Европейският ден на донорството е организиран за първи път през 1996 г. от проф. Филип Морел, който работи в Университетската болница в Женева. Целта е да се популяризира донорството, тъй като то стои в основата на трансплантациите. Тези сложни операции са единственият шанс за живот на хиляди хора. В Европа над 56 хил. души имат нужда от трансплантация на някакъв орган или тъкани. От 1998 г. Европейският ден на донорството започва ежегодно да се подготвя от Съвета на Европа. Досега домакини на основното събитие са били 11 различни държави – Швейцария, Австрия, Португалия, Швеция, Кипър, Гърция, Турция, Ирландия, Словения, Германия, Грузия. В България този ден се отбелязва за втора поредна година.

Трансплантацията е едно от най-големите чудеса на съвременната медицина. Тя представлява сложна операция, при която на един болен човек се присажда ново сърце, бъбрек или дори тъкани и клетки. Това позволява на стотици хора с много тежки заболявания да продължат живота си напред. Обикновено това са пациенти, които страдат от бъбречна, сърдечна или чернодробна недостатъчност, които имат нужда от нови роговици за да виждат. За тях шансът за лечение е получаването на нов орган, тъкани или клетки. Единствената операция на света, която позволява това да стане възможно, е трансплантацията.

Всяка година броят на хората, които се нуждаят от органна трансплантация се увеличава. Причините за това са застаряващото население, замърсяването на околната среда, нездравословния начин на живот. За съжаление броят на донорите не достига, като една от основните причините за недостатъчното количество органи е в липсата на достатъчно информация в близките на хората, които са изпаднали в мозъчна смърт, за да дадат съгласието си те да станат донори. В България хронологията на трансплантацията започва от 1969 година, когато е извършена първата бъбречна трансплантация. През 1986 е направена първата сърдечна трансплантация. Към момента 807 българи се нуждаят от трансплантация на бъбрек, като от тях 14 са деца, 26 се нуждаят от черен дроб, от сърце - 25, от бял дроб -  четирима.

Даряването на орган е проява на огромно благородство, защото спасяваш човешки живот. Чрез него частица от човека продължава да живее след самия него. Според действащия в България Закон за трансплантациите всеки човек би могъл да дари органи след смъртта си, освен ако писмено не откаже тази възможност в здравната си книжка и при личния си лекар. След края на жизнения му път най-близките роднини на починалия трябва писмено да потвърдят съгласие за донорство, ако обективните медицински обстоятелства го позволяват. В много от случаите близките отказват тази възможност, въпреки че починалият не е декларирал отказ от донорство. НДТ