изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-27 @ 19:40 EEST
29 ОКТОМВРИ – ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ    
Общество

И  през тази година бесарабските българи ще празнуват  големия  празник 29 ОКТОМВРИ - ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ. Кога и как се създава този празник?




На 29 октомври /16 октомври по стар стил/ през 1838 година се освещава храм-паметника ”Свето Преображение Господне” в Болград, Южна Русия, сега в Украйна. Тази българска светиня е построена с труда на 10 000 българи и с техни средства, в продължение на пет години от 1833 до 1838 година. Проектът на храма е изготвен от известния руски архитект Аврам Ив. Мелников. Този храм е вториян по големина след Исакиевския Събор в Санкт Петербург. Освещаването се извършва от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима, в присъствието на хиляди българи - домакини и гости от 82-те села български колонисти, а тържествата продължават четири дни. Специални гости са генерал Иван Никитич Инзов – председател на Попечителния съвет на чуждестранни преселници /колонисти/ в южния край на Русия и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес.              През 1938 година в България тържествено е отбелязана 100-годишнината от освещаването на този храм-паметник. Именно тогава се ражда инициативата 29 октомври /16 октомври/ да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбата за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителство на България след Освобождението през1878 година.

 На 28 ноември 1938 година в София излиза вестник ”Българска Бесарабия”, брой единствен. В него Димитър Тодоров, гл. секретар на патриотичното движение ”Отец Паисий”, пише: ”За ония, които запазиха духа си - за  заслугите на бесарабските българи”.

Свето писмо-обръщение към читателите Д. Тодоров завършва така: ”Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

           Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя -  българите от Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнината от освещаването на въздигнатия  от тях в Болград  български храм-паметник ”Свето Преображение Господне” да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.”

       След падането на България под турско робство много българи напускат родните си места. Така в края на 18 и през 19 век близо 400 000  българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. За българина  е характерно, че след като изгради къща за живеене, той изгражда и храм, за да се моли на Господ, и изгражда училище, където се учат неговите деца. Бесарабските българи не се задоволяват, че техните деца учат в селищните училища, те искат техните деца да получат по-високо образование.

Още през 1832 година големият българолюбец Юрий Венелин /Георгий Хуца/ развива идеята за необходимостта от българско средно училище и да бъде построено в Болград, също така полагане основите на български национален музей. След Кримската война, съгласно Парижкия мирен договор,  в пределите на Молдовското княжество са включени 39 български села и Болград. Има възможност да се реализира идеята за българско средно училище. Турският султан назначава за държавен глава на Молдовското княжество княз Никола Богориди, син на висшия турски сановник княз Стефан Богориди. Бесарабските българи изпращат свои представители с молба до новия  княз за откриване на българско средно училище в Болград. В столицата Яш бесарабските  делегати се срещат с Георги Раковски, който оценява и подкрепя идеята за гимназия. Той и княз Н. Богориди са съученици и съграждани от Котел. Раковски ходотайства пред княз Н. Богориди за гимназията. Той издава Указа /Хрисовул/ за откриване на Болградската гимназия. На 1 май 1859 година с тържествен водосвет е открита Болградската гимназия. Поканени за директори са Георги Ракоовски и д-р Иван Селински, но и двамата отказват. Христо Ботев пише: ”Болградската гимназия…това свято българско  учебно заведение.”

Тук завършват своето образование:Ангел Кънчев - заместник на Апостола на свободата Васил Левски, министър-председатели на България - Александър Малинов и Димитър Греков, академик Александър Теодоров - Балан, проф. Димитър Агура, проф.Иван Вулпев - първи български оперен бас, преподавател  по оперно пеене в БДК, шестима генерали от българската армия: Генерал-полковник Данаил Николаев; генерал-полковник Георги Тодоров, генерал-лейтенант Иван Колев и други, много старши офицери. Много възпитаници  на Болградската гимназия  дават своя принос и са се реализирали в България след  1878 година. В Болградската гимназия са учили много българи от поробените български земи.

             По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година в опълчението се включват близо 1000 бесарабски българи. В акцията за изграждане на паметник на опълченците в Болград се отбелязва: ”Поклон пред светлата памет на падналите за свободата на България. Скъпи сънародници, да изградим в Болград паметник на българите-опълченци, участието в  Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. е резултат от съхраненото народностно самосъзнание.” Младите бесарабски българи са верни на техните предшественици, те пишат:

 „Скъпи сънародници,

Днес, на 29 октомври, ние, българите в Бесарабия, отбелязваме Денят на бесарабските българи. Денят на онези, които преди 200 години са напуснали България, спасявайки се от турското робство. Денят на онези, които превръщат Бесарабия от диви степи в живописен кът, създавайки инфраструктура, построявайки училища и църкви. Денят на онези, които са получили образованието тук, в Болградската гимназия, и са се върнали в  България да помогат за Освобождението й. Денят на онези, които през годините не са

забравили вярата, родния език, културата и обичаите и благодарение на които ние, младите българи от Бесарабия, гордо заявяваме, че сме БЪЛГАРИ!”

   В заключение смятаме, че 29 октомври - Денят на бесарабските българи -  трябва да се чества не само от бесарабските българи, а и от всички българи, както в България, така и по света.

Тодор НИНОВ

 


Сходни връзки

29 ОКТОМВРИ – ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди