявява сред своите читатели за година на някакво важно за българското съзнание историческо или културно събитие. Така във връзка с 10-годишнината от установяването на паметника на Хан Кубрат в с. Малое Перещепино, Полтавска обл., редакцията на Всеукраинския държавен вестник за българите в Украйна “Роден край” обяви сред своите читатели 2011 г. за година на Стара Велика България. Към това движение се приобщиха не само читателите на вестника, но и мнозина обществени дейци, учени, историци, организации, родолюбци, с което, смятаме, сме привнесли силен импулс в народното съзнание за българското величествено минало. Г-жа Костова подчерта, че по повод обявяване годината на Стара Велика България, от редакцията на вестника беше издаден специален календар, който е дарен на всички наши читатели още в началото на годината, а за всички участници в Събора е подготвен особен подарък — специална значка, максимално наситена с информация за това важно за българите събитие, за установения паметник, за българския Хан, за провъзгласената година. Вярваме, че този малък символ — значка, още дълго ще напомня на всички за участието им в това важно за българското самосъзнание събитие. Правото първите да получат значката беше дадено на идеолозите и организаторите на поставянето на паметника на Хан Кубрат в с. Малое Перещепино — главния редактор на в. “Роден край” Дора Костова и депутата на Върховната Рада на Украйна от III свикване Николай Габер, тогавашния председател на Новосанжарската районна държавна администрация Андрей Река, родолюбеца Михаил Ченков, а после на всички участници в Събора «Кубрат събира потомците си». “Идеята на тазгодишния Събор, издигната от редакцията на в. «Роден край» да се съберат идеолозите на това свято дело, които стояха в началото на възраждането историческата памет и откриването на паметника, че Украйна и България са две държави с дългогодишна обща история. Интересно е, че Полтава е сърцевина не само на Украйна, но и на историческа България, тъй като могилата на Хан Кубрат се намира тук. Значимо е и това, че за няколко стотен километра от това място се намира могилата на сина му — Хан Аспарух, основателя на съвременна Дунавска България. Двете светини на България се намират в Украйна и нашата задача е да съхраняваме тази свята памет. А главният завет на Кубрат “В единението е силата” трябва да е актуален за всички държави и народи” — подчерта в словото си Николай Габер. Митингът беше воден от главния редактор на в. «Роден край» Дора Костова, която благодари на властните структури на Полтавска област, на Новосанжарски район, на с. Малое Перещепино за радушието, с което те, в продължение на тези 10 години, са активни сподвижници на българските ни прояви тук, на Полтавската земя, са пазители на нашата обща, станала вече родна, история, за съдействие в обогатяването на общонационалните ни духовни акции. Думата по право беше дадена на стопаните. Председателят на Новосанжарската районна държавна администрация Сергей Шолкопляс в своето слово приветства участинците на Събора по случай 10-годишнината от установяването на паметника на Хан Кубрат в с. Малое Перещепино, като подчерта, че ръководството на Полтавска област винаги със задоволство участва в Съборите, провеждани на тяхната земя, полтавчаните се гордеят, че се явяват пазители на значимото българско съкровище — могилата на царя на Първата българска Държава Хан Кубрат. “Благодарение на такива съвместни мероприятия, ние възпитаваме чувствата за дружба, толерантност, взаимна помощ, любов между нашите братски народи” — каза г-н Шолкопляс. Също Сергей Николаевич зачете поздравителен адрес за участниците в Събора от министъра на културата на Украйна Михаил Кулиняк. В памет за това мероприятие г-н Шолкопляс връчи на г-жа Дора Костова от името на всички новосанжарци ръчно изработена картина, която ще заеме достойно място в редакционния музей. Председателят на Новосанжарския районен съвет Владимир Левицкий приветствайки присъстващите на Събора каза: “Територията на Новосанжарски район отразява символите на единението на украинския и българския народи. Идеята, която беше положена с установяването на този паметник, се оправда в пълен смисъл. За жителите на нашия район това събитие има голям смисъл и значение. Символично за дружбата на двата ни братски народа е това, че с решението на районния съвет почетен човек на Новосанжарщина е избран Николай Габер”. С тези думи Владимир Иванович връчи на Николай Габер грамота от името на Новосанжарския районен съвет. Авторитетен сподвижник на идеята за установяване паметника в с. Малое Перещепино е и днешния кмет на сгт Нови Санжари, тогавашен председател на Новосанжарската районна държавна администрация, Андрей Река: “Вече с мнозина от днес присъстващите хора сме познати 10 години и според това с лекост мога да кажа, че сме приятели. Приятно е, че има и нови лица, които се приобщават към това велико дело. С увереност мога да кажа, че в Новосанжарски район няма човек, който да не знае за това свято за българите и нас, украинци, място, за българския цар, владетел през VII в.н.е. — Хан Кубрат, за Събори, които се провеждат всяка година.” Поздрави всички участници в Събора “Кубрат събира потомците си” Консулът на Р България в гр. Одеса г-жа Розалина Попова. Като представител на официална България г-жа Попова зачете поздравителен адрес от името на Извънредния и Пълномощен Посланик на Р България в Украйна Димитър Владимиров, а от себе си лично изрази благодарността на ръководството на района и областта на Полтавщина за това, че свято пазят мястото и паметта за основателя на Стара Велика България Хан Кубрат. От името на началника на Отдела за работа с националностите и религиите при Управлението на културата и туризма на Одеската областна държавна администрация Ярослава Резникова се изказа Елена Петрова, която поздрави всички полтавчани, гости и участници в Събора. “10 години преди на това място беше поставен паметник — събитие, което още веднъж потвърди нашето общо минало. Много значимо е, че инициатори за поставянето на този паметник са представителите на българската диаспора в Украйна, което потвърждава тяхното уважение до своята история и активната гражданска позиция. Подобни мероприятия съдействат за обмяна на информация, културни връзки, обединяване и сплотяване на различни етнични групи население” — подчерта Елена Петрова. Преизпълнен с емоции и чувства, че за първи път стои на свещената земя, пазеща праха и паметта на Велия баща на българите, към събралите се хора се обърна главният секретар на Асоциацията на българите по света Максим Страхилов: «Искам да поздравя всички присъстващи на това свещено място, всички, които се идентифицират като наследници на великия Кубрат. Имам отговорност да предам на всички участници в Събора поздрави от името на председателя на Асоциацията на българите по света академик, професор д-р Александър Чирков, от името на академик, професор д-р Григор Велев, почетен председател на Асоциацията на българите по света, от името на кмета на гр. Варна Кирил Йорданов, почетен председател на Асоциацията на българите по света. Прието е град Варна да бъде столица на българите по света, като административна столица на Асоциацията на българите по света. Във връзка с това искам днес да направим първата крачка за побратимяване на двете свещени места за българите — с. Малое Перещепино, където се намира праха на великия Хан Кубрат, и гр. Варна — столицата на българите по света. Също така искам да предложа това място да стане свещено за всеки българин по света, да стане туристическа атракция, което да даде възможност местния район да процъфтява…» Секретарят на Парламента на българите по света Зорка Георгиева, пристигнала от гр. Варна, в речта си нагласи: «За първи път присъствам на това свято място. Препълнена съм с емоции и чувства, които ще ги запомня за цял живот». Г-жа Георгиева зачете поздравителен адрес от председателя на Агенцията за българите в чужбина Росен Иванов по случай даденото мероприятие. Думата пое Дмитрий Христов, българинът, депутат на Полтавския областен съвет, който заедно с директора на Малоперещепинското ООУ се явяват създатели на фонд «Хан Кубрат». Както каза г-н Христов, вече повече от две години той се заема с документацията по повод построяването на комплекса на свещеното място на българите. Както и всяка процедура, и тази е много сложна и бавна, но г-н Христов е уверен, че това дело ще бъде доведено до край и скоро време до паметника на великия българин ще бъде възведен този комплекс. Румен Спасов, член на Асоциацията на българите по света, призова всички неравнодушни към тази акцията хора със съвместни усилия да съдействат за изграждане на туристически комплекс в с. Малое Перещепино. В Събора «Кубрат събира потомците си» взеха участие и представители на кримско-татарския и татарския етноси, които се идентифицират като потомци на Великия Кубрат. Думата бе дадена на председателя на Центъра на волжко-татарската култура «Алтынай», председател на междунационалните обединения на Запорожка обл. Рахима Ахмерова, която много вълнуващо, със сълзи на очи и гордост в гласа се обърна към съотечествениците си: “За мен е голяма чест и щастие днес да се намирам на това свещено място. След толкова добри и прекрасни думи много съм радостна, че принадлежа към онази плеяда хора, които съхраняват тази земя, която е свързана с името на Хан Кубрат. Днес в Република Татарстан работи великолепен музей под открито небе “Булгар на Волге”. Мисля, че световния булгарски път трябва да започва от България, да минава през всички земи, населявани някога с българи, да минава през Малое Перещепино и да стига чак до “Булгар на Волге”. Идеята за построяване на това място на мемориален комплекс е много висока и важна, което ще обедини културите, съхрани историческата памет на Украйна”. Г-жа Ахмерова подари на Националния музей на България исторически роман на Мусегъйт Хабибуллин “Хан Кубрат” на татарския език, за която авторът е награден с държавна премия на Татарстан. Книгата г-жа Ахмерова връчи на Максим Страхилов тя да бъде предадена в назначено място. “Ние сме волжки булгари и винаги сме с вас в това благородно дело. Искам да изразя огромна благодарност на редакцията на в. «Роден край» за проведеното мероприятие и за възможността да присъствам тук — на нашата обща, свещена земя” — нагласи Рахима Ахмерова. Главният редактор на кримско–татарския в. “Голос Крыма” Ельдар Сеитбекиров се обърна към участниците в Събора с тържествена и вълнуваща реч: “Много съм радостен да присъствам на това удивително мероприятие. Кримските татари за пръв път, обединявайки се с българите, честват паметта на великия Хан Кубрат, който е прародител както на българите, така и на кримските татари. Историята се разпореди така, че всеки народ има своята съдба, народите се формираха с векове, създавайки свои държави със своята религия и история. Днес ние честваме нашия прародител, който създаде обединяващ пласт на представители на различни днес националности и народи. Добра е традиция да се събираме на това свещено място, да изучаваме нашата обща история, където намират мястото си и българин, и татарин, и украинец, и руснак… Вярвам, че тези срещи ще имат продължение и ще служат за обединяване на различни нации, народи и държави”. Доста значимо и вълнуващо беше участието в Събора “Кубрат събира потомците си” на една велика родолюбка от Прародината ни България, гр. Панагюрище Елисавета Георгиева, която в продължение на дълго време се подготвяше за идването в с. Малое Перещепино. Преди време, откакто е разбрала за обявената година на Стара Велика България и за предстоящия Събор, г-жа Георгиева се обади в редакцията на в. “Роден край” със съобщение, че собственоръчно ще изработи специално знаме със символиката на България и великия Хан Кубрат. Също изрази желанието си да посети святото за българина място — могилата на Хан Кубрат, заедно с колектива на в. «Роден край». И ето дойде датата това знаме да пристигне в Украйна, на свещената за българите земя. Самата г-жа Георгиева много се зарадва, когато получи поканата от редакцията на в. “Роден край” по повод планиращото се родолюбиво мероприятие, където е поканена като почетен гост. Пътувайки вече за Малое Перещепино, г-жа Георгиева беше много развълнувана от чувството, че мечтата й да предаде знамето на пазителите на българщината в Украйна скоро ще се сбъдне. Намирайки се вече пред паметника на Хан Кубрат, със гордо вдигнато знаме в ръцете си, облечена в специално ушита за мероприятието рокля с цветовете на украинския жълто-син флаг, Елисавета Георгиева горещо произнесе: “Пропътувах хиляди километри, за да се преклоня пред бащата на Великата България Хан Кубрат. Второто нещо, което ще направя, ще отнеса шепа пръст, за да я хвърля на онази България, която я е създал неговият син Аспарух. Много се вълнувам и плача, защото в този момент се осъществява най-великата ми лична мечта — да преклоня главата си пред бащата на България. В детинството майка ми подари книга “Моята древна и млада Родина”. През нощите си сънувах зелени украински степи с едно синьо и чисто небе. На този хоризонт видях буйни коне, върху които се качваха древните българи, за да основат моята родина… Но България граници няма… Няма значение, на какъв език говориш, българин е този, който носи България в сърцето си, независимо на какъв Бог се кланяш и в коя държава живееш. Моята България няма граници, площ, географски измерения. Моята България се простира до там, където всеки човек си я носи в сърцето и е горд, че е българин. Преди седем години Господ ми даде дарба, която се въплъти в изготвяне на знамена, които съм дарила на много места. Реших и аз да дам своя принос в Съборите на българите в Украйна — знамето, изработено ръчно от мен. Написах на него думите на Кубрат “Съединението прави силата”, които трябва днес да ни обединят духовно, ако не може да сме в една държава. Знамето, както съм го видяла на сън, така съм го изработила, без да се придържам някакви стандарти. Има надпис на него — БЪЛГАРИЯ, и розите, идентифициращи държавата ми. Написах на него и “Кръвта вода не става”, т.к. виждам при кратките си посещения тук, че и досега, при вас, кръвта вода не е станала и няма да стане. Има едно слънце с 16 лъчи, което в много философии четири по четири означава “Бог—абсолютно съвършенство-абсолют”. В средата е изобразен лъв — силата на гордия български дух, а най-отгоре има един кръст — така както нося Бога в сърцето си, така и го изработих. И това знаме е моята воля за бъдещия параклис на Хан Кубрат. Досега българското знаме не е пленявано и това е една от нашите гордости. Никога българско знаме не е попадало в чужди ръце. Много български чеда трагично са загивали, но българското знаме винаги се е развявало…” Тази трогателна и вълнуваща, пълна с искреност, реч на г-жа Георгиева разплака всички присъстващи пред гроба на Хан Кубрат. Искаме да отбележим, че преди мероприятието гостенка от България подари на всички по едно малко българско знаменце, гордо окичващо съборяните. Този подарък беше изненадващ и доста символичен, още веднъж обединил българите. Г-жа Георгиева впечатли всички и с рецитал на собственото си стихотворение “За тебе, Българийо!”, в което г-жа Георгиева е вложила цялата си душа и обич към българското. После родолюбивата българка предаде знамето на Дора Костова, като изяви волята си да бъде г-жа Костова духовен покровител на това знаме. Дора Костова на своя ред нагласи, че тази реликва трябва да бъде предадена в музея на Малоперещепинското училище, което храни паметта за историческите събития, станали на тази земя, а тя от своя страна ще носи отговорността това знаме винаги да символизира високия български духовен идеал, пренесен от времената на Хан Кубрат и стореното от него. Знамето бе тържествено предадено в ръцете на директора на училището Екатерина Николаевна Вергун. Дора Костова изрази благодарността на Екатерина Николаевна за провежданата възпитателна работа с учениците на училището, за съхраняването на историческата памет в Малоперещепинския край. На своя ред Екатерина Вергун поблагодари за прекрасния и ценен подарък, както каза: «Радостна съм да ви приветстват на мястото, станало свято за украинския и българския народи. В нашето малко село Малое Перещепино се намира праха на основателя на Стара Велика България Хан Кубрат. Именно това историческо място в продължение на много години съединява нашите два народа. Приятно е, че това място е станало известно не само в Украйна, но и далеч зад нейните граници. И ние сме радостни, че нашите връзки се подобряват и разширяват. Този символ на Хан Кубрат — неговото знаме ще се съхранява в българско-украинската стая и ще носи дух на приятелство и разбирателство на двата братски народа». Михаил Ченков, един от активните сподвижници в установяването на паметника, в своето приветствие каза: «20 години преди, когато Украйна прие Независимостта си, много национални малцинства получиха право да заявят за себе си, да изучават езика си, да изучават историята си. Човекът без познаване на корените си не може да живее пълноценен живот. Затова днес, на това свято място, призовавам всички да не забравят за историята си, за това, кои сме, да възраждат и подкрепят всяко българско начинание» — каза г-н Ченков. Приветствена дума каза и Евгения Димитрова от гр. София, ръководител на проекта «Вселена на изкуствата», активно се включила в организационния механизм на проведения Събор, като разпространяваше информация за предстоящото събитие сред държани и обществени институции и СМИ в Р България. Напомняме на читателите си, че преди време проектът “Вселената на изкуствата”, с информационната подкрепа на в. “Роден Край”, бе представен и в Украйна, където придоби много почитатели и приятели. «Най-първо бих искала да изразя благодарността си на Дора Костова, благодарение на която днес съм сред вас. Много се вълнувам да се намирам на това свято място, почитаемо от мнозина българи по света. Преизпълнена съм с вяра, че ще пребъдат във вековете нашите два народа — български и украински, ще пребъдат във вековете нашите две държави. Изразявам надеждата, че на това място ще идват много българи, за да се докоснат до тази светиня, а украинците ще идват при нас в България, за да се докоснат към нашите светини. Нека да предаваме на деца си и на поколенията след нас любов към българщината и любовта между различните националности по света» — каза г-жа Димитрова. Кметът на с. Малое Перещепино Виталий Мазан поздрави всички присъстващи, изразявайки увереността в продължаване на взаимни приятелски връзки на два братски народа, които се събраха пред великия Кубрат. Знаково беше и това, че в Събора взеха участие продължителите на делото на великата украинска учена, историк Вера Никаноровна Жук, която целия си научен живот посвети на изучаване темата за Стара Велика България — Ирина Петренко, кандидат на историческите науки, доцент в Киевския национален университет и Наталия Самойленко, кандидат на историческите науки в Полтавския национален технически университет. Също беше и писателят от гр. Николаев българския родолюбец Анатолий Деордиев, който е познат в българската общност с много интересни книги за земната цивилизация и мястото на българите в нея. В знак на благодарност на пазителите на българската светиня — гроба на Хан Кубрат, — стопаните, ръководителите на държавните институции на Полтавщина Дора Костова награди с грамоти от името на редакцията на в. “Роден край”. В края на тържествения митинг певецът от България Паскал по сложилата се традиция на провежданите Събори на гроба на Хан Кубрат изпя символични българска и украинска песен, подхванати от всички участници в Събора. През цялото това време в поздравителните речи и приветствия от високи гости се вслушваха учениците на Малоперещепинското училище, които са продължители на онези родолюбци, издигнали 10 години преди паметник, който е свидетелство за почит, уважение към историята, традициите, духовността. Тези внимателни и искрени детски очи вселяваха увереност и надежда, че историята има свои продължители и името българско ще пребъде във векове. Много приятно, символично и изненадващо беше за всички съборяни това, че многочислената делегация от гр. Днепропетровск пристигна на Събора преоблечена в национални български носи, което още веднъж потвърди гордостта им от това, че са наричат Българи, че са потомци на великия Хан Кубрат и те гордо заявяват за това. Правиха се снимки за спомен, вземаше се земя от святото място, произнасяха се клетви за българската всеотдайност… Чувството за националната ни вдъхновяваща сила преизпълни участниците в Събора и вярваме, че тази сила ще надделее във векове напред. Програмата на Събора продължи с посещението на местното училище и музея, посветен на украинско-българската дружба, а също кръгла масса на тема «Стара Велика България и нейните потомци». (Тези събития ще бъдат описании в следващите броеве). От името на редакционния екип на в. «Роден край» искаме да изразим огромна благодарност на спомоществователите-меценати подпомогнали финансово за успешното провеждане на Събора «Кубрат събира потомците си», организиран и проведен от редакцията на Всеукраинския държавен вестник «Роден край»: Отдела за националностите и религиите на Управлението на културата и туризма на Одеската областна държавна администрация с началник Ярослава Резникова; българския родолюбец, Благочинен на Арцизки район отец Геннадий; ОАО «Одесскабель» в лицето на българския родолюбец Дмитрий Иоргачев; ООО «Блаз» в лицето на българския родолюбец Иван Ергиев; ООО «Шампань-Украины» с изпълнителен директор Игнат Братинов; туристическата кампания «Алмарис» в лицето на българските родолюбци — собствениците Александър и Глория Яхнис; българската родолюбка Раиса Карагяур-Ершова. Искрено вярваме, че благородния меценатски жест, направен в името на успешно провеждане на Събора «Кубрат събира потомците си» ще е благословен от великия Хан Кубрат и делата на меценатите ще са закрилени от великата ни българска сила.
Репортажа подготвиха: Дора КОСТОВА, Людмила СЛАВОВА, Татяна ЧИКАНЧИ, Татяна ТУЛУНЖИ,

http://www.rkray.odessa.ua