Юлияна Герасимова - директор на училището по изкуствата СОУ "Свети Климент Охридски", пред НДТ

- Г-жо Герасимова, да започнем разговора с новата инициатива, с иновацията в ръководеното от Вас училището - подписването на рамково споразумение с Нов български университет в София? Бихте ли разказали за него?

- Сключеното рамково споразумение е във връзка с учебните програми, по които работят децата ни в профила "Музика". На база на часовете, които изучават от 9 до 12 клас, Нов български университет признава цялата им подготовка и те след като издържат приемния изпит там, се влизат директно в трети семестър, т. е. във втора учебна година. Това е един много голям плюс за нашите деца. От една страна се спестяват финансови средства, а от други е една голяма реклама за училището и за начина на подготовка на учениците в СОУ "Св. Климент Охридски".

- Казахте - в направление "Музика". Какво включва това?

- Програма "Музика" в НБУ включва много разнообразни дейности. Там се изучават инструменти, обучават се певци във всякакъв вид пеене - класическо, народно, поп и джаз. Техните програми са много разнообразни, защото студентите могат да преминават подготовки, свързани с работа в театъра, в студийни техники. Между другото част от обучението при нас в профил "Музика" е точно такова - компютърна обработка на звук и студийни техники. Това е една много добра практика. Ние вече имаме деца, завършили НБУ, които се ориентират към доцентство, имат такава магистратура в НБУ, продуцентство и работа в музикални студия. Така че възможностите, които дава програма "Музика", са много големи. Освен това в НБУ програмите са така направени, че, например, студентите биха могли да задълбочат обучението си по психология, ако решат. Нищо, че са приети в програма "Музика". Това, което сме гледали по филмите, което става в САЩ, в европейските университети - независимо каква специалност са записали, студентите отиват от една програма в друга, това става и в НБУ. Може би, това е нещото, което накара доста от нашите ученици да продължат образованието си там.

- Бихте ли казали имената на някои от тях?

- Това са Кремена Димитрова, Гергана Коева, Георги, Яна, Веско. Георги и Яна влязоха с народно пеене, Веско - с кларнет. Имаме деца, завършили и с класическо пеене. Между другото, там Катедрата по класическо пеене също е много силна. М. г. бяха тук и направиха един страхотен концерт в нашето училище, точно студентите от тази катедра. Гергана Коева е в ръководството на студентите в НБУ. И при разговорите, които проведохме с нея, спомена, че би могла да съдейства по наша инициатива да направим един концерт в залите на НБУ. И нашите деца да се запознаят на място с всичко това, което предлага НБУ. Това е просто прекрасно - друго е да го видиш, друго е да ти го говорят.

- В момента СОУ "Св. Климент Охридски" отбелязва своя патронен празник, т. е. празници, защото те продължават през цялата седмица, а вероятно е имало прояви и преди това. Прави впечатление, че в мероприятията могат да се изявят всички деца, или поне по-голяма част от тях. Такава ли беше идеята?

- Обикновено добричката общественост очаква от нас всяка година да направим нещо, свързано с големи концертни изяви. Но тези концертни изяви включват това, което е най-доброто. И голяма част от учениците ни няма как да се изявят. За това т. г. във връзка с предложение на учениците, които работят в областта на самоуправлението, решихме наистина празникът да бъде организиран от тях за тях. Инициативите, които те сами си организираха, бяха свързани с дейности от рода на "Микрофонът е ваш" или "Ден на таланта". В петък беше за учениците от трети до шести клас, на 24-и ще бъде от 7 до 12 клас. Най-доброто от това, което забелязахме, защото ние сме правили и други вечери или дни на таланта, е, че докато в първите такива издания всеки, който желаеше участваше, сега започнаха самите ученици да подбират това, което трябва да излезе на сцена, дори и пред техните ученици. И виждаме как ние в процеса на работа сме градили вкус, градили сме качества, които те оценяват. Да могат да кажат самите те на своите съученици или сами на себе си: "Моето изпълнение не е за тази сцена". Бих искала да споделя, че дори един и същи танц се готви от ученици от 7 и от 8 клас. Нищо, че се дублира, те самите искат да видят кои са по-добри. Има конкуренция. А всички знаят, че конкуренцията ражда развитието. Във фоайето на училището вече е подредена и изложба с произведения на наши деца. Горда съм да споделя, че в един национален конкурс, включен в програмата за стипендии за даровити деца, двама наши ученици от 10 в клас, които се обучават в паралелката по компютърен дизайн, взеха първо и второ място за компютърна рисунка. В дните в навечерието на празника получиха и наградите си.

- Имате ли през тази учебна година нови профили, нови паралелки?

- Нови паралелки не, но т. г. направихме един много добър и много стабилен прием. Профилите ни като име не са нови, но като съдържание се обновяват. В профил "Музика" вече не е само свиренето на инструмент и пеенето. В учебната програма са включени много обучения, свързани с приложение на компютърни програми в областта на реализирането на звука, т. е. обработката на звука. Да може един музикант сам да си направи симбека, сам да се запише, сам да коригира това, което е записал. В процес сме на събиране на средства за студио, което искаме да направим в училището, за да могат децата да работят в него. Същото важи и за децата, които са в профил "Хореография". При тях също има обучение в компютърна обработка на звук, защото не може един човек, занимаващ се с танци, да не умее да си обработва музиката. Не винаги има оркестър на живо. Тогава, когато хореографът може сам да си обработи музиката, нещата стават много по-лесни. Включваме и такива техники при танците, които да дават възможност да се реализират нашите деца дори и в свободното си време. Знаем, че туризмът се развива на територията на нашата област, така че биха могли да получават и допълнителни средства от този вид дейност. И в изобразителното изкуство - "Компютърен дизайн" - това е другата специалност, която е развита при нас.

- От къде черпят опит преподавателите?

- Опитът го черпим от такива университети като НБУ. В момента, например, правим обучение с една издателска къща, която е на много-добро ниво. Използваме многото възможности, които дава интернет. Колегите ми не са такива, които се спират, не разчитаме само на подготовката от нашето образователно ниво. Със съвременните деца, не търсим ли нови технологии, не намираме ли новото си място, ние, учителите, няма да успеем. Вече учителят не е най-знаещият, най-можещият, той може би е медиаторът. Той може би е този, който ще насочва децата, който всъщност ще показва от къде те ще черпят знания. Даваме им възможност идеите да идват от тях. Това са новите начини и технологии. Но много малко ВУЗ-ове подготвят бъдещите учители за работа с това ново поколение. Няма как да искаме съвременните деца да правят това, което са правили предните поколения. Така че и ние, учителите, не разберем ли, че трябва да се променим, работата ни ще бъде обречена, ще работим на празни обороти. Така че в тази посока много работим, много държим на самообучението и квалификацията - вътрешноучилищната.

- Смятах да задам въпроса - какво прави вашето училище привлекателно за учениците, но Вие вече ми отговорихте. Затова ще попитам така - какво дава изкуството на децата?

- Много хубав въпрос. Ние също много държим на успеха. Преди няколко дни се наложи едни родители да си преместят детето и казах: "Много учите в това училище, не можем да издържаме на тези обороти". Изкуството учи децата на ред, на дисциплина. Защото този, който се занимава с изкуство знае, че без труд не се получава. Има етика във взаимоотношенията. Освен това създава колектив. В съвременното общество работата в екип е абсолютно задължително изискване. Не може музикантът да музицира само за себе си. Той трябва да музицира в колектив. Казвам музицира - обща е думата, дали ще свири, дали ще пее. Най-вече натам е насочена работата на моите колеги - да накарат децата да работят заедно, съвместно, в колектив. По същия начин е и при хореографите. Един да сбърка, проваля всички. Целта на този вид обучение е не всички да ги направим велики музиканти, художници или танцьори. А да придадем една култура във възпитанието на децата, която култура ще носи белега не само върху тях, а и върху техните деца, върху техните внуци. Защото това ще бъдат едни бъдещи млади хора, които ще знаят как ще влязат в концертната зала, как ще слушат концерт, как ще гледат опера, оперета, мюзикъл. Как ще влязат в художествената галерия, как ще гледат една театрална постановка. Доколко и колко родителите си дават сметка, че децата трябва да се обучават в тази насока, вече е въпросът, който всеки един трябва да си зададе. Но влагайки - от родителите, от учителите, на средства в обучението на децата по музика, това е един капитал, който ще се върне в бъдеще. А какво по-добро от един лекар, който отмаря, свирейки на пиано. Един чудесен адвокат, който умее, когато се съберат приятели, да танцува перфектно. Или един инженер, който рисува за свое удоволствие и се разтоварва. Гордеем се и с много добрите резултати от държавните зрелостни изпити и външното оценяване. Едно дете нямаме, което да не си е взело изпита при външното оценяване в седми клас. Колегите ми работят, и през ваканциите, има безплатна консултации. Работи се много, за да се реализират нашите деца. Учениците, които кандидатстват в профилите "Изкуства", са най-много натоварени, ще избера тази деликатна дума. Защото те полагат изпит по български език и литература, по математика и по изкуства. И още повече - те си заплащат изпита по изкуства. Няма други ученици в други училища, които след седми клас да имат такива тежки програми за кандидатстване. А човек, който има повече работа, е по-отговорен.

- Какво е пожеланието Ви към учениците и към колегите Ви по повод празника?

- Кратко ще бъде. Пожелавам им да бъдат здрави. Защото колективът на СОУ "Свети Климент Охридски", при условие, че е на лице здравето, има възможности за всичко останало.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА