изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2021-01-18 @ 06:26 EET
ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ    
Общество По инициатива на Областното ръководство на СОСЗР в Добрич преди време се организира четене и лекции за Балканската война 1912-1913 г., на отделни сражения на българските войски. Срещата се проведе в музейната сбирка „Под бащината стряха“ в дома ми в село Тянево. Гостите бяха посрещнати от  мелодията на гайдаря Слави Димитров от селото.

След това продължи разглеждане на сбирката. Разказах за музейната музея - за стаята, където е подредена посудата, софрата, печка, соската, пещта, в която е пекла майка ми на седемчленното ми семейство. Всичко е запазено в оригинален вид. Гостите разгледаха таблата с родовите дървета. Втората стая е подредено по български, а по стените има снимки на Жечевия, Господиновия, Хаджиларския род и много други. Там е и люлката, закачена на мястото, където моята майка ме е люляла и пяла за преспиване като бебе. Третата стая е подредена със снимки от историята на селото, кметовете от 1900 година до днес и родовете на Поп Божан Дойчев от Котленско и Златевия род от с. Хлябово, Ямболско. Когато влязоха в четвъртата стая, присъстващите попитаха имали светлина тук. Когато се освети те онемяха - снимки на хореографите и танцовите състави ръководени от тях. На това място отделихме повече време за разглеждане. След това имаше въпроси и разисквания. Д-р Радка Отузбирова сподели: "Хвала на теб и българщината, която правиш!".

   Сред посетителите беше една уникална личност – 90-годишният Кирил Карамфилов, участник в Отечествената война, награждаван с Орден за храброст. Бати Киро сподели: "За мен е чудо в една селска къща, обикновена, такива чудеса да видим, как се играе българско хоро и ръченица".

Втората най-важна част от празника бяха лекциите за героизма на българския воин. Полковник о. р. Димитров с приветствие се обърна към всички присъстващи. Думата бе дадена на сержанта от запаса Петър Жеков да запознае аудиторията с героизма на българската армия от Балканската война 1912-1913 г. Жеков прецизно и точно говори за събитията по това време. След това продължи подполковник о. р. Георги Димитров – секретар на СОСЗР. Той разказа за отделните епизоди от войната. Думата бе дадена и на историка Тодор Нинов, който накратко запозна присъстващите с историческия път на нашата армия. Заинтригуващо беше изказването на Димитър Илиев – председател на военноинвалидите в Добрич. Той сподели, че много от нашите воини са останали инвалиди от войните. Георги Казанджиев разказа за нашите генерали, които са водели сраженията в страната и край Добрич. Стоил Стоилов също говори за подвизите и героизма на българския войник.

Скъп гост и участник в тържеството беше фронтовакът, русофил, общественик, акордеонист, колоездач 91-годишният Марин Атанасов, който сподели, че ако има нужда пак ще отиде на война. Скъп гост на тържеството бе и 77-годишната певица и танцьорка Йордана Жечева, която е порасла в тази къща. Тя поздрави гостите с народната песен „Войната през 1913 година“. Тя е пята от майка ни – Пена Неделчева Жечева /1905-1989/.

След завършване на деловата дейност разказах за живота и бита на това семейство, как се са се правили есенни и зимни седянки. Най-малкият участник в тържеството бе гайдарят Славчо, който наду гайдата, вдигна се шум. Кръстю Омеров изпълни няколко песни, с което повдигна духа и настроението, запяха всички. Атанас Стоянов запамети в снимки прекрасната срещата. Полковник Димитров ми връчи „Паметен лист“ от кмета на община Добрич Детелина Николова. А Ани Лазарова направи дарение на Музея – поетична книга и автентичен пояс. Стоил Стоилов дари икона на Св. св. Кирил и Методий, той също изпя няколко народни песни от репертоара на добруджанския народен певец Иван Георгиев. Бати Киро изпълни ръченик – поздравление към домакина. Направена бе обща снимка на участниците в празника, след това се заиграха кръшни хора. Имаше и надиграване. Други ходеха из двора и се докосваха до фиданките, други беряха от 50-годишен дрян.

Хубаво е когато българи–радетели посещават селото, селската къща, докосват се до изворните неща на живота. Когато си тръгваха казваха: "Довиждане, Жечев, догодина ще дойдем пак. Бъди ни жив и здрав, приятелю!"

                                                                                                                                Иван ЖЕЧЕВ - от СОСЗР, Добрич

 


Сходни връзки

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2021 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.11 секунди