Разбира се, в рамките на всяка логика и модерно мислене може да се каже, че Кадафи трябваше да бъде съден и осъден, ако не от международен, поне от либийски съд по всички правила на местното законодателство. Но някой не бе заинтересуван от подобно развитие на събитията.
Устата му трябваше да бъде затворена
защото при един открит съдебен процес той можеше да каже доста неугодни за света неща. Включително за сделките, сключвани лично с него, за които само той и съответните партньори знаеха, независимо дали бяха политически или икономически. Тук не става въпрос да се защитава диктатор като Кадафи. Но обикновените хора по света не възприемат антихуманния и неприемлив за съвременния свят начин за "решаване" на проблема "Кадафи", който по нищо не се различава от сталинското
"Няма човек - няма проблем!"
Нека си спомним, че само два дни преди това посетилата Триполи държавен секретар на САЩ г-жа Клинтън бе произнесла присъдата - Кадафи трябва бързо да бъде убит или заловен.
Поставянето на убийството на първо място подсказва, че вторият вариант е бил просто нежелан. Защото един непреднамерен съд би разкрил доста нежелани истини именно в сделките на Кадафи със запада.
Повтаря се познат сценарий. Навремето бе реализирана смъртната присъда над Саддам Хюсеин, но тя бе само по едно от обвиненията срещу него. Защото по второто дело - за използването на отровен газ срещу мирни граждани - можеше да възникне въпросът: а откъде Ирак е притежавал такъв газ?
Подобен сценарий бе разигран и при убийството на терориста Бен Ладен. Той бе разстрелян в момент, когато се е предавал на американските военни, дори не е имал оръжие в ръцете си. И Усама можеше да каже пред един съд доста неща - включително кой му помогна да създаде прословутата "Ал-Каида". Кой създаде и него самия като лидер на ислямисткия тероризъм.
Не става въпрос да се оправдава тиранина. Но засега общите фрази обвинения за тероризъм срещу собствения народ не бяха доказани с нито един факт. Изтъкват се загиналите по време на гражданската война. Но нека си зададем въпроса - кое е това правителство в света, което ще се остави ей така на шепа "въстаници", въоръжили се неизвестно как, и ще се предаде без съпротива? Такъв случай в световната история не е известен. И дали "въстаниците" в Либия биха могли да победят без очевадната външна военна намеса? Само слепият би направил извода, че това е било възможно!
В дадения случай озверялата тълпа стана оръдие на външни сили, които грубо се намесиха във вътрешните работи на Либия. Тези сили оказаха решителна помощ за победата на един племенен клан над друг, на Бенгази над историческия си съперник Триполи. Те се намесиха в подкрепа на едната от тях защото другата не им импонираше със самостоятелния си начин на мислене, със специфичните си решения - вътрешно и външнополитически. Защото Кадафи бе именно такъв лидер, независимо от диктаторските му методи, типични за времето си, типични за всички арабски режими, някои от които съществуват в примитивните си средновековни форми и сега. Тях обаче никой не ги сваля. Възниква въпросът - защо например
Западът не се намеси по същия начин във въстаналия Бахрейн
срещу неговия султан? Защо позволи на Саудитска Арабия да се намеси във вътрешно бахрейнския конфликт не на страната на въстаналия народ, а на суверена? Просто защото той, поне засега, е удобен и послушен, а въстаналите срещу него нямат ясно определено лице. Различната мярка е повече от очевидна.
Разбира се, икономическите причини и тук са на първо място. Кадафи контролираше отблизо производството и експорта на либийския петрол, следеше отблизо западните фирми, независимо дали бяха американски, френски или италиански, и реагираше своевременно на всяко отклонение от установените от него правила. Сега този контрол отпада. Има съобщения, че новите власти вече са отстъпили на западни компании повече от 30% от акциите на Либийската национална компания като "благодарност" за оказаната "подкрепа".
За Либия и не само за Либия идва епохата "след Кадафи". Но тя по всяка вероятност за либийците ще бъде време, поне през първите години, на разочарование. Хаосът, грабежите, убийствата и анархията още дълго ще тежат върху ежедневието на обикновения либиец. Огромен проблем ще бъде прибирането на оръжието, което в голямата си част е в ръцете на безотговорни елементи и бе възприемано подобно на детска игра. Ще се действа по многовековните бедуински закони, където господства отмъщението. Изкуствено поддържаният от Кадафи висок стандарт ще трябва да бъде забравен. Либия ще бъде принудена да внася най-елементарни стоки - защото тя просто не произвежда такива, а това ще е добре дошло на затъващата в криза западна икономика. Може би ще се търси международна помощ за изхранването на страната. Либийците трябва да се научат да работят - нещо, което досега се вършеше от многобройните чуждестранни специалисти. Те ще трябва да се откажат от уникалните си социални придобивки - безплатно образование, включително зад граница, безплатна медицинска помощ, включително зад граница, безплатни лекарства, безплатен обществен транспорт и т.н. Идва времето на пазарната икономика. А това е сложен процес - опитали сме го върху собствения си гръб.
Кадафи така или иначе трябваше да си отиде, достатъчно бе на власт. Той наистина бе диктатор, чиято воля се усещаше във всяка фибра на либийското общество. Епохата му приключи. Идва времето на прехода. Ако някой си въобразява, че в Либия може да бъде внесена власт отвън подобно на насадените от чужди сили правила на политически живот - той дълбоко се лъже. В бедуинското либийско общество подобно на всяко общество в ислямските страни да се говори за демокрация, независимо какъв тип е - американска, европейска или даже българска, би било голяма грешка.
Не че не може да има демократично общество, но то ще има винаги привкуса на ислямската религия. Просто защото тя е ежедневие на бита в тези държави. А всяка форма, привнесена отвън, лесно може да бъде изтълкувана като нежелана чуждица и да предизвика обратна реакция. Нещо, което ще подхрани тероризма.

Киряк Цонев

http://www.standartnews.com