И  през тази година бесарабските българи ще празнуват  големия  празник 29 ОКТОМВРИ - ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ. Кога и как се създава този празник?

 На 28 ноември 1938 година в София излиза вестник ”Българска Бесарабия”, брой единствен. В него Димитър Тодоров, гл. секретар на патриотичното движение ”Отец Паисий”, пише: ”За ония, които запазиха духа си - за  заслугите на бесарабските българи”.

Свето писмо-обръщение към читателите Д. Тодоров завършва така: ”Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди поданици, чужди граждани, данъкоплатци, войници. Те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, на българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена: кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава.

           Нека никога не преставаме да мислим и се грижим за нашите братя -  българите от Бесарабия, а един ден в годината - 29 октомври, по стар стил 16 октомври, годишнината от освещаването на въздигнатия  от тях в Болград  български храм-паметник ”Свето Преображение Господне” да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух.”

       След падането на България под турско робство много българи напускат родните си места. Така в края на 18 и през 19 век близо 400 000  българи се преселват в княжествата Влашко, Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия. За българина  е характерно, че след като изгради къща за живеене, той изгражда и храм, за да се моли на Господ, и изгражда училище, където се учат неговите деца. Бесарабските българи не се задоволяват, че техните деца учат в селищните училища, те искат техните деца да получат по-високо образование.

Тук завършват своето образование:Ангел Кънчев - заместник на Апостола на свободата Васил Левски, министър-председатели на България - Александър Малинов и Димитър Греков, академик Александър Теодоров - Балан, проф. Димитър Агура, проф.Иван Вулпев - първи български оперен бас, преподавател  по оперно пеене в БДК, шестима генерали от българската армия: Генерал-полковник Данаил Николаев; генерал-полковник Георги Тодоров, генерал-лейтенант Иван Колев и други, много старши офицери. Много възпитаници  на Болградската гимназия  дават своя принос и са се реализирали в България след  1878 година. В Болградската гимназия са учили много българи от поробените български земи.

             По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година в опълчението се включват близо 1000 бесарабски българи. В акцията за изграждане на паметник на опълченците в Болград се отбелязва: ”Поклон пред светлата памет на падналите за свободата на България. Скъпи сънародници, да изградим в Болград паметник на българите-опълченци, участието в  Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. е резултат от съхраненото народностно самосъзнание.” Младите бесарабски българи са верни на техните предшественици, те пишат:

 „Скъпи сънародници,

Днес, на 29 октомври, ние, българите в Бесарабия, отбелязваме Денят на бесарабските българи. Денят на онези, които преди 200 години са напуснали България, спасявайки се от турското робство. Денят на онези, които превръщат Бесарабия от диви степи в живописен кът, създавайки инфраструктура, построявайки училища и църкви. Денят на онези, които са получили образованието тук, в Болградската гимназия, и са се върнали в  България да помогат за Освобождението й. Денят на онези, които през годините не са

забравили вярата, родния език, културата и обичаите и благодарение на които ние, младите българи от Бесарабия, гордо заявяваме, че сме БЪЛГАРИ!”

   В заключение смятаме, че 29 октомври - Денят на бесарабските българи -  трябва да се чества не само от бесарабските българи, а и от всички българи, както в България, така и по света.

Тодор НИНОВ