На летището в Балчик са кацали само асове, посочи по време на честването на юбилея командващият ВВС ген. майор К. Попов. Около 300 военни, ветерани, бивши и настоящи служители и приятели се събраха в петък на летището в Балчик, за да отбележат заедно неговия 70-годишен юбилей. Събраха се стари приятели от всички краища на страната, за много от които с летището и Балчик са свързани не само работата им, но и със семейството, младините им, любовта към авиацията. 

Командирът на авиобазата майор Иван Тодоров върна присъстващите към отминалите десетилетия и припомни историята на летището в Балчик. То е едно от летищата в България, което поради стратегическото си местоположение е имало различни авиационни формирования и е изпълнявало различни по вид и характер задачи, свързани с отбраната на страната. Въпреки големите структурни промени във ВВС, Военно летище Балчик продължава да изпълнява задачи свързани с отбраната. Юбилеят на летището е празник за всички, които обичат небето и авиацията. „Балчик е бил, днес е и остава съществена част от съвременна военна история”, каза още командирът на базата. Прочетен бе поздравителен адрес от министъра на отбраната. В приветствнието си командващият ВВС ген. майор Константин Попов припомни, че летището в Балчик е известно като непотопяемия самолетоносач. И както на самолетоносач да се каца не е лесно, така и в Балчик са  кацали само асовете. Летището в Балчик е произвело много майстори на полета, хора с висок дух, които са отстоявали източните граници на България. На летище Балчик са се обучавали всички в българската авиация, включително и аз. И това продължава и до днес”, посочи още ген. майор Попов. И посочи, че винаги, когато идва в Балчик вижда хора, които са влюбени в авиацията и дават всичко за нея.

Бяха наградени униформени и цивилни служители на базата. По-късно бяха поднесени цветя и венци на памметника на загиналите авиатори, а гостите разгледата музея на летището.

Военното летище Балчик е разположено на 2 km северозападно от гр. Балчик върху равен терен, на надморска височина 200 m и полосата за излитане и кацане е на около един километър от морския бряг. Поради това си стратегическо разположение е наричано „непотопяемият самолетоносач на България“. Разполагането му позволява при излитане към морето веднага да се започне снижаване до 150-180 m, което го прави уникално и единствено в България.

Първите сведения за създаване на летище в района са от 1 юли 1935 г., когато Балчик по това врема е в пределите на Кралство Румъния. Създаденото гражданско летище обслужва въздушната линия Балчик-Констанца-Букурещ и вероятно е създадено по волята на румънската кралска династия. Това задоволява амбиците ѝ да използват курортните дадености на региона и ползването на архитектурния комплекс „Двореца“. Въздушният трафик се осъществява с няколко 6-местни самолета „Юнкерс“. По силата на Крайовската спогодба от 1940 г. Южна Добруджа е върната на България. Напускащите румънски власти практически са унищожили всичко свързана с летището - изнесено оборудване, изпочупени стъкла или полуразрушени постройки, затлачени кладенци за вода. Дори полосота за излитане и кацане е разорана напречно. На следващата година българското правителство одобрява плановете на военното министерство за използването на летището за военни цели. На практика първите самолети, базирани на това българско летище са няколко самолета на немските военновъздушни сили „Хайнкел“ 111 и „Юнкерс“ 88, основно за разузнавателни полети. С началото на войната срещу СССР (22 юни 1941) тази малка военна част напуска пределите на България. Първото българско авиационно формирование е Стрелковата школа, дислоцирана на 24 май 1941 г. и функционираща до 9 септември 1944 г. На 4 август 1941 в Балчик се базира едно крило с 5 самолета „Врана“ от 2-ри въздушен полк за осигуряване на противолодъчна отбрана на немски транспорти, пътуващи в акваторията на Черно море от Кюстенджа до Босфора. На 1 октомври 1941 се формира изтребителен орляк „Галата“ на основание и в изпълнение на поверително писмо № І-2733 на щаба на Въздушните на НВ войски. На летище Балчик се базира 682-ро изтребително ято от 6-ти изтребителен полк. Тази дата се приема за рождена дата на Военно летище Балчик. От май 1945 до септември 1946 г. във връзка с превъоръжаването, почти всички български летци изтребители преминават на обучение на изтребителя Як-9, като се използва базата на летище Балчик. През септември 1947 г. започва формирането на минно-торпеден полк, като през 1951 г. полкът прераства в 3-та бомбардировъчна авиодивизия. На 13 април 1955 г. дивизията е разформирована. На 18 октомври 1955 г. от летище Безмер прелита 27-ми изтребителен авиополк, с което се полага началота на използването на летището като база за изтребителната авиация. 27-ми изтребителен полк се разформирова и престава да съществува в състава на ВВС на 1 май 1963 г. След реорганизацията в Балчик остава 3-та изтребителна авиоескадрила в състава на 15-ти изтребителен авиополк - Равнец. През 1970 г. балчишката ескадрила сменя номерацията си и става 2-ра изтребителна авиоескадрила в състава на 15 изтребителен авиополк - Равнец.

Военното летище е активно до 1998 г. когато последните МиГ-21бис и L-29 са прехвърлени към други военни бази и с това приключва 43 годишния период на базата като летище със самолети изтребители. От 1998 г. летището се активира за задачи свързани с другите действащи авиобази с изтребителна, танспортна или вертолетна авиация. Намаленият състав поддържа инфраструктурата на летището в готовност да приема самолети участващи в тренировъчни полети по морска подготовка, парашутни скокове, транспортна авиация, осигуряване на стрелбите на полигон "Шабла" и др.

Сега намеренията са да се организират в тази база и граждански полети и използването му като военно и гражданско летище.