изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-09-28 @ 06:38 EEST
ОТ –30 ДО +47 ГРАДУСА В ДОБРУДЖА СЛЕД 2070 ГОДИНА    
Интервюта

Метеоролозите прогнозират, че житницата на България ще се измести в Софийско, а тук ще отглеждаме ябълки и сливи. Това обясни пред журналисти доц. д-р Валентин Казанджиев -  от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, който участва в юбилейната научна конференция, организирана от Добруджанския земеделски институт



-         Как промените в развитието на климата влияят върху развитието на зърнените култури?

-         Понастоящем условията на средата, които се наблюдава, че във времето доста динамично се промените. И тази година имахме т.нар. аномалия. През първата година на октомври имаше температури от около 30 градуса, а през втората половина на октомври те спаднаха доста рязко. Поради което условията от летни трябваше много бързо да преминат към късна есен. Така че изследването и изучаването на влиянието на метеорологичните условия и климатичния фактор върху растежа, развитието и продуктивността на земеделските култури, представлява една много важна страна на проблема на производството. Ето защо, за да можем да осигурим това производство в страната, и в частност в Североизточна България, където имаме доста големи територии, произвеждащи зърнено-житни култури, трябва много точно да познаваме метеорологичните и климатични условия, а също така и условията за възникване на опасни явления. По тази причина чрез използване на постиженията на съвременната наука – преди всичко компютърни модели и модерни средства за наблюдение, вкл. и космически, ние осъществяваме един доста глобален експеримент за  цялата страна като осигуряваме информация както за настоящия момент, така и за следващите 20 до 50 години. Опитваме се с всички възможни постижения на науката в момента да предвидим какви ще бъдат климатичните промени и по какъв начин те ще окажат влияние върху производството на пшеницата. Ние българите консумираме хляб, и по тази причина пшеницата представлява една стратегическа земеделска суровина. Така че в тази насока нашите изследвания ще бъдат представени по време на конференцията.

-         Как ви ще бъдат тези промени и как те ще се отразят?

-         В резюме можем да кажем, че ще бъдем свидетели на повишаващи се температури, а температурите в определени периоди от развитието на зимната пшеница не са толкова благоприятен фактор, тъй като те усилват изпарението и транспирацията от посева, и недостигът от влага се появява много по-рано отколкото при сегашните или от близкото минало условия. По тази причина ще се наложат някои технологични промени в производството на пшеницата. Те от една страна ще се отнасят до създаване на сортове, които да са устойчиви в ранните стадии на своето развитие на недостига на влага, а от друга страна – ще се наложи да се променят чисто техническите мероприятия, които да се проведат в пшеничните посеви. Не е изключено дори да се възползваме от опита на някои северноевропейски държави, които отглеждат пшеница  при поливни условия. Аз не мога да кажа доколко приложим е този метод на производство в Добруджа, тъй като  подпочвените води са на голяма дълбочина, а напоителните съоръжения, както всички знаем, са в окаяно положение. Така че, ще трябват някакви усилия и инвестиции.

-         Тези Ваши прогнози и наблюдения, аналогични ли са с процесите в други страни?

-         Да, разбира се, но веднага искам да кажа нещо, което всички хора знаят, но недобре осъзнават. В момента се шири едно схващане, че за науката не е необходимо да бъде финансирана. Имам предвид и коментирам бюджет 2012 г. И по тази причина се орязват средствата за научни изследвания. По тази причина ние не можем да провеждаме пълната програма от задължително необходими наблюдения от НИМХ. Някои хора считат, че ние ще вземаме данните от CNN или някой международен канал, който излъчва прогноза или данни за времето. Искам дебело да подчертая, че тези канали не разполагат с прогнози за времето. Те разпространяват само информация, а информацията я произвеждаме ние. Ето защо, не е възможно по никакъв начин да се правят каквито и да било прогнози, без да разполагаме със свежа информация на място.  В другите страни се изсипват огромни средства, както за развитието на земеделието, така и за метеорологичните наблюдения и за усъвършенстването им. До този момент ние не срещаме цялостно разбиране, поради което сме принудени да работим в режим на силни ограничения.

-         В какъв параметър се очаква да бъдат климатичните промени?

-         В близкия срок до 2020 г. увеличението на температурите да района на Североизточна България ще бъде между 1-1,2 градуса за средногодишна температура. За отделните сезони максималната и  минимална температури се движат в много големи граници. Докато тук климатът в Добруджа е континентален, очаква се летните температури да достигнат стойности до 45-47 градуса, а зимните могат да стигнат и до минус 30 градуса. Разбира се, това са екстремни стойности.

-         Тези екстремни температури предполагат ли друго развитие на културите, например на пшеницата?

-         Екстремно ниските температури ще предизвикват щети в производството, а екстремно високите температури ще предизвикват недостиг на влага и суша. И едното, и другото, означава намаление на добивите. Очаква се снижение на продукцията от сушата, а от мразовете на този етап едва ли би било да се намалят щетите. Но, за сметка на това мразовете имат локален характер. Те са като градушките – не са повсеместни, а само в ограничени територии.

-         Може ли да се очаква друг сценарий и вместо пшеница в Добруджа да трябва да се отглеждат други култури?

-         Това е далечният сценарий. След 2070 години Добруджа или така наречената житница на България вече няма да съответства на това понятие. Ако се запази темпът на растеж на температурите и снижение на количеството на валежите условията няма да са чак толкова оптимални. Тогава ще трябва да се ориентираме към други райони на интензивно производство на пшеница като Софийското поле, Кюстендилското поле или други райони, които в момента дори не са традиционни производители на зърно.

-         А какво ще се отглежда в Добруджа?

-         Това е въпрос на бъдещето. Нека не избързваме, но Добруджа няма да остане без поминък. Най-вероятно ще се отглеждат трайни насаждения или комбинация между трайни насаждения и зърнени култури. Така както са ветрозащитните пояси, но те да са още сгъстени с трайни насаждения.  

-         Кое е по-опасно – екстремно високите или екстремно ниските температури?

-         Биологичните организми са много гъвкави и адаптивни. Тази променя няма да стане рязко, а плавно. Ние самите живеем в този процес. Пората и растенията постепенно се приспособяват. Но, колкото и да са адаптивни, има някакви граници на приспособяемост. Аз се надявам, че науката, технологиите, а и хората ще стават по-разумни. Защото човешкият фактор в тези климатични промени също има много голямо значение.

-         Тези промени на какво се дължат?

-         Това е ефектът от променената атмосферна циркулация, която на хората е известна като изменение на климата и глобално затопляне. Но, локално в мащабите на една страна, промените имат и своите уникални причини – замърсяване на въздуха с аерозоли, отделянето на биогазове и промишлен прах, прахови частици, които действат като екран и усилват парниковия ефект на повърхността на земята.

-         Кой е съвременният аналог на това, което ще се случи с Добруджа след 2070 година?

-         Може би, югозападните райони на България представляват съвременния аналог на Добруджа около и след 2070 година. В момента българското земеделие почти не работи. България, което е традиционен производител и износител на земеделска продукция, в момента е изключителен вносител. Стигнали сме дотам, че в момента внасяме ябълки от Близкия Изток, внасяме плодове и зеленчуци от съседите, които сме учили на градинарство и лозарство. Така изглеждат нещата към днешна дата. Ние трябва да направим така, че когато проблемите се поставят на масата и човек започне да ги решава методично, голяма част от проблемите могат да бъдат решени. НДТ

 


Сходни връзки

ОТ –30 ДО +47 ГРАДУСА В ДОБРУДЖА СЛЕД 2070 ГОДИНА | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди