Виктор е 5-годишен. Той е едно изключително жизнено дете, споделя майка му. Преди година обаче му е поставена тежка диагноза и през лятото премива курс на лъчетерапия в университетска клиника "Епендорс" в Хамбург, Германия. Ето какво разказа за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" майка му Камелия Василева - за битката с болестта, за добрите хора, подали ръка в труден момент, за вярата в Бог, помогнала й да издържи в тежката ситуация.

- Камелия, след приключване на лечението на Виктор в клиниката в Хамбург вие ходите всеки месец на контролни прегледи във Варна. Колко такива прегледи са минали до сега и какви са резултатите?

- Вече ходихме на пет контролни прегледа във Варна, направени са и две миограми - изследвания на костен мозък.  Всичко върви нормално, резултатите са добри. Лекарите във Варна много се радват на Виктор. Казват, че е пораснал, те го помнят като най-щуравото дете в клиниката.

- Би ли припомнила накратко какво бе заболяването на Виктор, кога бе открито?

- В началото на септември м. г. се възпалиха лимфните възли на детето. Посетихме Клиниката по детска хематология и онкология във Варна за уточнение на евентуална диагноза. След изследване на костния мозък - на 30 септември, се установи, че има изменение в клетките и след изследвания в София му бе поставена диагнозата остра лимфобластна левкемия Т-клетъчна. Рисковано заболяване. Български лекари ми препоръчаха да направим лъчетерапията в чужбина заради по-добрата апаратура и по-добрия изход от това заболяване.

- Колко средства ви бяха необходими, колко средства събрахте?

- Събрахме 7 000 лева, а на нас ни искаха 5 000 евро - самото облъчване, кръвните картини, изследвания, без самолетните билети. Като цяло дадохме 13 000 лева за абсолютно всичко.

- Кой ви помогна?

- Помогнаха ни много хора в село Паскалево, аз съм живяла там 20 години. Средства ни дари земеделска кооперация "Възраждане", Пенсионерският клуб, арендаторите Иван и Киро Димови. В селото на няколко места бяха поставени касички и хората даряваха, дори и по левче. Помогнаха ни ощедДетската градина, в която Виктор беше записан и посещава една година - ЦДГ №24, община Добричка, фирма "Рива шуус", сдружение "Свети Мина", народният представител Петър Димитров. Получихме и малки сумички по сметката на Виктор. На всички мога да кажа само едно голямо благодаря.

- Кога бяхте в Германия, за колко време?

- 20 дни прекарахме в Германия - в края на юни, на 7 юли беше полетът за България.

- Какви процедури бяха приложени на детето в клиниката в Хамбург?

- Изцяло облъчване на главата с тяхна апаратура. Облъчванията бяха осем на брой, по 20 секунди на всяка страна на главичката, като беше предпазен изцяло със защитна маска - очи, уши, носле, уста.

- Как се държеше Виктор по време на процедурите?

- Като голям човек. Защото наистина много ми костваше да го убедя да мине всичко без упойка. Ако трябваше да поставят упойка, сигурно трябваше да платим още около 20 000 лева.

- Как успя да обясниш това на толкова малко дете - Виктор е  едва на 5 години?

- Не знам. Първо се стресна. Трябваше да му поставят топла маска, която да се втвърди на неговото лице, да бъде изцяло уплътнена на главата му. Той се шокира и се стресна. Аз му бях казала, бях го предупредила за това, защото ние имахме информация от друго дете, което беше ходило в същата клиника. Той се стресна, разплака си. Не знам какви думи ми дойдоха отвътре да го убедя и той се въоръжи, каза: "Ще се справя", затвори очи, дори заспа и му поставиха маската. Аз бях изумена, докторите също. От там нататък беше лесно. Лекарите го носеха на ръце, бяха толкова мили.

- Виктор лежа доста и в клиниката във Варна. Убедена съм, че и тук са много внимателни с децата и много ги обичат. Но би ли направила сравнение на здравеопазването в Германия и в България?

- За периода, през който бяхме там, бях очарована като цяло от държавата, от възпитанието, спокойния живот. Здравеопазването е на много високо ниво. Докторите искат да са най-напред сигурни в заболяването на детето, те не предприемат  каквито и да е действия на база на изследвания и документи и на състоянието, в което се намира в момента детето. Всичко беше много добре подготвено предварително, планувано, всичко си беше по график. Нямахме минута загубено време. В Германия отседнахме при отец Кристин, с когото ни свърза отец Валери от Добрич. Много сме благодарни. Под неговата закрила бяхме 20 дни. Много мил и добър човек. Развеждаше ни из цял Хамбург, съчетавахме полезното с приятното. На Виктор му беше много забавно, много интересно. Отец Кристин е българин, но живее от няколко години в Германия и работи в православната църква "Кирил и Методий" в Хамбург. Там всяка неделя се извършват литургии, на които ние присъствахме.

- Вие кандидатствахте за финансиране и пред Фонда за лечение на деца. Какъв беше отговорът?

- Отговорът дойде доста късно. Той беше, че нашата държава също разполага с апаратура, с медицински лица, които могат да работят с нея, да му бъде направена лъчетерапията така, че резултатът да бъде налице.

- Имаш ли информация тук в България какво е по-различното от това, което се прави в Германия?

- Първо, тук облъчването се прави без защитна маска. Появяват се много странични реакции като световъртеж, гадене, повръщане, висока температура, изгаряния на кожата, напуквания... При нас тези странични реакции ги нямаше. Единственото беше, че косичката му падна месец след облъчването. И се появи една сънливост, която за десетина дни отшумя.

- Смяташ ли, че държавата ни е длъжница на болните деца?

- Определено. Защото трябва най-вече да се насочи към тези деца, с такива трудни диагнози. Поне да се погрижи да могат нашите лекари да работят с много добра апаратура и най-вече - да могат да се грижат добре за тях, да ги лекуват правилно. Трябва, защото те са нашето бъдеще.

- Но ето - фондът отказва да отпусне пари за Виктор и ако беше лекуван тук, всичките тези странични ефекти щяха да се проявят и при него.

- Предполагам, щеше да ги получи. Нямаше да бъда спокойна и до ден днешен. Аз отидох в Германия с такава вяра, с такава сигурност, че лекарите ще направят всичко възможно. И направиха. Дано да е за цял живот. Не съжалявам.

- Кое ти даваше сили през цялото това време, през тази една година, която за теб е била кошмарна?

- Най-много искам да благодаря, първо на семейството си. След това на семейство Георгиеви. Жената се казва Недка Георгиева. Тя е и до ден днешен до нас. Първо беше наша фризьорка. След като разбра диагнозата на детето, непрекъснато, непрестанно се бори с нас. Ако не беше тя, нямаше да стигнем сигурно до никъде. Мисълта, че това е собственото ти дете, твоето дете, че няма друг изход, ти дава сили. Да се бориш на всяка цена, какъвто и да е изходът. Всички вярваме в добрия изход, вярваме в Господ, защото той е с нас. Детето си вярва, знае кой е дядо Господ. Най-вече искам да благодаря на Недка, защото тя е непрекъснато с нас. Тя стана втора майка на Виктор. Тя ми беше една позната, после приятелка, а сега - част от нашето семейство. Хората в такива трудни моменти разбират кои са истинските им приятели.

- В тази ситуация какво установи - имаш ли много приятели?

- Не. Но за сметка на това видях непознати хора с големи сърца. Много съм им благодарна. Хората с големи сърца наистина са много.

- Разкажи ни за Виктор - какво дете е, какво обича да прави?

- Виктор е едно жизнено дете, много борбен. Който не го познава няма как да усети неговото добро сърце. Той е много милозлив, много умен. В момента се гледаме в къщи, тече вторият курс на химиотерапия, който е чрез хапчета. Решаваме задачи. Получихме си материалите за третата учебна година в детската градина и в къщи се справяме двамата. Обича много да рисува. Прекарва малко повече време на компютъра. Билярд обича да играе, пъзели обича да реди. И не на последно място - обича много да му се четат приказки и да се занимава с логически игри. Добре върви за възрастта си - и по отношение на ръста, и на килограмите. Дано така да продължава напред.

- Помогна ли ти вярата в Бог в тази трудна ситуация?

- Да, много. За пореден път се убедих, че вярата крепи човека. Позитивното мислене. Много съм благодарна на отец Кристин, защото ние с него многократно разговаряхме по повод съмнението в нашия Бог. Той ме научи - когато трябва да плача, да се смея. И след това идва добрият край. И действително това е факт.

- След всичко, което си преживяла, би ли дарила?

- Да. Бих дарила, бих помогнала. Защото се поставям истински на мястото на нуждаещите се. Бих дарила, бих помогнала. Непрекъснато съм го правила.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА